Теофан Изповедник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

св. Теофан Изповедник византийски историк

Роден:	8 век ?
Починал:	ок. 850 г. Никея, дн. Гърция

Свети Теофан Изповедник е византийски духовник и историк, ревностен защитник на иконопочитанието. Брат на св. Теодор Дамгосания (Белязания).

След безуспешни опити да го привлече на своя страна, императорът-иконоборец Лъв V Арменец (813-820 г.) го заточва на остров Самотраки. След възстановяването на иконопочитанието св. Теофан се връща от изгнание и е назначен за епископ на Никея. Паметта му се почита на 12 март.

Хронографията на св. Теофан, написана като продължение на летописа на синкела Георги е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство. Един от източниците, ползвани при съставянето и е хрониката на Йоан Малала, византийски хроникьор от сирийски произход. По нареждане на василевсa Константин VІІ Багрянородни било написано продължение на Хронографията.

[редактиране] Българите в Хронографията

Някои откъси от Хронография споменаващи българите:

"В тази година (501-502), така наречените българи, за които до тогава никой нищо не бил чувал ^[1] нахлули в Илирия и Тракия..."

↑ Всъщност българите били съюзници на Византия още от 480 г., но към края на века започвали да опустошават териториите и.

"В тази година (513-514) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с [помоща на] множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник (стратилат) и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол."