Сливен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сливен е град в Централна България. Той е административен център на община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол.
Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.
| Сливен | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Сливен | ||
| Население: | 106 146 | ||
| Надм. височина: | 243 м | ||
| Пощ. код: | 8800 | ||
| Тел. код: | 044 | ||
| МПС код: | СН | ||
| Кмет | |||
| Йордан Лечков (независим) | |||
| Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] Население
Според преброяването от 2002 г., в община Сливен живеят 134 323 души.
[редактиране] Етнически групи
В града живеят представители на различни етнически групи.
[редактиране] География
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка - 1181 м), с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.
През Сливен минава европейски транспортен коридор 8. 
[1]
[редактиране] История
В Сливен са живeли траки, римляни, славяни и древни гърци. Още от най-дълбока древност землището около Сливен е било гъсто населено от тракийски племена. Благоприятните климатични условия са били основа за сигурен живот и развитие на скотовъдство, земеделие и материална култура.
През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите „Рамануша“, „Даулите“, „Хисарлъка“, местността „Селището“, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица.
Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия.
През 1834 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.
П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.
[редактиране] Стари названия на Сливен
- Савулен
- Туида
- Ислимие
- Истилифунус
- Селимно
- Сливно
Старите имена на този красив град са много. Туида е най-хубаво и най-първо. В последствие са известни имената Ислимие и Исливне, свързани в османския период. Днешното име се предполага, че означава сливане, а не слива. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. Всеки който е минавал край Сливен е виждал Сините камъни които се издигат като стена над града. Гледка описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името идва от сливането на трите реки преминаващи през града -Асеновска, Новоселска и Куруча. Тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди освобожданието е бил с население около 20 хил.д, а строителните му граници са били днешните квартали - Клуцохор, Кумлука и Ново село.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Образование
- Инженерно-педагогически факултет на ТУ, София
- Колеж към ТУ, София
- Медицински колеж към Тракийския университет, Стара Загора
[редактиране] Културни и природни забележителности
Сливен е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.
Къща-музей "Хаджи Димитър", 09.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивен ден неделя; от ХІ до ІV месец без събота и неделя, 044/ 622 496, има печат.; Национален музей на текстилната индустрия, 08.30-17.00 ч. почивни дни събота и неделя, 044/ 624 006.
Природен парк “Сините камъни” и хижа "Карандила", 044/ 667 8, работно време на информационния център на парк “Сините камъни” : 08.30-16.00 ч., има печат.
- Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
- Библиотека "Зора"
- Читалище "Зора"
- Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“
- Клуб на дейците на културата
- Детски хор „Дружна песен“
- Симфоничен оркестър
- Хор „Добри Чинтулов“
[редактиране] Театри
- Драматичен театър „Стефан Киров“
- Куклен театър
[редактиране] Музеи
- Къща-музей на Добри Чинтулов
- Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
- Къща-музей на Хаджи Димитър
- Национален музей на текстилната индустрия
- Общински исторически музей
[редактиране] Редовни събития
Исторически музей - Сливен
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
Неофициалната, но широко известна характеристика на Сливен е: „Наведеш се - камъни. Изправиш се - вятър. Обърнеш се - циганин. Ослушаш се - музика. Що е то? - Отговор: Сливен“
[редактиране] Кухня
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=5316 - Снимки от Сливен
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
