Хамидие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Клас: | Лек бронепалубен крайцер(кръстосвач) |
| Водоизместване: | 3830 тона |
| Дължина: | 110,4 м. (104 м. - Й. Венедиков) |
| Широчина: | 14,25 м.(14,50 м.- Й. Венедиков) |
| Газене: | 4,8 м.(5,50 м. - Й. Венедиков) |
| Двигател: | 2 парни машини с обща мощност 12 000 к.с., 6 котли |
| Максимална скорост: | 22 възла |
| Далечина на плаване: | 5500 мили (при 10 възлова скорост) |
| Екипаж: | 302 души |
| Въоръжение: |
|
Хамидие е турски бронепалубен крайцер, определян като най-известния турски военен кораб през ХХ век.
Заложен за строеж през 1901 г. в корабостроителницата на фирмата "Армстронг" в Елсуик, Великобритания. Строен е почти едновременно с друг крайцер за османския флот - "Меджидие" ("Абдул Меджид"). При "Хамидие" обаче се правят редица усъвършенствания, свързани с подобряването на устойчивостта му и други. Спуснат е на вода през 1903 г. под името "Абдул Хамид", а при встъпването си в строя получава името "Хамидие".
Съдържание |
[редактиране] "Хамидие" по време на Балканската война
По време на Балканската война командир на "Хамидие" е Хюсеин Рауф Орбай (1881-1964), близък приятел на Мустафа Кемал Ататюрк. В първия период на войната крайцерът служи в Черно море. Съпровожда турски транспорти. През нощта на 8 ноември 1913 "Хамидие" е атакуван от български торпедоносци и е торпилиран от един от тях - "Дръзки". Повреден и понесъл загуби от над 30 души от екипажа си - ранени и убити, корабът се отправя към Цариград, където е ремонтиран.
В следващия период на войната "Хамидие" действа в Егейско, Средиземно, Адриатическо и Йонийско море. На 1 януари 1913 г., като се възползва от мъгла, той преминава незабелязано през гръцката блокада на Дарданелите и напада пристанището Хермополис на остров Сира, бомбардира го, а гръцкият крайцер "Македония" е обстрелян и принуден да се самопотопи. Оттам "Хамидие" се отправя към Бейрут, преследван от гръцката флота, а впоследствие към Порт Саид. На 6 януари преминава през Суецкия канал в Червено море. Действията на "Хамидие" предизвикват паника в гръцките пристанища, в които се взимат мерки за отбрана, а гръцка флота е изпратена да наблюдава Суецкия канал. Въпреки това "Хамидие" отново навлиза в Средиземно море и се отправя към остров Малта, а по-късно действа в Йонийско и Бяло море. На 18 февруари напада в Солунския залив транспорт от 20 кораба, които превозват сръбски войски, отиващи по море за Шкодра. "Хамидие" потопява един от по-големите кораби, нанася повреди на другите два и избягва в открито море. На 2 март в албанското пристанище Сан Джовани ди Медуа (Синин) потопява един параход, подпалва други два и преди да се оттегли поврежда един от четирите гръцки торпедоносеца, които го нападат. По пътя си попада на кораб, натоварен със сръбски войници, подпалва го, пленява някои от тях, а около 100 души се удавят. След това "Хамидие" се оттегля в Александрия, като преди края на войната предприема още един рейд срещу северно-албанските брегове.
Както пише военният историк Йордан Венедиков, "Хамидие" нанесе повече вреди на съюзниците, отколкото цялата турска флота. Неговият командир - енергичният и смел Хюсеин Реуф бей, не само спаси честта на турската флота, но и грабна първенството по изкуство и смелост в морските действия".
Единственият турски възпоменателен медал от Балканската война е посветен на крайцера "Хамидие".
[редактиране] "Хамидие" след Балканската война
По време на Първата световна война, "Хамидие" взима активно участие в бойните действия срещу руския флот, бомбардира руското черноморско крайбрежие, защитава турски транспорти. Той е един от корабите, които без обявяване на война нападат руското крайбрежие, с което Османската империя се включва във войната. На 29 октомври 1914 г., командван от немски капитан, след предупреждение към местните жители "Хамидие" обстрелва град Феодосия в Крим. По-късно корабът влиза нееднократно в сражения с руски военни кораби, през 1915 година дори е повреден от руски ескадрен миноносец.
През 1938 година "Хамидие" посещава Варна.
Остава в строя до втората половина на 40-те години на ХХ век., превъоръжаван и модернизиран на няколко пъти.
[редактиране] Библиография
• Венедиков, Йордан. Морските действия между турците и гърците в Балканската война (1912-1913), Българска военна мисъл, г.ІV, кн.40, София 1937, с.947 - 954
• сп. "Отечество", март 1915, кн.3, с. 62- 64, цит. по Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи, т.ІІ Периодът на войните, С. 1999 (За атаката на "Дръзки")
