Видин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Видин е град в Северозападна България. Той е областен център на Област Видин и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на община Видин.
| Видин | |
|---|---|
 43° 59' N, 22° 52' E |
|
| Данни | |
| Област: | Видин |
| Население: | 68 506 |
| Надм. височина: | 34 м |
| Пощ. код: | 3700 |
| Тел. код: | 094 |
| МПС код: | ВН |
| Кмет | |
| Иван Ценов | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен на р. Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.
През Видин минават два европейски транспортни коридора - 4 и 7. 
[1]
[редактиране] Население
Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².
[редактиране] История
Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1848 г. избухва Видинското въстание.
[редактиране] Политика
- 2003 — Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
- 1999 — Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
- 1995 — Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).
[редактиране] Религии
Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на българския парламент. Видинската катедрала е втората по-големина в България след софийската.
- Катедрален храм "Св.Димитър"
- Църква"Св.Петка"
- Църква"Св. Панталеймон"
- Джамията на Осман Пазвантоглу
- Видинска синагога
[редактиране] Икономика
В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз е крепостта Баба Вида, намираща се на брега на Дунав. Тя е главната забележителност на града и е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8.30 до 17.00 ч. и в празнични дни от 10.00 до 17.00 ч.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Библиотеки и читалища
- Регионална библиотека "Михалаки Георгиев"
- Читалище "Цвят"
[редактиране] Редовни събития
До преди 10 години Видинският панаир се е провеждал на всеки пет години през първата половина на септември.
[редактиране] Личности
- Родени във Видин
- Найчо Цанов (1857-1923), държавник
- Стефан Младенов (1880–1963), езиковед и диалектолог
- Михалаки Георгиев (1854-1916), писател
- Жул Паскин, художник
- Нина Чилова (р. 1972), депутат
- Росен Кирилов (р. 1973), футболист
- Даниел Боримиров (р. 1970), футболист
- Йордан Йончев-Гъмзата (р. 1976), тромпетист
[редактиране] Развлечения и отдих
Крайдунавска градска градина
Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър “Веда”, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.
Освен крайдунавската градска градина, други зелени площи за обществено ползване са:
Парк “Владикина бахча”, където е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит, а днес служеща като преход към спортния комплекс на града. Градината над рова, разположена в частта на затрупания крепостен ров, ограждал кв. Калето”. Парк “Нора Челеби Пизанти”, където се провеждаше Видинският панаир. Парк “Майски лес”. “Ловният парк” край града.Същите вече не съществуват като такива, тъй като дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища. Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.
Зона за отдих “Орляка”
Разположена е на дунавския бряг на 4 км северозападно от гр. Видин и обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. В зоната има много добри условия за краткотраен отдих край водното течение с водни спортове и риболов. Изходен пункт за посещение е гр. Видин. В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.
Зона за отдих “Божурица”
Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от гр. Видин, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната материално-техническа база за отдих в зоната е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа Божурица и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации. Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Транспортната достъпност до зоната е много добра - осигурена е от редовни автолинии между гр. Видин и околните селища. Изходни пунктове за посещението й са същите селища.
[редактиране] Външни препратки
- Радио и телевизия във Видин
- Видинският Портал!
- Община Видин
- Видински информационен портал
- Демографски данни за Видин ХІV-ХVІ век, изнесени от Христо Гандев
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
