Шумен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Шумен | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Шумен | ||
| Население: | 100 402 | ||
| Надм. височина: | 184 м | ||
| Пощ. код: | 9700 | ||
| Тел. код: | 054 | ||
| МПС код: | Н | ||
| Кмет | |||
| Веселин Златев (СДС) | |||
| Адрес на общината | |||
| бул. „Славянски“, № 17; тел.: 054/542 322; сайт: www.shoumen.bg |
|||
Шумен е град в Североизточна България. Той е десети по големина в страната и е административен център на община Шумен и на Област Шумен. В близост е до градовете Търговище и Велики Преслав. Разположението на Шумен е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол.
Съдържание |
[редактиране] География
Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.
Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.
[редактиране] История
[редактиране] Средновековие
През вековете град Шумен е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска и българска. В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Преслав, и култовият център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът може би се е наричал Симеонис. Относно името на гр. Шумен има няколко хипотези. Според едната името на града произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен. Според друга произхожда от шума - силно залесено място с много гори. От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.
[редактиране] Османско робство и Възраждане
След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 година Шумен е разрушен от турците и преместен на сегашното му място в подножието на Илчов баир. На 11 май 1813 в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са се родили или живяли и работили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и много други.
[редактиране] Нова история
След Освобождението на България от турско робство Шумен е бил център на област или окръг през всички административни деления с две кратки изключения - след 9.9.1944г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области. През периода 1950-1966 г. града е носил името Коларовград. Сега Шумен е център на едноименната община.
[редактиране] Религии
По отношение на вярата град Шумен е изключително многообразен, което е породено от многообразието от етноси в града. Преобладава християнската религия, но сравнително голям процент се заема от мюсюлманството. От своя страна най-голямата част от християните са православни. Съществуват и евангелистки, арменски, петдесятни, адвентистка и др. църкви, чийто членове представляват немалка част от християните в града.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Градът е един от динамично развиващите се през последните години въпреки общото икономическо изоставане на Северна България. Добре развита леката промишленост, представена основно от преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова, както и строителство. В близост до Шумен се намира и КТА Мадара - завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, както и химически завод "Панайот Волов". В последните години развитие бележи и туризмът.
В града има четири хипермаркета - Билла, Технополис, Техномаркет и Зора, а през месец август 2006 започна и строителството на магазин от веригата Кауфланд.
[редактиране] Образование
- Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“
- Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.
[редактиране] Паметници и археологически забележителности
В Шумен се намира и паметникът „1300 години България“, единственият в света изобразяващ историята и развитието на една държава от неиното създаване до сега (има се предвид, че паметникът се достроява всяка година в зависимост от най-важните моменти от българската история). Паметникът е изграден от няколко огромни бетонни блока, като отвътре е украсен със скулптури и мозайки. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.
На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. На 20 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.
[редактиране] Храмове
В центъра на града се намира правослвният катедрален храм "Св. Три Светители". Друг посещаван храм е базиликата "Св. Възнесение Господне". В Шумен се намира и Томбул джамия - най-голямата джамия в страната и втора по големина на Балканския полуостров. Построена е през 1744.
[редактиране] Музеи
Освен регионалния исторически музеи, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.
Шумен е част от Стоте национални туристически обекта
[редактиране] Редовни събития
Два пъти годишно в града се провежда базар, на който се предлагат само стоки, произведени в България.
[редактиране] Личности
- Родени в Шумен:
- Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет
- Хачо Бояджиев (р. 1932), режисьор
- Добри Войников (1833-1878), писател и просветител
- Стоян Данев (1858-1949), политик
- Никола Добрев (1861-1925), български химик-неорганик и аналитик
- Васил Друмев (1841-1901), писател, духовник и политик
- Васил Коларов (1877-1950), политик
- Николай Николаев (1887-1961), политик
- Боян Пенев (1882-1927), филолог
- Рачо Петров (1861-1942), офицер и политик
- Кирил Попов (1880-1966), математик
- Методи Попов (1881-1954), биолог
- Иван Русев (1872-1945), офицер и политик
- Сава Савов (1864-1940), офицер
- Тодор Колев (р. 1939), актьор
- Красимир Радев (р. 1953), физик
- Николай Свинаров (р. 1958), политик
- Починали в Шумен:
- Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет
- Димитър Димитров (1876-1902), публицист и литературен критик
- Тодор Икономов (1835-1892), политик
- Други личности, свързани с Шумен:
- Антон Станков (р. 1966), политик, съдия в града през 1991-1994
- Васил Стоянов (1839-1910), филолог, учи в града през 1849-1856
- Лайош Кошут (1802-1894), унгарски революционер и бележит политик, изгнаник в града през 1850
[редактиране] Литература
[редактиране] Спорт
Футболният клуб на града е ПФК Шумен и е основан на 1 декември 1929. Отборът има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. В града активно се развиват волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.
[редактиране] Виж също
[редактиране] Външни препратки
- Портал за град Шумен
- Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“
- Драматично-куклен театър „Васил Друмев“
- Факултет „Артилерия, Пво и КИС“ към НВУ „Васил Левски“
- Фен-сайт на ПФК Шумен
- Фотогалерия на Шумен - Злати Димитров
- вестник "Шуменски Показател"
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
