Гоце Делчев (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Гоце Делчев е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев. До 1951 г. носи името Неврокоп.
| Гоце Делчев (град) | |
|---|---|
 41° 34' N, 23° 44' E |
|
| Данни | |
| Област: | Благоевград |
| Население: | 22498 |
| Надм. височина: | 508 м |
| Пощ. код: | 2900 |
| Тел. код: | 0751 |
| МПС код: | Е |
| Кмет | |
| Владимир Москов (БСП) | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Гоце Делчев се намира в планински район. Информация за селата в общината: www.selo.bg
[редактиране] История
Неврокоп е възникнал в близост до древния град Nikopolis ad Mestom, чиито руини се намират на 9 км източно от града. Notitiae Episcopatum споменават този град, като средище на архиепископите до 11-ти век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращо от 9-10-ти век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Районът, в който се намира Неврокоп, е бил завладян от османците най-вероятно между 1371 и 1383 година /свързва се с превземането на близките крепости Драма и Серес, които са били от ключово значение/. С настъпването в северозападна посока, след превземането на долините на Неврокоп и Разлог, следвайки горното течение на Места и след това през Чепинската равнина е било възможно да се установи пряка връзка с Тракийската низина около Пловдив, която е била османско владение от 1360 година.
С името Неврокоп градът е споменат за пръв път в османския Tdhrir defterMal. №525 от 1445 година, където е описан като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. Със своите приблизително 600 жители той е било най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се е превърнал в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1453-1454 година отбелязват 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства или около 1250 жители. Значителни промени се наблюдават в периода 1454-1517, когато в близост или в съществуващи български християнски села се заселват мюсюлмани и юруци от Анадола. В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1517 г., при което са установени 167 мюсюлмански и 319 християнски домакинства, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани – 34%. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1529 г. Мюсюлманите нарастват на 281 домакинства, а християнските са 385. Това означава град с около 4000 жители, 42% от които са мюсюлмани. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се посочва по-различна тенденция. През следващите 14 години след 1529г. съотношението се променя. Броят на мюсюлманското население се увеличава бавно до 318 домакинства, докато християнските спадат да 186 домакинства. Регистъра от 1569/70 година подсказва, че е налице и една миграция на населението. В резултат от това 63% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1529 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 – 13 мюсюлмански и 6 християнски.
Превръщането на Неврокоп от християнско в мюсюлманско селище е било стимулирано и от издигането на джамия и училище от Мехмед бей – син на Бейлербейа на Румели Караджа Паша. Последният умира през 1456 г. в Белград. Неговият син Мехмед бей най-вероятно е издигнал джамията през 1480- 1490 г., за което сочи и архитектурния му стил. Малко преди смърта си през 1512г. любимецът на султан Баязид II, Коджа Мустафа Паша, построява още една джамия в Неврокоп, както и училище и хамам (за тези сгради се споменава в Tahrir defderi от 1529 г.). Регистърът споменава, че Мехмед бей е построил мост над р. Места (Karasu) и е възложил поддръжката му срещу годишна рента на 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 магазина и стаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, всичко възлизащо на 57000 акчета. Постройките на Коджа Мустафа Паша в Неврокоп са били финансирани от личните му вакъфски имоти на различни места из Румелия. В тях са включени също така и 5 села от казата Неврокоп.
В Muhimme defteri №6 от май 1565 г. е описана заповед, в която се обсъжда проблемът за издигането на нова джамия в Неврокоп, съглъсно желанието на султан Сюлейман в памет на сина му Шехзаде Мехмед. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се дава още информация за нарастващото значение на Неврокоп като ислямски център. Споменават се вече 3 петъчни джамии и 7 месджида. Регистърът посочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаятчии, както мюсюлмани, така и християни /шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци/.
В селата от казата Неврокоп също се наблюдава подобен процес на бавна ислямизация. Според Tahrir defderi от 1445г. В целия район не е имало и един мюсюлманин. За ограничен брой такива се споменава през 1453/54 г., но към 1529 г. 13% от населението по селата на казата Неврокоп са мюсюлмани, а през 1569/70г. представлява 28% от него. Този процес се характеризира със същите две особености както и в града: заселването на значителен брой турци /юруци/ след 1517г. и на второ място развитие на процеса на ислямизация на част от провинциалното българско говорящо население.
Към 1900 г. цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12500 турско-говорящи мюсюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи. Тези цифри показват, че ислямизацията на западните Родопи е резултат от бавен процес на колонизация и доста по-бавния процес на ислямизация, отколкото като резултат на жестока, правителствено наложена кампания на масова ислямизация, която се предполага, че се е развила през втората половина на 11-ти до 17-ти век при така наречената администрация на Кьопрюлю.
След Руско-Турската освободителна война и Санстефанския мирен договор. Град Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. По време на Илинденско-Преображенското въстание в района активно участват воеводите Стоян Войвода и Атанас Тешовалията. Неврокоп е освободен на 19 октомври 1912 г. Любопитен факт е, че това става без нито един изстрел. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е Пейо Яворов.
След освобождението, голяма част от турското население напуска град Неврокоп и околностите му, като на тяхно място се заселват бежанци от южна Македония, прокудени от гръцките власти по време на Балканските войни.
През 1951 г. градът е преименуван с днешното си име Гоце Делчев.
[редактиране] Религии
От 24 април 1994 г. до днес Неврокопски митрополит е Натанаил, роден на 16 ноември 1952 г. в село Копривлен. През 1968 г. постъпва в Троянския манастир и на 3 март 1974 г. е подстриган там за монах. На 10 октомври 1980 г. го отличават с офикията архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. На 25 март 1989 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата Крупнишки.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
На 17 км. от гр. Гоце Делчев се намира стариното селце Лещен, което е архитектурен резерват. На 27 км. пък отстои аритектурният паметник с. Ковачевица. Край него се намира местността Караорман - девствена гора, населявана от много видове диви животни.
С. Лещен и с. Ковачевица са населени с християнско население, с. Долен е със смесено население от християни и мюсюлмани, а с. Горно Дряново е населено предимно с мюсюлмани.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Петър Агов
- проф.д-р Георги Бакалов
- инж. Николай Добрев
- Никола Ковачевски, основател на първото Новобългарско училище в Неврокопска област през 1854 г.
- Георги Менов
- Александър Праматарски
- д-р Илко Семерджиев
- Цветелина Узунова
- Иван Кюлев
[редактиране] Литература
Иван Марков, "Българската община в Неврокоп през Възраждането", С. 2003
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
