Будизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
--212.36.1.109 13:42, 8 декември 2006 (UTC)
Тази статия се нуждае от подобрение.
 |
Неутралността на тази статия е спорна. |
| Моля, вижте съответната дискусия на беседата. |
Будизмът (известно още като "Учението на пробудения") е учение за активен и практичен подход към живота. Будизмът дава разбирането за причините за страдание и методите за премахването му. Буда означава буден ум, пробуденият, този който вижда и знае нещата. Има предсказание, че на Земята ще има 1000 Буди. В момента сме в епохата на Четвъртия Буда ( Сидхарта Гаутама или принц Шакямуни ), който е живял приблизително между 563 и 483 пр.н.е.. Първите поучения Буда Шакямуни дава в Индия и когато го попитали какво преподава, той отговорил: "Всяко живо същество търси щастието и иска да бъде щастливо, а аз преподавам за това как стоят нещата". Постепенно будизмът се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония. Следващият Пети Буда - Буда Майтрея ще се появи на Земята когато учението на Буда отново се изгуби. В очакване на Петият Буда в момента на Кушинагар, Утар Прадеш в севена Индия, се строи 152м седяща статуя на Майтрея ( Maitreya Project ), а Кармапа ще се появи като Шестият буда под името Сингхе ( Singhe ), което означава Лъв и ще преподава по сащият начин както го е правил и Буда Шакямуни.
В основата на будиското учение е разбирането за причина и следствие: миналите наши мисли думи и дела, са нашето настояще, и че сега и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще.
Принц Шакямуни е роден в кралско семейство, преди 2580 години. Кралството на неговото семейство било разположено при южната граница на днешен Непал, около града, наричан тогава Капилавасту. След дълги години на бездетие, родителите му силно искали наследник на своето кралство, войн и вещ управник. Има предание, че след раждането на Буда трима йоги казали на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да баде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление". Така до 29-та си годишнина, той бил заобиколен от красиви жени, всякакви удоволствия и развлечения. Независимо от усилията на неговите родители, да отстраняват всичко неприятно от полезрението на бъдещият Буда, в три последователни дни той видял болен, стар и мъртъв човек. Прозрението че всичката слава и охолство, с което е обкръжен, са преходни и че старостта и смърта са съвсем естествена част от ежедневието, го накарало да напусне двореца. Прозвището Буда получава по късно, когато постига просветлине.
През следващите шест години Буда се учел от най-изтъкнатите учители на своето време и практикувал в ралични духовни школи надминавайки бързо своите учители, но никога не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал различни изкусни методи за контролиране на това, което е в ума, но никой не му показал ума сам по себе си, неговата сияйна, безгранична и непреходна природа. Според Будизмът: "Умът е това което чува, вижда и чувства през очите и ушите, това което остава и след смътта. Ако нещо се е родило или появило ще умре или изчезне, докато умът никога не е бил създаван и никога няма да изчезне. Той е съществувал от незапомнени времена, когато още форма и звук не са съществували."
До тези прозрения Буда стига под едно дърво на мястото, което сега се нарича Бодгая ( в наши дни това е село, което се намира на две трети от пътя между Делхи и Калкута в щат Бихар ). Той медитирал там в продължение на седмица и в деня на неговият 35-ти рожден ден получил просветление. 45 години по-късно, отново на същият ден от месеца той починал с думите: "Мога да умра щастлив, Аз не задържах нито едно поучение за себе си. Вече съм дал всичко, което може да ви облагодетелства. И сега не вярвавате на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, но ги проверете добре. Бъдете пътеводна светлина на самите себе си."
Резултата от живота на Буда, били неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома - Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома - Тенджур, и много много практикуващи и свободомислещи хора, които търсят нещо по-вече от сивото ежедневие. Приживе Буда заявявал, че не е иска сляпо вярващи последователи, а знаещи и можещи "колеги". Той преподал Четирите благородни истини:
- има страдание
- има причина за страданието
- има състояние на ума, без страдание
- има път за премахване на страданието.
[редактиране] Основни традиции в будизма
- [[Теравада]] (Малката колесница или Малкият път)
Произлиза директно от първите монаси, които са приели ученията директно от Буда, и е може би единствената запазена до днес от традициите на махаяна. Днес се практикува основно в южна и югоизточна Азия: Шри Ланка, Лаос, Тайланд, Камбоджа, както и отчасти в Китай, Виетнам, Малайзия и Сингапур. Основна цел в практиката на Теравада е постигането на собственото освобождение от страданието. Теравада учи, че това страдание е причинено от състояния на ума като алчност (желание), омраза и илюзия. Освобождението от своя страна може да бъде постигнато чрез прилагане в практиката на ученията за Четирите основни истини и Благородния осмократен път. Теравада учи окуражаването на полезните (благоприятни) състояния на ума, избягването на вредните (неблагоприятни) състояния на ума, и тренирането на ума в медитация. Теравада е чиста откъм ритуали традиция с основен акцент върху ученето.
- [[Махаяна]] (Голямата колесница или Големият път)
Подчертава безграничното, универсално състрадание или себеотрицание. Цел е алтруистичното постигане на пробудения ум (Бодхичита), като средство и знание как най-ефективно да се помогне на другите да постигнат Нирвана. За разлика от Теравада, където на преден план е постигането на собственото просветление чрез собствени усилия, в Махаяна основна роля заема Бодхисатва-идеала. Бодхисатвите са същества, които като хора са успяли да постигнат просветление (Бодхи), но са се отказали от влизане в Паринирвана, за да могат ефективно да помогнат на всички други хора, в крайна сметка и на всички други същества, също така да постигнат тази цел. Ударение се поставя често на осъзнаването на пустотата (shunyata) и Буда природата във всяко живо същество. Основни текстове в Махаяна са Диамантената сутра, Сърдечната сутра и Лотосовата сутра. Махаяна будизмът в чистата си форма е разпространен най-вече в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В Тибет, Хималайските региони и Монголия е разпространена форма на Махаяна, наречена Ваджраяна, която ще бъде разгледана по-долу. Други значими школи в Махаяна са Дзен (Зен), и Амитаба.
- [[Ваджраяна]] (Диамантен Път, още Тантраяна, Тантрически Будизъм, езотерически Будизъм)
Съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много други духовни практики, предназначени да ускорят и подобрят будистката практика. Тези практики произлизат от Тантризма, и включват визуализация, рецитиране на мантри, ритуали и посвещавания, взимане на убежище и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества. Ваджраяна обръща особено внимание на директното непосредствено предаване от учител на ученик. Ученията включват ритуали и практики, които се изучават само постепенно и се държат в тайна преди постигането на съответното ниво. Поради тази причина Ваджраяна се нарича езотерично учение в рамките на Махаяна, за разлика от екзотеричните, обществено достъпни практики на другите школи. Четирите основни школи на Ваджраяна са:
- Нингма - най-старата школа, водеша началото си от Падмасамбхава (8 в.н.е.)
- Кагю - линията на устното предание, създадена от Марпа и неговия ученик Миларепа (11 в.н.е.)
- Сакя - където се обръща основно внимание на сутрите и личното обучение (11 в.н.е.)
- Гелугпа - или добродетелните, линията на Далай Лама (14 в.н.е.).
Ваджраяна е разпространена форма на будизма в Тибет, Бутан, Непал, Индия, Сиким, Монголия, отделни школи в Япония и Китай. На Запад е познат като тибетски будизъм или ламаизъм.
