Враца
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Враца | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Враца | ||
| Население: | 71 355 | ||
| Надм. височина: | 344 м | ||
| Пощ. код: | 3000 | ||
| Тел. код: | 092 | ||
| МПС код: | ВР | ||
| Кмет | |||
| Воислав Бубев | |||
| Адрес на общината | |||
| ул. "Ст. Савов" 6, тел. 092 62 45 81 e-mail:obshtinavr@bsbg.net | |||
Враца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.
Градът има рядка по своите красоти околност. От юг са величествените подобни на театрален декор сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига легендарният Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).
Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.
Враца е най-голямото селище в Северозападна България.
[редактиране] История
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство - най-старото научно-изследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства - двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплом.
[редактиране] Политика
- 2003 — Воислав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
- 1999 — Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
- 1995 — Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).
[редактиране] Икономика
Във Враца са развити отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.
Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Цените на недвижимите имоти са средно-високи, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец май 2006 [1] е 8.8% (по-ниско от средното за страната).
[редактиране] Транспорт
През Враца минава европейски транспортен коридор №4. 
[2]
Враца е важен транспортен център. Тя се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. В града функционира голяма автогара, намираща се в близост до железопътната Гара Враца.
Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.
[редактиране] Образование
- Врачански стопански филиал на УНСС
- Медицински колеж към МУ, София
- Педагогически колеж към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“
[редактиране] Културни забележителности
Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика".
[редактиране] Театър
- Драматично-куклен театър - Враца. пл. "Христо Ботев" № 1, тел. 092/621081, 626571
[редактиране] Музеи
- Регионален исторически музей с художествена галерия, пл. "Хр. Ботев" № 1; тел. 092/62 03 73
- Етнографски комплекс "Св. Софроний Врачански", ул. Търговска
[редактиране] Природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
- 1 юни - Ден на Враца
- Национален фестивал на малките театрални форми - организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър - Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май.
За повече информация - тел. 092/62 10 81.
- Младежки музикален форум и форум на младия слушател - организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация - тел. 092/66 54 34; 2 32
- Ботеви дни - провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма - конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
[редактиране] Личности
Родени във Враца
- Борис Йоцов (1894-1945), учен-славист
- Борис Солтарийски (р. 1982), поппевец
- Васил Кънчов (1862-1902), учен и политик
- Георги Тишков, скулптор
- Иван Остриков (1929-1980), български белетрист
- Красимир Радков (1971), актьор
- Любен Белмустаков (1914-1993), художник
- Мартин Петров, футболист, национал
- Мистер Сенко (1905–1987), илюзионист
- Теодор Гайдарджиев, актьор
- Тодор Рачински (1929–1980), учен
[редактиране] Литература
[редактиране] Външни препратки
- Официален уеб сайт на ФК Ботев Враца
- Каталог за Враца
- Снимки от Враца
- Богата фотогалерия от Враца
- Снимки от Леденика
- Радио и телевизия във Враца
- Новини от Враца
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
