Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на думата Варна вижте Варна (пояснение).

---

Варна
43° 13' N, 27° 55' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Варна
Население:	329 226
Надм. височина:	79 м
Пощ. код:	9000-9030
Тел. код:	052
МПС код:	В
Кмет
Кирил Йорданов (независим, подкрепен от БСП)
Адрес на общината
гр. Варна бул. "Княгиня Мария Луиза" 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Уебсайт: Община Варна

Варна е най-големият черноморски град в България и трети по големина в страната, след София и Пловдив. Намира се в Североизточна България. Той е пристанищен град с население от 329 226 жители ^[1]. Като голям център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по северното Черноморие, Варна е наричана „морската столица на България“. Градът е разположен върху територия от 105 кв.км и е административен център на Област Варна и Община Варна.

Варна е център на множество културни прояви, между които фестивалът „Варненско лято“, кинофестивалът „Любовта е лудост“. Градът съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено „Култура Варна“.

Варна е важен университетски център в страната с икономически, медицински [1], технически [2], военен и частен университет [3].

Съдържание 1 География 2 История 3 Икономика и инфраструктура 4 Транспорт 5 Население и административна организация 6 Образование 7 Религии 8 Култура и природа 8.1 Театри 8.2 Музеи 8.3 Редовни събития 9 Регионални медии 10 Побратимени градове 11 Други 12 Източници 13 Вижте още 14 Външни препратки

[редактиране] География

Климатът на града е морски, сравнително мек през топлото полугодие. През зимата са характерни силни северни ветрове поради липсата на естествена орографска преграда за нахлуването им. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа.

Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ривиера“ и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава европейски транспортен коридор 8. [4]

[редактиране] История

Основна статия: История на Варна

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос, основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), близо до старо тракийско селище в областта Варна. Самото име Одесос всъщност е гръцки превод на оригиналното и по старо име - Варна. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — града остава винаги със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, (Регионален исторически музей - Варна който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Възражда се по-старото име на града - Варна, упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите.

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. След покръстването на българите през 864 г. по времето на княз Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1391 г. Варна е завладяна от османските турци и е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав Ягело, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

[редактиране] Икономика и инфраструктура

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а пет години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната, като по последни данни е между 3 и 4 %. По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене
• Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

В конкуренция с „Метро“ през втората половина на 2006 г. отвори врати хипермаркетът „Кауфланд“. Големите инвестиционни проекти през 2005-2007 год. са строежът на "Мол Варна" (до 2007), "Пфое мол" (до 2007), Бизнес-парк "Варна" и мини жилижния комплекс "Оркид".

[редактиране] Транспорт

Транспортната мрежа на града е представена от сухоземен, въздушен и воден транспорт. Летище Варна е трето по големина в България като обслужва национални и международни полети предимно чартърни. Морска гара Варна обслужва туристически лайнери. Поради липсата на сериозен интерес от корабните оператори гарата работи с минимално натоварване, като за година посреща средно между 15 и 20 пасажера. Автобусните гари във Варна са две: Автогара Варна, обслужваща национални и международни редовни линии и Частна автогара „Младост“ с редовни линии до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Виж също: МГТ Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна.

[редактиране] Население и административна организация

От 2000 г. населението е нараснало с близо 30 000 души, като само за последната година (от 1 август 2005 г. до 1 август 2006 г.) населението на Варна се е увеличило с около 8600 души.

Според Закона за териториално и селищното устройство град Варна е разделен на 5 градски района и 5 кметства (със съответните квартали с по-известните си имена сред варненци):

• Градски райони:
  • „Одесос“ (център)
  • „Приморски“ (кв. „Левски“, „Цветният квартал“, кв. „Чайка“ и кв. „Виница“)
  • „Младост“ (кв. „Младост“, кв. „Възраждане“ и кв. „Трошево“)
  • „Владислав Варненчик“ (кв. „Владиславово“, кв. „Кайсиева градина“)
  • „Аспарухово“ (кв. „Аспарухово“ и кв. „Галата“)

• Кметства:
  • Каменар
  • Казашко
  • Звездица
  • Константиново

[редактиране] Образование

Висши училища:

• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет, снимка на Икономическия университет
  • Колеж по туризъм
• Медицински университет „Проф. П. Стоянов“
  • Медицински колеж
• Технически университет
  • Колеж

Средни училища:

• Първа езикова гимназия с преподаване по английски и немски език
• Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ с преподаване по математика, информатика и информационни технологии и чужди езици
• Природоматематическа гимназия „Акад. Методи Попов“
• Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ с преподаване по френски и испански език
• Гимназия с преподаване на чужди езици „Йоан Екзарх“ (английски, немски и френски език)
• Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“

Извън класна дейност:

• Общински детски комплекс

[редактиране] Религии

В града и околността се намират храмове и църкви на основните религии в България -- православни (български, арменска), евангелистки, адвентистки и католически църкви, мюсюлманска джамия, будистки център.

Православните храмове са 11 на брой и принадлежат към Варненската и Великопреславска епархия, Светия синод. Сред най-известните храмове в града са катедралният „Св. Успение Богородично“ - Катедралата, която е разположена в самия център на града и е един неговите символи, трети по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София и новопостроения най-голям храм в Родопите (Смолян)); морският храм „Св. Николай“, също намиращ се на централната пешеходна улица във Варна, църквата „Св. Параскева Петка“ (или просто „Св. Петка“) и храмът „Св. Атанасий“, който е в непосредствена близост до Римските терми.

[редактиране] Култура и природа

Градът е част от Стоте национални туристически обекта с Регионален исторически музей - Варна и Военно-морски музей.

С Варна е известен най-традиционният хипарски празник в България Джулая, възникнал още по времето на комунистическия режим (виж комунизъм). На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 60-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество. Представени са и по-известните обитатели на реките и езерата в България.

• Аладжа манастир — скален манастир в близост до Варна.

• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс открит през 1968 година и състоящ се от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум
  

  

  Варненският делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г., е известен и в Европа, и в света. В него може да се наблюдава една от най-добрите програми. Делфините са „дошли“ тук от Карибско море.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина
• Катедрален храм „Св. Успение Богородично“
• Кметство
• Морска градина

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е свързано с името на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен тук от братя Шкорпил, за да извърши това дело. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби.

• Народна библиотека „Пенчо Славейков“
• Опера
• Планетариум
• Фестивален и конгресен център - Варна
• Храм „Св. Анастасий“
• Пантеонът

[редактиране] Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Куклен театър

[редактиране] Музеи

• Регионален исторически музей - Варна
• Военно-морски музей

• Къща-музей на Георги Велчев

• Музей за нова история
• Музей на Възраждането

• Музей на военноморската флота Експонат от музея

Регионален исторически музей

[редактиране] Редовни събития

• април: Фестивал на занаятите
• април: Международен фестивал за естрадна песен и естраден изпълнител „Откритие“
• май: Майски хоров фестивал и конкурс „Професор Георги Димитров“

  Фестивалът води началото си от 1967 г., като от 70-те години се провежда конкурс на името на проф. Георги Димитров. През 1975 г. фестивалът става международен, като дотогава е бил национален.

• май: Фестивал на приказката „Златната рибка“*средата на май: Фестивал на старата градска песен „Море и спомени“.

  Създаден по идея на Йордан Попов, фестивалът има за цел да издирва, популяризира и съхранява един от най-любимите жанрове — градската песен, представител на музикалното наследство на България от Възрождението до наши дни.

• 1 юни — 11 юни: Международен театрален фестивал „Варненско лято“

  През 2006 г. ще се проведе четиринадесетото издание на фестивала. МТФ „Варненско лято“ се провежда 11 дни, като за този период се изиграват от 35 до 40 спектакъла.

• юни — юли: Международен балетен конкурс

  През 1964 г. се провежда първият в света Международен балетен конкурс във Варна и оттогава градът е негов домакин.

• юни — юли: Международен музикален фестивал „Варненско лято“

  Фестивалът е основан през 1926 г.

• юли: Музикална академия „Варненско лято“
• 15 август: Ден на Варна
• средата на август: Международен поп-рок конкурс за изпълнители и песен „Песен на три морета“

  Във фестивала участват изпълнители от Румъния, Израел, Русия, Малта, Турция, Гърция и Кипър

• август: Бирен фест
• август: Международен джаз фестивал „Варненско лято“

  Фестивалът ще се проведе за 13 път през 2004 г. През изминалите години на него са гостували изпълнители като Джон Сърман , Алберт Мангелсдорф , Луис Склавис , Мел Уолдрън , Карин Крог и др. На този фестивал са свири почти всички български джазови изпълнители: „Бели, зелени, червени“, „Акустична версия“, Борисов Биг — Бенд, Людмил Георгиев, Симеон Щерев и син, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов и много други.

• началото на август: Международен фолклорен фестивал „Варна“

  През 2006 г. ще се проведе 15-я МФФ „Варна“. Досега са взели участие 145 фолклорни ансамбли, или 8570 участника от 40 държави в Европа, Азия, Африка и Америка, както и още 39 ансамбли от България. От 1994 г. президент на Фестивала е композитора и диригент проф. Кирил Стефанов, а от 1998 г. МФФ се провежда под патронажа на Вицепрезидента на Република България.

• август: Седмица на морето
• август — септември: Филмов фестивал „Любовта е лудост“
• септември: Международен турнир по художествена гимнастика за приза „Царица Маргарита“
• септември — декември: Световно биенале на графиката

  Първото Световно биенале на графиката във Варна се провежда през 1981 г. и златен медал печели Винсент Хложник.

  

  

  Наградата на фестивала „Листопад на спомените“

• октомври: Национален фестивал на старите градски песни и автентичен фолклор „Листопад на спомените“ с участие на пенсионерски състави и индивидуални изпълнители на български стари градски песни, шлагери, обичаи и инструментални изпълнения от българския фолклор, хорове за школувано пеене и индивидуални изпълнения в съответните категории
• декември: Коледен фестивал
• декември: Национален танцов конкурс „Коледно надиграване“
• Международен куклен фестивал „Златният делфин“ - провежда се на всеки три години.
• Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми - провежда се на всеки две години.

[редактиране] Регионални медии

• Регионален печат
  • в-к "Народно дело"
  • в-к „Позвънете“
  • в-к „Черноморие“
  • в-к „Черно море“
  • в-к „Варна“ (седмичник)
  • в-к „24 часа“ Море (приложение)
  • в-к „Морски“ Труд (приложение)
  • в-к „Морски“ Дневник (приложение)
  • агенция "ДНЕС+"
  • сп. „Офталмология“, реферативен бюлетин
  • сп. „Психиатрия“
  • сп. „Рефракция и оптична корекция“
  • сп. „Здравна икономика и менидждмънт“
  • сп. „Оториноларингология“

• Електронни медии
  • „Радио Варна“, БНР
  • Програма „Море“, БНТ
  • Телевизия M SAT - национална
  • Алфа радио

[редактиране] Побратимени градове

• Акаба Йордания
• Амстердам Холандия
• Дордрехт Холандия
• Карлсруе Германия
• Малмьо Швеция
• Маями, Флорида, САЩ
• Мемфис, Тенеси, САЩ
• Новоросийск Русия
• Одеса Украйна
• Олборг Дания
• Пирея Гърция
• Росток Германия
• Турку Финландия
• Уошингтън Англия
• Харков Украйна

[редактиране] Други

Знаете ли, че ...

• Варна е името на американско село в щата Илинойс. Виж тук.
• Освен селото в щата Илинойс още две села в САЩ носят името Варна. Те се намират в щата Ню Йорк и в щата Вашингтон.
• Град Варна има в Челябинска област на Русия.
• Град Варна има в провинция Болцано. Той е алпийски планински курорт.
• В Сърбия и Азербайджан има още две села с името Варна
• IRC-каналът на Варна (#varna, UniBG.org) е най-посещаваният чат-канал в мрежата на UniBG.

[редактиране] Източници

1. ↑ ГРАО - Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес, 16.10.2006 (посетен на 31 октомври 2006)

[редактиране] Вижте още

• Личности, свързани с Варна

[редактиране] Външни препратки

Институции:

• Областна администрация
• Община Варна
• Съдебна палата
• Варненски районен съд
• Полиция
• Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Варна
• Варненска търговско-индустриална камара
• Изпълнителна агенция „Морска администрация“
• Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“

Неправителствени организации:

• Гражданско сдружение "Зелена Варна"

Информационни портали:

• ВАРНА ИНФО - Бизнес нформационен портал на Варна
• Инфо Варна
• в-к Черно море
• Черноморие
• Varnapool
• Днес +

Радио:

• Радио Варна 103,4 FM
• Алфа Радио 91,7 FM
• Бе Ге Радио 97,8 FM
• Дарик Радио 106,80 FM
• Инфо Радио 105,7 FM
• Радио 1 88.3 УКВ
• Радио Браво 96,4 FM
• Радио Гонг 97,3 FM
• Джаз ФМ 90,60 FM
• Радио Експрес 106,3 FM
• Радио Нова 91,20 FM
• Радио Сити 98,6 FM
• Радио ФМ + Варна 94,6 FM
• Радио Фреш 100,3 FM
• Ретро Радио 101,5 FM
• Радио Витоша 92.6 FM
• Радио N-Joy 90.6 FM

История

• Варна през вековете
• Държавен архив
• Храм „Свети Атанасий“
• Музеи

Уебпортали за Варна и региона

• Новини:
  • ВАРНА ИНФО - Бизнес нформационен портал на Варна
  • Инфо Варна
  • в-к Черно море
  • в-к Позвънете
  • Черноморие
  • Varnapool
  • Днес +
• Справочник:
  • Moreto.net
  • Varna Far
  • Dir.bg ВАРНА
  • ПРОГРАМАТА за Варна
  • Програма на кината във Варна
  • Всички аптеки във Варна

Градове в България с над 20 000 жители

Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол