Берлински договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разделена България след Берлинския конгрес - литография на Н. Павлович

Берлинският договор финализира Берлинския конгрес, състоял се от 1 юни 1878 до 1 юли 1878 г. С този договор Обединеното кралство, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Русия и Османската империя ревизират Санстефанския предварителен договор от 3 март 1878 г.

По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.

1. Териториите между река Дунав и Стара планина, заедно с тогавашната Област София, образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа.

За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили и Османската империя.
За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци.
Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца.
Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция.
Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък.
За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.

2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.

3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.

4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.

Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.

От Берлинския договор произтичат две основни задачи за България:

борба за национално обединение
извоюване на суверенитет

Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.