Холандия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за държавата в Северна Европа. За други значения на Холандия и Нидерландия вижте пояснителните страници - Холандия и Нидерландия.

Nederland


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Je Maintiendrai
(Ще продължавам)

Официален език нидерландски⁽¹⁾

Столица Амстердам⁽²⁾

Най-голям град Амстердам

кралица Беатрикс

министър-председател Ян Петер Балкененде

Площ
- Общо на 131-во място
41 526 км²

Население
- Общо (2004)
- Гъстота на 58-то място
16 407 491
482 д/км²

БВП
- Общо (2004)
- на човек на 23-то място
477 414 млрд $
? $

Валута евро ⁽³⁾ (EUR)

Часова зона UTC +1 (на Канарските острови UTC 0)

Независимост

-година Обединение на Кастилия и Арагон
1479

Национален химн Wilhelmus van Nassouwe

Internet TLD nl

Телефонен код +31

(1): официални езици още са фризийски, долносаксонски и лимбургски
(1):Хага заседава холандското правителство
(1): Преди 1999 г.: гулден

Холандия (на нидерландски Koninkrijk der Nederlanden, Кралство Нидерландия, или просто Nederland, Нидерландия) е държава в Северозападна Европа, която включва още Холандските Антили и Аруба. В България под това име обикновено се разбира само европейската част, която граничи на север и запад със Северно море, с Белгия на юг и с Германия на изток. Тя е конституционна монархия.

Използването на наименованието Холандия е неточно, понеже исторически и географски то се отнася само до региона, състоящ се в наши дни от двете провинции Северна и Южна Холандия. В много езици по целия свят (вкл. български) наименованието се използва за цялата страна. В България в официални документи се използват Кралство Нидерландия, Кралство Холандия и понякога само Холандия. За повече информация по въпроса виж секция „название“.

Холандия е една от най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света и е известна с дигите си, вятърните мелници, дървените обувки, лалетата и осезаемата толерантност в обществото. Либералната й политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд.

Амстердам е официална столица (така, както е записано в конституцията). Хага е административна столица (седалище на правителството), дом на кралицата и местонахождение на повечето посолства.

[редактиране] Столица

Основна статия: Столица на Холандия

Столица (hoofdstad) на Холандия е Амстердам, но Хага (Den Haag или 's-Gravenhage) е седалище на правителството (regeringszetel), дом на монарха (residentie) и местоположение на повечето чужди посолства.

[редактиране] История

Основна статия: История на Холандия

При управлението на Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания, районът е част от Седемнадесетте провинции на Нидерландия, които включват и по-голямата част от съвременна Белгия, съвременен Люксембург и малки части от съвременните Франция и Германия. През 1568 г. започва 80-годишната война за независимост срещу испанския крал Филип II, син на император Карл V. През 1579 г. северната част от Седемнадесетте провинции се обявяват за независими и се обединяват в Утрехтската уния, което се смята за начало на днешната държава Нидерландия. Но едва с края на 80-годишната война през 1648 г. тя получава формална независимост от крал Филип IV и под името Република на седемте обединени Ниски земи постепенно става една от главните морски и икономически сили на XVII век. През тази епоха, наричана Златен век на Холандия, холандците образуват колонии и търговски станции по целия свят. Бившите колонии Холандски Антили и Аруба понастоящем имат статут на автономни области. Индонезия обявява своята независимост през 1945 г. Независимостта е призната през 1949 г. след няколкогодишна война за независимост и вследствие на силен международен натиск. Едва на 16 август 2005 г. холандското правителство признава 1945 г. като година на получаване на независимост на Индонезия и изразява разкаяние за жервите на Индонезия от войната за независимост. Суринам получава независимост през 1975 г.

След присъеднияването й към Френската империя при Наполеон през 1815 г. е образувано Кралство Нидерландия, включващо и днешните Белгия и Люксембург. Белгийците скоро получават независимост (1830 г.). Люксембург е под нидерландско господство, но се отделя след смъртта на крал Вилхелм III. През XIX век Холандия се индустриализира по-бавно в сравнение със съседите си.

Останала неутрална през Първата световна война, Холандия е окупирана от Нацистка Германия през май 1940 г. за да бъде напълно освободена едва през 1945 г.

След войната нидерландската икономика отново просперира като член на икономическия съюз Бенелюкс. През 1951 г. страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана (заедно с Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург и Франция), през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие стават съставни части на Европейския съюз в настоящия му вид при подписването на Договора за Европейски съюз в Маастрихт през 1992 г.

Холандия е член-основател на НАТО през 1949 г.

[редактиране] Название

Името Холандия се използва в много езици. Източник на тази неточна употреба е фактът, че регионът Холандия е бил център с голямо политическо и икономическо влияние по времето на Обединените провинции — 1581-1795 г. След наполеоновата епоха Холандия става просто провинция на кралството и е разделена на две провинции — Северна и Южна Холандия. Някои хора, особено от южните провинции Лимбург и Северен Брабант, са против използването на названието Холандия за цялата страна, но и самите холандци често използват това име.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Холандия

Холандия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г.(от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 1980 г. е кралица Беатрикс). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.

От 19 век холандските правителста винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика, след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, primus inter pares (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.

Парламентът се състои от две камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати.

На 7 февруари Втората камара въведе правото на гражданска инициатива на национално равнище.

Политолозите смятат Холандия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотеза включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу аболютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така, Холандия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Холандия, незаивисмо от това, че до 19 век калвинизмът e държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Холандия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към холандците в други страни е приятелско, стигайки до там, че носителите на холандски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.

Първите години на 21 век обаче носят политически промени, при които дясното крило в политиката се засилва за сметка на лявото. Това е демонстрирано от бързото издигане (и падане) на Списъка Пим Фортойн. Пим Фортойн, неговият основател, смята предишните правителства за отговорни за предполагаемата неуспяваща интеграция на имигрантите.

Сегашното правителство се води от кабинета Балкененде II. Икономическите реформи на този кабинет и спорната имиграционна политика водят до изместване на общественото мнение наляво, което се вижда от политически запитвания и в местните избори от 2006, в които партиите от правителствената коалиция имат големи загуби в полза на опозиционните партии, главно Партията на труда (PvdA) и Социалистическата партия (SP).

На 1 юни 2005 г. холандските избиратели гласуваха в референдум срещу предложената конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също бяха гласували против.

Холандските политики за използване на наркотици за развлечение, проституция, еднополов брак и евтаназия са сред най-либералните в света.

[редактиране] Провинции и зависими страни

Карта на страната, с червени точки са означени столиците на провинциите, а с черни — по-големите градове.

Нидерландия е разделена на 12 административни района, наречени провинции:

Гронинген (провинция) (Groningen) — на Североизток, столица Гронинген;
Фризия (Friesland) — на Север, столица Леуварден;
Дренте (Drenthe) — на Североизток, южно от Гронинген, столица Асен;
Оверайсел (Overijssel) — на Изток, южно от Дренте, столица Зволе;
Флеволанд (Flevoland) — в средата, в морето Ейселмер, столица Лелистад;
Гелдерланд (Gelderland) — източно в средата, южно от Оверейсел, столица Арнем;
Утрехт (Utrecht) — в средата, столица Утрехт;
Северна Холандия (Noord-Holland) — на Северозапад, столица Харлем;
Южна Холандия (Zuid-Holland) — в средата на Запад, южно от Северна Холандия, столица Хага;
Зеландия (Zeeland) — на Югозапад, столица Миделбург;
Северен Брабант (Noord-Brabant) — на Юг, столица 'с-Хертогенбос (Ден Бос);
Лимбург (Limburg) — на Югоизток, навлизаща в Белгия, столица Маастрихт.

Всички провинции са разделени на общини, общо 483 на брой (до 2004 — 489). Виж Община (Холандия) и Списък на градовете в Холандия. Няколко острова в Карибско море са зависими от Холандия: Холандски Антили, група от пет острова, и Аруба, принадлежала преди към Антилите.

[редактиране] География

Забележителна черта на Холандия е нейната равнинност. Около половината от територията е на по-малко от 1 метър над морското равнище, а големи части са всъщност под морското равнище (виж карта, показваща тези области). Най-високата част, Валсерберг (Vaalserberg), намираща се в най-южната точка на страната, е висока 321 метра. Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Холандия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето — тези области се наричат полдери.

Страната е разделена на две основни части от три реки — Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в холандския език, който се говори на север и на юг от тези големи реки.

Преобладаващата посока на вятъра в Холандия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.

[редактиране] Икономика

Холандия има процъфтяваща и отворена икономика, ролята на държавата в която ограничена с успех от 80-те години на XX век. В областта на промишлеността преобладават хранително-вкусова промишленост и химическата промишленост, нефтопреработването и електротехническата и електронната примишленост. Високо механизиран селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ. Холандия е трета в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. Проблемът за обществените разходи и стагнацията на нарастването на пазара на работна сила е адресиран в Холандия много преди нейните европейски партньорки.

Като основополагащ член на монетарният съюз на еврото, Холандия заменя своята валута — гулден, на 1 януари 1999, заедно с другите приели общата европейска валута, с истинските евромонети и банкноти на 1 януари 2002.

[редактиране] Население

**Пирамида на населението на Холандия**
(в % от цялото население)
%	Мъже	Възр	Жени	%
0,36		85+		1,05
0,60		80-84		1,18
1,14		75-79		1,74
1,55		70-74		1,95
1,93		65-69		2,13
2,30		60-64		2,33
2,77		55-59		2,69
3,73		50-54		3,60
3,65		45-49		3,54
3,93		40-44		3,81
4,27		35-39		4,08
4,25		30-34		4,05
3,63		25-29		3,54
3,04		20-24		2,93
2,96		15-19		2,83
3,11		10-14		2,97
3,20		05-09		3,06
3,11		00-04		2,98

Източник: International Data Base (2000)

Холандия е една от най-гъсто населените страни в света с повече от 400 жители на квадратен километър.

Има два официални езика — нидерландски (холандски) и фризийски, и двата от групата на германските езици. Фризийският е регионален език за северната провинция Фризия и е много близък до английския. Освен нидерландски и фризийски, на Север се говорят няколко долносаксонски диалекта, които не са официално признати. В граничните райони на Юг нидерландският преминава в други разновидности на долнофранконски и германски, които не винаги могат да се класифицират най-добре като нидерландски, най-често западнофламандски и немски.

Основни религии са католицизма (18% през 1999 г.) и протестантството (15%). Около 63% от нидерландците считат себе си за принадлежащи към някоя църква. Частта от страната, намираща се на Юг от трите реки е (или е била) основно католическа, а северната част — протестантска (предимно от Нидерландската реформирана църква).

Холандците са известни като толерантни хора. Представата за тях в чужбина се базира основно на търговията, лалетата, вятърните мелници, дървените обувки, сиренето и делфтския порцелан. По-наскоро либералната политика по отношение на леките наркотици, проституцията, хомосексуалните бракове и евтаназията привличат вниманието в международен мащаб; Амстердам е известен в чужбина като град, където всичко е позволено.

[редактиране] Култура

В холандската история има много велики художници. XVII век, в който холандската република процъфтява, е векът на холандските майстори, между които Рембранд ван Райн, Йоханес Вермеер, Ян Стеен и много други. Знаменити холандски художници от XIX и XX век са Винсент ван Гог, Пит Мондриан. Морис Есхер е известен график. Известен с лоша слава е фалшификаторът Хан ван Мейхерен.

Холандия е страната на философите Еразъм Ротердамски и Бенедикт (Барух) Спиноза. Всички важни дела на Рене Декарт са извършени в Холандия.

През Златния век холандската литература също процъфтява, с Йоост ван дер Вондел и П. К. Хоофт като най-известни имена. Важни автори от XX век са Хари Мюлиш, Ян Волкерс, Симон Вестдайк, Кеес Нотебоом, Херард ван Реве и Вилем Фредерик Херманс. Дневникът на Ане Франк („Задната къща“) също е написан в Холандия.

**Празници**
Дата	Българско име	Местно наименование	Забележки
1 януари	Нова Година	Nieuwjaar
март/април	Великден	Pasen	Холандците празнуват два дни на Великден.
30 април	Ден на кралицата	Koninginnedag	Първоначално Koninginnedag е бил празнуван на рождения ден на кралицата. Денят на кралицата сега се празнува на рождения ден на майката на сегашната кралица, тъй като тогава времето е по-хубаво.
4 май	Ден в памет на загиналите	Dodenherdenking	Ден в памет на загиналите през Втората световна война.
5 май	Ден на свободата	Bevrijdingsdag	Празник по случай капитулацията на немските войски през 1945 във Втората световна война.
40 дни след Великден	Възнесение господне	Hemelvaartsdag
7 седмици след Великден	Свети Дух	Pinksteren	Холандците празнуват два дни на Свети Дух.
5 декември	Навечерие на Никулден	Sinterklaas	Предшественик на Дядо Коледа, Синтерклаас носи подаръци на децата.
25 декември, 26 декември	Коледа	Kerstmis	Холандците празнуват два дни на Коледа.

Копия на холандски сгради могат да се намерят в два тематични парка (Dutch Village и Huis Ten Bosch) близо до Нагасаки, Япония. Такъв парк се строи в Шенян, Китай. В град Холънд, Мичиган, САЩ също има тематичен парк за Холандия (наречен отново Dutch Village).