Хуни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хуни.
Хуните са група номадски племена, появили се в Европа през 4 век. В средата на 5 век, под водачеството на Атила, те създават голяма държава, чиито армии достигат до Галия и Италия. Част от тези племена са и предшествениците на прабългарите.
В по-общо смисъл хуни се използва за всички конни номадски и полуномадски народи, обитавали Централна Азия от края на 1 век до средата на 5 век (вижте Хуни (пояснение)). Връзката между тези групи не е точно установена.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Произходът на хуните е предмет на дискусии от 18 век, когато Жозеф дьо Лин ги идентифицира с народността сюнну от китайските хроники. Тази теория, широко разпространена в историографията, се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения.
Според нея, след поражението на сюнну от китайската династия Хан през 1 век, част от тях мигрират на запад към степите на днешен Северен Казахстан, като през 4 век достигат Европа. За трите века между тези две събития няма сведения, което поставя връзката между двете етнически групи под въпрос. Съществува хипотеза за смесването на преселници от сюнну с местните угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос, но и тя се основава само на косвени данни.
Съвременните изследвания показват, че много от големите степни племенни съюзи не са расово еднородни, а представляват смесица от централноазиатски монголоиди и източни европеиди. Освен това е възможно някои племена да са се обявявали за хуни, заради престижа и славата на името, или пък то да им е приписвано от чужденците, поради техния начин на живот, предполагаемо място на произход или репутация. Това вероятно прави безплодни разсъжденията за етническия произход или географската родина на хуните.
[редактиране] История
[редактиране] Поява на хуните в Европа
През 2 век Дионисий Периегет говори за народ, живеещ до Каспийско море, който може би са хуните. По същото време Птолемей споменава „Chuni“ като едно от „сарматските“ премена, но отново не е сигурно дали става дума за хуните. Арменският историк от 5 век Мойсей Хоренски описва Hunni като съседи на сарматите, които между 194 и 214 превземат град Балк.
Първите сигурни сведения за хуните са от средата на 4 век, когато те се появяват по долното течение на река Волга. Според някои източници, през 361 те са поканени от римляните да се заселят в Панония. Около 372 хуните се придвижват на запад и разгромяват аланите северно от Кавказ, остготите между Дон и Днестър и вестготите западно от тях. Между 400 и 410 те преминават Карпатите и навлизат в Панония.
С редица технически и организационни нововъведения (конни стрелци, използващи стремена и хунски лъкове; многобройни коне, използвани в бой и за придвижване; тактическа мобилност), непознати по това време в Европа, хуните установяват военно надмощие, както над германските племена, така и над разделената на няколко части Римска империя. Те предизвикват безпрецедентен страх в по-голямата част от континента, който е отразен и във фолклора на сравнително отдалечени народи, като скандинавците (вижте #Други). Появата на хуните в Югоизточна Европа е една от вероятните причини за масовото преселване на германски племена на запад от Рейн през декември 406.
[редактиране] Хунската империя
След преминаването на Карпатите, хуните подчиняват местните германски племена. Те изграждат система за управление на подчинените народи (алани, гепиди, руги, сармати, славяни, остготи, лангобарди, херули), като специални служители имат задачата да контролират събирането на данъците в отделните области.
В началото на 430-те хуните са управлявани от владетея Руа, който през 434 е наследен от племенниците си Бледа и Атила. Двамата управляват съвместно до смъртта на Бледа през 445, а след това Атила е самостоятелен водач на хуните, които достигат върха на могъществото си през този период.
Атила установява дипломатически отношения с Източната Римска империя, като първоначално двете държави сключват мирен договор. През 439 договорът е нарушен от византийска страна и започва война, която продължава до 443, когато Атила достига до стените на Константинопол и е сключено ново споразумение. През 447 той отново напада Империята, която е принудена да направи нови отстъпки на хуните.
През 451 Атила предприема поход на запад, стремейки се да разшири влиянието си в Западна Европа, но е спрян от съюзените армии на римляни, вестготи, бургунди и франки в битката при Шалон. На следващата година той опустошава Северна Италия, като император Валентиниан III е принуден да изостави столицата си Равена. Атила се оттегля в Панония и умира през 453 при спорни обстоятелства, докато подговя нов поход към Константинопол.
[редактиране] Разпадане на хунската държава
След смъртта на Атила, хунската държава се разпада, като подчинените племена се отделят и съюзяват срещу хуните. Синовете на Атила Денгизик и Ернак влизат в конфликт с посочения за наследник техен брат Елак и, разделени, са разгромени в битката при Недао през 454 от обединените войски на остготи, гепиди и херули. След тези събития основната част от хуните се изтегля от Централна Европа в Черноморските степи, които през този период стават известни като родина на прабългарите.
Някои от изследователите приемат, че остатъците от хунския етнос са асимилирани от прабългарите. Неслучайно в "Именник на българските ханове" прабългарските владетели се самоопределят като наследници на династията на Атила.
[редактиране] Други
- Споменът за нашествието на хуните е запазен в древния германски фолклор: Ецел в Песен за Нибелунгите и Атли в сагата Волсунга използват Атила за свой прототип.
- От името на хуните произлиза и наименованието на Унгария.
- По време на Първата световна война англичаните използват „хуни“ като обидно наименование на германците.
- През 2005 група от около 2 500 унгарци, претендиращи, че са преки наследници на Атила, правят неуспешен опит да бъдат признати от правителството за хунско етническо малцинство
[редактиране] Източници
- „Huns“, статия в Уикипедия на английски [7 февруари 2006]
