Юстиниан I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Юстиниан I византийски император |
|
 |
|
| Роден: | 11 май 483 Таврезина, дн. Република Македония |
|---|---|
| Починал: | 13 ноември 565 Константинопол, Византия |
Юстиниан I ( пълно име: Флавий Петър Сабатий Юстиниан) (род. 482 - поч. 565) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.
С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.
Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно- така и във външнополитически план.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Флавий Петър Сабатий е роден през 482 г. в близкото на Скупи (Скопие) градче Тауризиум и е от селски произход. Името Юстиниан получава, след осиновяването му от чичо му Юстин. Тази част на Балканите остава дълго време тясно свързана с римската култура и латински се говори от мнозинството от населението. Много от значимите императори от предишните 2 столетия произхождат именно от тези провинции. Поради латинската културна среда идеята за единна Римска империя е особено жива, идея, към която Юстиниан ще се стреми по време на цялото си управление. Поради влиянието на чичо си Юстиниан е назначен на служба в императорския двор. Но вместо да започне кариера в армията, той остава в Константинопол и успешно наваксва пропуските в образованието си. При смъртта на император Анастасий през 518 г. Юстиниан е вече интегриран във висшите кръгове на обществото и е един от възможните кандидати за трона. Той обаче доброволно се отказва от трона в полза на чичо си Юстин. Тъй като същият е на 70 години, Юстиниан е в изгодната позиция непосредствено да черпи опит в държавните дела и същевременно да подготви собственото си управление. Юстин има пълно доверие в племенника си. Той не само го осиновява, но и му дава поста на висш главнокомандващ (магистер милитум) и консул. През 525 г. Юстиниан се жени за Теодора, която е от скромно потекло и след ранната смърт на баща си работи като актриса. По нейно настояване важащите от времето на Август брачни закони са променени. Според тях брак между актриса и сенатор би бил невъзможен. Въпреки това, във висшите кръгове Теодора е презирана заради низшия си произход. Като силна личност Теодора не се влияе от никого и влиза в историята като умен и енергичен съветник на мъжа си.
[редактиране] Войни
През 527 г. 4 месеца преди смъртта си, тежко болният Юстин обявява племенника си за престолонаследник (аугустус). След безпроблемното заемане на трона Юстиниан се съсредоточава върху своята голяма цел - завоюването на загубената западна част на империята както и рекодификацията на законите, и двете под единна христианска религиозна формула.
[редактиране] Въстанието "Ника"
Но преди да започне с амбициозния си план, императорът изведнъж се изправя срещу една заплаха на трона си. През 532 г. префектът на Константинопол с помощта на войници разпръсква сбирки на Сините и Зелените - враждуващи агитки на почитателите на състезанията с колесници. В резултат двете групи се съюзяват и избухва въстание, което бързо обхваща целия град. Скоро към него се присъединяват недоволни граждани от висшите слоеве. В много квартали въстаниците, чийто боен вик е "Ника" (гр. ника = "победа"), предизвикват пожари. Исканията им са Юстиниан да смени градския префект и префекта на преторианците.
За да избегне ескалация на конфликта, Юстиниан се съгласява, което се приема от бунтовниците като знак на слабост. Те провъзгласяват един от племенниците на Анастасий - Ипатий, за император. Юстиниан вече мисли за бягсто, но Теодора успява да го разубеди. Случайно в града пристигат двамата военачалници Мунд и Велизарий с известен брой войници. С тази неочаквана помощ въстанието е потушено брутално.
След убийството на Ипатий в църквата света Неделя заповядва на градския префект Теодот Тиквеника да разследва случая. В резултат на разследването част от виновниците са заловени и наказани. Но тогава Юстиниан решава да обвини Теодот в отровителство и магьосничество. Изстръгва с изтезания самопризнания от приближените му и на тяхно основание и поради застъпничеството на квесторът Прокъл избягва смъртното наказание и е заточен в Ерусалим въпреки невинноста си. До края на живота си се крие от убийците на Юстиниан в манастир.
[редактиране] Вандали
Веднага след потушаването на въстанието Юстиниан се съсредоточава първо към завладяването на Кралството на вандалите в Северна Африка. Въпреки предупрежденията на военачалниците, че логистичните проблеми за едно такова начинание са твърде големи, имперският съвет взима решение за покоряването на Вандалското кралство. Влияние оказва също и църквата, която се надява да върне тамошното население в православната вяра.
Повод за обявяване на война Юстиниан получава, когато близкият на Константинопол крал Хилдерих е свален от трона и заедно със семейството си е хвърлен в тъмница. За крал е обявен Гелимер. Императорът изисква освобождаването на Хилдерих. Докато се обменят писма между Константинопол и Картаген, Юстиниан се подготвя за война. Сключен е мир с персите, а Сардиния и Киренайка с византийска подръжка се отделят от Вандалското кралство. За главнокомандващ на похода е обявен най-способният военачалник на Юстиниан, Велизарий. През 533г. войната избухва. Резултатите надминават и най-оптимистичните очаквания. За по-малко от година Кралството на вандалите е покорено. Опасността от вандалите, с тяхната страховита бойна флота, заплашваща цялото Средиземноморие, е отстранена завинаги.
[редактиране] Остготи
Завладяването на Северна Африка е за Юстиниан първата крачка към въстановяването на старите територии. Скоро настъпва удобен момент за връщането на владяната от остготите Италия в пределите на империята. Повод за военна намеса са, както и при вандалите, борби за трона. След смъртта на Теодорих Велики през 526 г. дъщеря му Амалсунте се жени за Теодахат, неин братовчед, който през 534 е обявен за крал. Тъй като Амалсунте е провизантийски ориентирана, мъжът ѝ скоро се съюзява с опозиционни сили и Амалсунте първо е хвърлена в затвора, а през 535 е убита. Преди да бъде свалена от трона, кралицата е сключила тайно споразумение с Юстиниан. В случай на преврат Амалсунте трябвало да получи убежище във Византия, а Юстиниан в замяна да получи контрол над цяла Италия. Когато научава за смъртта на кралицата, Юстиниан не се колебае дълго. Далмация и Сицилия, дотогава под управлението на остготите, набързо са анексирани. Поставен под военен натиск, Теодахат се съгласява на преговори. Юстиниан, съзнавайки слабите позиции на остготския крал, поставя тежки условия за мир, докато на Теодахат му остават да избира само между две възможности: пълно подчинение на Византия или война. Както и Юстиниан очаква, Теодахат не се съгласява на мир. В Италия е изпратена войска отново под командването на Велизарий. Без голяма съпротива Южна и Централна Италия са завладяни. През това време Теодахат е свален и екзекутиран, а за крал е обявен Витигис. Под неговото водачество съпротивата се усилва и настъплението на византийските войски е спряно. Остготите влизат през 539г. в преговори с персите, които от своя страна нарушават мирния договор с Византия и нападат източните граници на империята, като през 540г. дори опустошават Антиохия. За да избегнат окончателен разгром, остготите предлагат на Велизарий да се обяви за император на Западен Рим. Велизарий действа ловко и привидно приема. Остготите му предават Равена и други важни крепости. Пълководецът обаче се оказва напълно лоялен към императора си и когато е изпратен през 540 г. на Изток да води война с персите, със себе си отвежда и пленения крал Витигис, множество остготски аристократи, както и цялата кралска хазна.
Измамените остготи избират за крал Тотила през 540 г. Понеже повечето от византийските войски са на Изток във война с персите, Тотила успява за кратко време да си върне почти цяла Италия. Велизарий е върнат в Италия, но с малко на брой войска и войната се проточва. На негово място е изпратен Нарзес, а Велизарий получава задачата да защитава, доколкото може, източните граници срещу персите. Повечето войски са прехвърлени в Италия и Нарзес успява на два пъти през 552г. да нанесе съкрушителни поражения на остготите, при които са убити водача им Тотила и неговия наследник Тея. Италия е завладяна окончателно през 561г.
[редактиране] Испания, Балканите и Персия
Още докато Нарзес води война с остготите, в управляваната от вестготите Испания избухват размирици. Тронът на крал Агила I е заплашен от узурпатора Атанагилд, който се обръща за помощ към Константинопол. Юстиниан праща войска под командването на Либерий, италийски аристократ. Градовете Картаго Нова, Кордоба и Малака бързо са завладяни. Вестготската аристокрация обаче осъзнава опасността да сподели съдбата на остготите. Кралят е свален и на негово място се възкачва Атанагилд, който, изпълнил вече целта си, организира съпротивата срещу византийците и настъплението им бързо е спряно. Балканите остават проблем за империята през цялото управление на Юстиниан. Често хуни и прабългари опустошават Тракия, а изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. След 560 г. славяните дори започват да се заселват трайно на Балканите. Постоянна заплаха за Византия е Сасанидска Персия. Конфликтът с нея е още от времето на Юстин. Бойните действия се водят с променлив успех за Византия от Кавказ до Месопотамия. През 532 г. Юстиниан успява да сключи мир с шах Хосрой I с цената на високи парични вноски. Мирът му е нужен, за да осъществи завоеванията си на Запад, сравнително малката византийска армия е неспособна на война на два фронта. Страхувайки се, че Византия ще стане прекалено могъща след успешните войни на Запад, персите нарушават мира през 540 г. Поради стремежа на персите за излаз на Черно море войната се води особено ожесточено за Колхида. Мир се сключва едва през 562 г. Византия не губи никакви територии, но трябва ежегодно да плаща данък на персите.
[редактиране] Вътрешна политика
[редактиране] Религия и закони
Юстиниан продължава политиката на предшественика си да се бори срещу ереста. Един от основните проблеми са отношенията между църква и държава. Юстиниан се меси постоянно в делата на църквата. Въпреки че вече са изминали повече от 200 години от указа на Константин Велики, с който християнството се обявява за държавна религия, в империята все още има подръжници на езическите култове. През 529 г. със закон се нарежда покръстването на всички езичници, в случай, че се противят, се отнема имуществото им и се изпращат на заточение. В същата година се закрива и Академията в Атина. Видни граждани, обвинени в практикуване на езически култове, дори биват екзекутирани.
Успешните войни на Запад довеждат до изкореняването на арианството. Основният проблем в църквата остава обаче въпроса с природата на Исус. Ученията за единствената и двойствена природа на Исус, които доминират във Византия, са несъвместими. Конфликтът разделя дълбоко обществото. Пример за това е самият Юстиниан, който е привърженик на учението за двойствената природа на Исус, съпругата му Теодора от друга страна подкрепя монофизитизма. Опитите на императора да намери компромис между двата враждуващи лагера не носят успех. Противоречията между монофизитските църкви на Сирия и Египет, от една страна, и римската и византийска църква, от друга, се засилват.
Едно от най-важните постижения на Юстиниан в вътрешнополитически план е кодифицирането на римското право в Corpus Juris Civilis. Макар в миналото законите да са в сила и в двете части на империята, чрез различните императори постепенно се образува джунгла от закони. Законите биват синхронизирани. Юстиниан създава в Константинопол и Бейрут училища за юристи.
[редактиране] Външни препратки
- Corpus juris civilis (на руски език)
- Codex Justinianus (на руски език)
- The Roman Law Library
| Юстин I | >>> | император на Византийската империя (527— 565) | >>> | Юстин II |
