Турция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Türkiye Cumhuriyeti | |||||
|
|||||
Национален девиз: -Yurtta Sulh, Cihanda Sulh (Мир в страната, мир в света) |
|||||
Официален език | Турски | ||||
Столица | Анкара |
||||
Най-голям град | Истанбул | ||||
Президент | Ахмед Сезер | ||||
министър-председател | Реджеп Ердоган | ||||
Площ - Общо |
на 36-то място 780 580 км2 |
||||
Население - Общо (2005) - Гъстота |
на 17-то място 68 109 469 86,2 д/км2 |
||||
БВП - Общо (2005) - на човек |
на 18-то място $ 529 629 млрд $ 7 503 |
||||
Валута | Турска лира (TRY ) |
||||
Часова зона | UTC +2 | ||||
Независимост -призната |
от Османската империя 29 октомври, 1923 |
||||
Национален химн | Istiklâl Marsi | ||||
Internet TLD | tr |
||||
Телефонен код | +90 |
||||
Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. държавата е в центъра на Османската империя.
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: История на Турция
[редактиране] Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Турция
Турция е република, начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание, а изпълнителната - от правителство, начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок - до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1951 г. Турция става членка на НАТО и се стреми към присъединяване към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцид над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Административно деление на Турция
Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаета):
|
[редактиране] География
Основна статия: Природа на Турция
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите.
По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг - Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат в Арменските планини, който е 5 165 м.
Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.
Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трабзон, Одрин, Мерсин.
[редактиране] Стопанство
Основна статия: Стопанство на Турция
Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.
В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.
[редактиране] Население
Основна статия: Население на Турция
[редактиране] Култура
Основна статия: Култура на Турция
[редактиране] Други
- Комуникации в Турция
- Транспорт в Турция
- Въоръжени сили на Турция
- Външна политика на Турция
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на президента на Турция
- Официален сайт на парламента на Турция
- Министерство на външните работи на Турция
- Специални страници Турция
- Турски пътеводител
Страни, очакващи членство от 1 януари 2007: България | Румъния
Други кандидати: Република Македония | Турция | Хърватска
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) |
---|
Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония |
Страни в Азия |
---|
Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония |
Зависими територии: Палестина |