Ямбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ямбол е град в България. Той е община и административен център на Област Ямбол, както и център и единствено населено място в община Ямбол. Разположен е върху територия от 91 кв.км. на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 93 км. от Черно море и южно от магистралата София - Бургас. Старото му име е Дианополис.

Ямбол
42° 29' N, 26° 30' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Ямбол
Население:	85 966
Надм. височина:	114 м
Пощ. код:	8600
Тел. код:	046
МПС код:	`У`
Кмет
Кирил Тодоров (независим)
Адрес на общината
ул."Г.С.Раковски" №7 тел.: +359-46-662247

[редактиране] География

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р. Тунджа (в миналото са я наричали Тонзос). Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Област Ямбол обхваща територия от 4 400км².Заема 4% от площта на страната.

[редактиране] Местно самоуправление

Колективен орган на самоуправление е Общинският съвет, а кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват "административно-правно и информационно обслужване", "финансово-стопански дейности и управление на собствеността", "териториално устройство и развитие", "финанси и икономическа политика", "общинска собственост" и "социално развитие".

[редактиране] История

"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страната на северната звезда има възвишения. Всичките му улици са покрити със старовременски калдаръми от едри камъни, като царски пътища. Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма." Евлия Челеби 1667 г.

Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р.Тунджа. Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000-4000 г.пр.н.е.), енеолита (4000-2700 г.пр.н.е.) и бронзовата епоха (2700-900 г .пр.н.е.).

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис-град на Зевс.

През многогодишната си история,град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи, Ямболи и накрая сегашното му име - Ямбол. В западни исторически извори е известен с хубавото име Гренбоел. Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

От периода на османското робство в града са запазени два великолепни архитектурни паметника от ХV век: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.

Добре запазени са и църквите Свети Георги и Света Троица, които са пазели българските традиции по време на петвековното турско робство. Ямбол бил освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол, бил построен и осветен храмът Свети Александър Невски - първият паметник на българо-руската дружба в България.

[редактиране] Религии

Преобладаващата религия е православно християнство. В града има православни (храм Св.Никола, храм Св.Георги), католическа и протестантски църкви (Адвентистка църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, Евангелска баптистка църква), джамия (Ески джамия), и няма храм на юдаизма. Бившата синагога по настоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра зад профсъюзния дом.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Промишленост

Отрасловата промишлена структура на Ямболска област обхваща следните подотрасли: -хранително-вкусова промишленост; -химическа промишленост; -машиностроене и металообработване; -текстилна и трикотажна промишленост; -шивашка промишленост и др. Важно значение за активизиране на областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентноспособност на вътрешния и международните пазари.

[редактиране] Селско стопанство

Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: -хлебна и фуражна пшеница; -ечемик; -царевица; -маслодаен слънчоглед; -качествено червено и бяло грозде от винени сортове; -плодове и зеленчуци; -технически култури - памук, слънчоглед, кориандър. На Ямболска област принадлежат 5.1% от обработваемата земя на страната. Животновъдството е с ориентация към производство на месо - свинско и говеждо, и мляко - краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в: -увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; -развитие на млечното говедовъдство; -обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство и др.

[редактиране] Образование

Технически колеж към Тракийския университет, Стара Загора

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Античният град Кабиле в Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.

[редактиране] Театри

Драматичен театър „Невена Коканова” - ул. “Г.С.РАКОВСКИ” 20, тел. 046 66 34 26; 66 34 31 Куклен Театър - ул.”Жорж Папазов” 1, тел. 046 66 27 40; 66 27 39

[редактиране] Музеи

Ямболският исторически музей дължи създаването си на безкористната, събирателска и проучвателска дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886г в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество "Диана" (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество "Диамполис" , което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936г в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел "Музеи и галерии" при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата "Асистент по старините", и помещение за музей. На 26.І.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт "музей и картинна галерия". С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VІ.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В.Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея съществуват три отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944г);социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава. Понастоящем Исторически музей гр. Ямбол разполага със специалисти, разпределени в четири основни отдела.

"Археология" (включва фондовете "Праистория", "Античност", "Средновековие" и "Нумизматика"); "Българските земи ХV-ХІХ в." (включва фондовете "Възраждане" и "Етнография"); "Нова и най-нова история" (със съответните фондове) и отдел "Връзки с обществеността". Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90,000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели. Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база-данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. "Вести на Ямболския музей" и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателска дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с.Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума "Поселищен живот в Тракия" и множество научни публикации. Всички музейни специалисти участвуват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година се провежда национален мотосъбор в местноста Бакаджика подробности www.theriders-mc.com

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Ямбол

Волен Сидеров (р. 1956), журналист и политик
Георги Господинов, писател
Димчо Рошманов, читалищен и оперетен деятел
Жорж Папазов, художник
Никола Аврамов (1897-1945), художник

[редактиране] Живели в Ямбол

Ради Колесов (1837-1862), възрожденски учител и книжовник

[редактиране] Свързани с Ямбол

Христо Карастоянов, писател
Минчо Огнянов, скулптор
Георги Зайков - Зайо (14.12.1942 - 17.05.2006), художник. Вижте повече за Зайо

Невена Коканова-започва професионалния си път от сцената на Ямболския драматичен театър, който днес носи нейното име.

С ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. В Ямбол са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; художникът Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и други.

[редактиране] Литература

Налични книги

Кабиле, том I, 1982 - на български (резюме на френски)
Кабиле, том II, 1991 - на български (резюме на френски)
Сборник статии от I Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1982 година (на български)
Сборник статии от II Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Terra Antiqua Balcanica, V, 1990 (на английски)
Сборник статии от III Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1994 година (на английски, френски, немски)
Д. Драганов. Монетосеченето в Кабиле, София 1993 година - на български (резюме на английски)
Библиография "Кабиле", Ямбол 1993 година
125 години Ямболска околия, Ямбол 1995 година ( на български)
Историята на Ямболските банки, Ямбол 1997 година ( на български)
Посещенията на короновани особи в Ямбол и ямболския регион, 1998 година (на български)
Исторически календар на Ямбол и Ямболския регион, Ямбол 1996 година (на български)
Археологически обекти в Ямболски регион, София, 1978 година - на български (резюме на английски)
Кратка история на Ямбол през средновековието (за деца), Ямбол 1997 година (на български)
Брошура "Кабиле" (на български и немски)
Брошура "Мемориален паметник Александър Невски" (на български и немски)
"Брошура "Пафти от Ямболски регион"

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

Градове в България с над 20 000 жители
Айтос \| Асеновград \| Благоевград \| Ботевград \| Бургас \| Варна \| Велико Търново \| Велинград \| Видин \| Враца \| Габрово \| Горна Оряховица \| Гоце Делчев \| Димитровград \| Добрич \| Дупница \| Казанлък \| Карлово \| Карнобат \| Кърджали \| Кюстендил \| Ловеч \| Лом \| Монтана \| Нова Загора \| Пазарджик \| Панагюрище \| Перник \| Петрич \| Пещера \| Плевен \| Пловдив \| Попово \| Разград \| Русе \| Самоков \| Сандански \| Свищов \| Севлиево \| Силистра \| Сливен \| Смолян \| София \| Стара Загора \| Троян \| Търговище \| Харманли \| Хасково \| Шумен \| Ямбол

Градове в България с над 20 000 жители

Взето от „http://bg.wikipedia.org../../../%D1%8F/%D0%BC/%D0%B1/%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB.html“.

Категории: Област Ямбол | Градове в България

We provide Linux to the World