Балканска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За Втората балканска война вижте Междусъюзническа война.
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913. Една от целите на Балканския съюз е освобождаването на населението в областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, което останало в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913) е принудена да отсъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).
Съдържание |
[редактиране] Име
Балканската война е част от Балканските войни. Другата балканска война е Междусъюзническата, и в този смисъл Балканската война 1912–1913 е известна и като Първа балканска война.
[редактиране] Причини
След Руско-турската война от 1877–78 остават територии в Османската империя, населени с българи, гърци, сърби и албанци. (Според някои историци от Република Македония част от тези територии се населяват от македонци). Тъй като националноосвободителните борби не дали желания резултат, правителствата на България, Сърбия и Гърция се ориентирали към друг подход — война с Турция.
Освен това България се стремяла към излаз на Бяло море и освобождаване на Македония и Одринска Тракия, а Сърбия — към излаз на Адриатическо море, към Вардарска Македония и части от Албания. Гърция пък искала области в Албания, множество острови в Егейско море и части от Южна Македония. А Черна гора имала претенции за разширяване към Шкодра.
Турция, разбира се, не била съгласна с всички тези искания. На своя страна тя имала Австро-Унгария и Германия, които били против Турция да загуби владенията си на Балканите, като така защитавали своите интереси.
Русия била на страната на Балканския съюз, а Великобритания и Франция не взели ничия страна.
След като Италия и Турция влизат във военен конфликт през септември 1911, правителствата на държавите от Балканския съюз усилили своите военнотехнически и дипломатически подготовки. Великите сили не гледали с добро око на тези приготовления, тъй като скоро се очаквало да избухне световна война и те не искали обстановката на Балканите да се утежняват допълнително.
[редактиране] Повод и начало на войната
След масовото избиване на населението в Щип през ноември 1911 и в Кочани на 25 юни 1912, правителствата на България, Сърбия, Гърция и Черна гора поискали от Турция да извърши административни реформи в балканските си територии и да даде автономия на Македония и Одринска Тракия. Отговорът бил категорично отрицателен и на 17 септември 1912 страните от Балканския съюз започнали да мобилизират своите войски.
На 26 септември 1912 Черна гора напада Северна Албания, която тогава е част от Османската империя. Империята скъсва дипломатическите си отношения със страните от Балканския съюз и на 4 октомври 1912 им обявява война, а на 5 октомври България и Гърция й обявяват война. Сърбия обявява война на Турция на 7 октомври.
[редактиране] Войска и оръдия
Страните от Балканския съюз разполагат с войска от 902 422 души и 1800 оръдия. Турция разполага с 420 000 души и 930 оръдия.
[редактиране] България
България дава 607 422 души (от които 370 000 се включват пряко в бойните действия) и 1116 оръдия.
Българската войска се състои от Първа, Втора и Трета българска армия, ръководени съответно от Васил Кутинчев, Никола Иванов и Радко Димитриев. В тях влизат 10 дивизии:
- Първа пехотна софийска дивизия
- Втора пехотна тракийска дивизия
- Трета пехотна балканска дивизия
- Четвърта пехотна преславска дивизия
- Пета пехотна дунавска дивизия
- Шеста пехотна бдинска дивизия
- Седма пехотна рилска дивизия
- Осма пехотна тунджанска дивизия
- Девета пехотна плевенска дивизия
- Десета пехотна сборна дивизия
Към тях влизат и Македоно-одринско опълчение, както и една конна дивизия. По предварителен план Първа армия трябва да действа по долината на река Тунджа, Втора по река Марица, а Трета е резервна на Първа като се насочи към Лозенград.
[редактиране] Сърбия
Сърбия мобилизира 291 000 души, от които 175–190 000 души са изпратени на фронта. Изпратени са 300 сръбски оръдия.
[редактиране] Гърция
Гърция мобилизира 175 000 души, от които 90–120 000 души се включват пряко в бойните действия. Изпратени са 244 гръцки оръдия.
[редактиране] Черна гора
Черна гора се включва с 30 000-на армия.
[редактиране] Критика за българската дипломация
- Българската дипломация не успява да осигури общо военно командване на войските на Балканския съюз и общ военен план, тъй като всяка държава гони своите интереси. От това главната тежест пада върху България, чиято войска възлиза на 370 000 души — повече от половината от цялата армия на страните от Балканския съюз.
- Според българо-сръбския договор, подписан на 29 февруари 1912,Македония бива разделена между България и Сърбия на зони на влияние.
- Румъния не е политически неутрализирана и др.
България разбира своите слабости по-късно, по време на Междусъюзническата война, която следва Балканската война.
[редактиране] Ход на войната
[редактиране] България
Българската армия води бойни действия срещу централните турски сили в Одринска Тракия.
След планиран от началника на главния щаб генерал Иван Фичев преход през Странджа, на 11 октомври 1912 изненадващо е превзет Лозенград. На 16-20 октомври Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, превзема Люлебургаз и Бунархисар. След това настъпва към Чаталджа (на 40 км от Цариград).
Родопският отряд, командван от Стилиян Ковачев, разбива войските на Явер паша. Хасковският отряд освобождава част от Родопите. На 5 или 8 октомври той освобождава Кърджали, а на 8 ноември — Даръдере (дн. Златоград).
7-ма пехотна рилска дивизия настъпва по долината на р. Струма и заедно със сръбската армия освобождава Македония. На 5 октомври настъпва към Кочани, Царско село (дн. Делчево) и Горна Джумая (дн. Благоевград). Успява да изтласка турските войски на юг от Кресненското и Рупелското дефиле. На 27 октомври 1912 достига Солун.
[редактиране] Военноморски и военновъздушни сили на България
Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив.
На 11 октомври турският крайцер „Хамидие“ и един контраминоносец наближават на 9700 м от Варна, но след кратък еднократен обмен на огън между българските и турските сили, вторите се оттеглят.
На 7 ноември достигат вести, че за Цариград от Кюстенджа (дн. Констанца в Румъния) са тръгнали два египетски кораба, натоварени с оръжие за турската войска. В малките часове на 8 ноември 1912 българските миноносци „Дръзки“, „Смели“, „Летящи“ и „Строги“ влизат в открит бой с бронирания крайцер „Хамидие“. Боят се води североизточно от Варна. „Дръзки“, командван от командир мичман I ранг Георги Купов, торпилира „Хамидие“. Морската блокада на българското черноморие е вдигната и така е премахната опасността от нападения срещу българските флангове в Одринска Тракия.
За пръв път в историята като бойни средства са използвани самолетите. Освен това те имат и разузнавателна функция.Първото военно използване на самолетите е през 1911г. в турско-италианската война, но тогава италианската армия използва авиацията само за разузнаване, докато в Балканската война българската армия за пръв път използва самолети за бомбардиране с ръчни гранати на турските позиции.
[редактиране] Сърбия
Сръбската армия разгромява турските войски в Куманово и Битолско и ги изтласква от Вардарска Македония.
[редактиране] Гърция
След като води успешни боеве при Еласона и при прохода Сарандапоро, гръцката войска изтласква на изток турските войски. Влиза в Солун на 26 октомври. Обсажда и Янина.
[редактиране] Черна гора
Успехите на Черна гора се състоят в изтласкването на турците от Новопазарския санджак и обсаждането на Шкодра.
[редактиране] Временно примирие и продължаване на войната
На 3 ноември Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия. Започват преговори в Лондон, но в Турция е извършен държавен преврат на 10 януари 1913 от младотурците и военните действия се подновяват.
Турция атакува българските позиции при Чаталджа в Чаталджанската операция, но претърпява провал. Не успяват и в боя при Булаир и в десанта при Шаркьой. Съюзниците пък превземат ключовите крепости Янина и Шкодра.
Извършена е Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, обсажда 6 месеца Одрин. На 13 март 1913, след щурмуване на източния сектор, крепостта пада.
[редактиране] Мир
Лондонският мирен договор е подписан на 17 май 1913. С него Турция отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия (на Черно море) — Енос (на Бяло море), както и беломорските си острови. Албания е призната за независима държава.
[редактиране] Жертви
[редактиране] България
Българските жертви наброяват 66 000 офицери и войници и 100 000 ранени.
[редактиране] Последици
При подписването на Лондонския мирен договор не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз довежда до избухването на Междусъюзническата война.
Балканската война има и положителни страни. Националният въпрос на Балканите се решава в известна степен. Османските полуфеодални средновековни структури са разрушени. Откриват се пътищата за навлизане на модерни производствени отношения.
[редактиране] Използвана литература
- История на България. Енциклопедия от А до Я, И. Антонова, В. Маринкова, П. Митев, Ал. Антонов, С. 2001
- Съвременна българска енциклопедия, 2003
- История на България, 2003
- С. Радев. Това, което видях от Балканската война (????) ISBN ????
