Дръзки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Клас: | Малък торпедоносец (миноносец) |
| Водоизместване: | 97 тона |
| Дължина: | 38 м |
| Широчина: | 4,4 м |
| Газене: | 2,6 м |
| Двигател: | парна машина 1900 к.с., 2 парни котли |
| Максимална скорост: | 26 възла |
| Екипаж: | 23-30 души |
| Въоръжение: |
|
Дръзки е български военен кораб, торпедоносец, известен с действията си през Балканската война.
Съдържание |
[редактиране] Създаване на българската торпедоносна ескадра
През 1903 г., въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военно-морски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на торпедоносци (миноносци по тогавашната терминология). В началото на 1904 г. български представители, водени от капитан І ранг Пишон, французин на българска служба, подписват договор за изработката на 3 еднотипни торпедоносеца. През 1905 и 1906 година тайно през Босфора торпедоносците са доставени на части в България, където са сглобени и спуснати на вода. Един от тях е "Дръзки". Междувремнно българското правителство поръчва още три торпедоносеца, които влизат в състава на флота през 1909 г. По същия проект "Шнайдер и сие" постороява и няколко торпедоносеца за бъдещия български противник, османския флот. Българските торпедоносци са наречени "Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", "Летящи" и "Шумни" и заедно с учебния крайцер "Надежда" представляват основата на неголемия българския боен флот през Балканските и началото на Първата световна война.
[редактиране] "Дръзки" в Балканската война
По време на Балканската война 1912-1913 г. българският флот е изправен пред задачата да се бори срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в Тракия, така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг. Друга задача на турските военноморски единици е да подсигурява единствената пряка линия за доставка на военни материали от Германия през румънското пристанище Кюстенджа (днес Констанца) за Цариград.
На 7 ноември 1912 г. в Щаба на българския военноморски флот се получава информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Четири от торпедоносците - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", командвани от капитан ІІ ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат корабите пред българското крайбрежие. На 7 срещу 8 ноември торпедоносците срещат турския бронепалубен крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта. Миноносците атакуват крайцера, като изстрелват торпеда по него. Пръв атакува флагманът "Летящи" - от 500 - 600 метра, но пропуска целта, тъй като "Хамидие", командван от един от най-добрите турски капитани Хюсеин Рауф бей, избягва торпедата. Крайцерът открива отчаяна стрелба по българските кораби, най-вече по атакуващите го "Смели", изстрелял торпедата си от 300 м. и "Строги", който стреля от 100 м. И трите торпедоносеца пропускат целта, а "Смели" е засегнат от турски снаряд. "Дръзки", командван от мичман І ранг Георги Купов, въпреки турския огън, се приближава на разстояние от около 60 м. и от упор изстрелва торпедо. "Хамидие" е улучен в носовата си част и получава пробойна. Торпедоносците се готвят за нова атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него четири турски контраминоносци, откриват огън срещу българските кораби и спасяват крайцера. Българските торпедоносци се оттеглят с едни ранен на "Смели" и някои повреди, а турските - с 8 убити и около 30 ранени. Смята се, че само тихото море спасява повредения "Хамидие" от потъване. Впоследствие, след ремонта "Хамидие" се прославя с действията си срещу гръцките сили в Егейско, Средиземно и Йонийско море.
Победата на българските торпедоносци е първата победа на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 г. Тя не само нанася морален удар върху по-силния противник, но и в значителна степен парализира опитите му бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната.
[редактиране] "Дръзки" след Балканската война
"Дръзки", както и останалите торпедоносци, участва в Първата световна война. След нея е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 г. става известно, че на него през 1930-1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 г. на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.
През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена.
По случай 50-годишнината му, през 1957 г. е взето решение "Дръзки" да бъде увековечен, тъй като е най-известния български военен кораб. За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния "Дръзки" са монтирани на междувременно бракувания еднотипен "Строги", който е превърнат в кораб-музей "Дръзки" и от 21 ноември 1957 г. е един от експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.
Военноморски музей - Варна, който стопанисва кораба "Дръзки", е включен в Стоте национални туристически обекта.
[редактиране] Съвременен военен кораб "Дръзки"
През 2006 г. името "Дръзки" е дадено на новозакупена от Белгия фрегата за нуждите на Българската армия, която от 2006 г. е изпратена на мисия в Близкия Изток от НАТО с решение на Българския парламент.
