Европа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.
Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток; Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг. Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2. Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато - до Черно море.
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.
Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.
По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.
Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.
Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
