Русе
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Русе | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Русе | ||
| Население: | 169 676 | ||
| Надм. височина: | 29 м | ||
| Пощ. код: | 7000 | ||
| Тел. код: | 082 | ||
| МПС код: | Р | ||
| Кмет | |||
| Божидар Йотов | |||
| Адрес на общината | |||
| пл. Свобода 6 п.к. 7000 тел.: (082) 826100 е-поща |
|||
Русе е град в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до румънската столица Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България с и през Румъния.
Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век, която привлича много туристи. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок и рококо. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура.През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с "пластическа каменна декорация".
Съдържание |
География
Русе се намира в най-западната част на крайдунавската низина, Побрежието, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.
Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.
Южно от града е хълмът Саръбаир, висок 159 м. Върху него е разположена телевизионната кула, висока 210 м с антената.
История
Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става кастелът Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Той е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум-Белград до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици.
Значението на Сексагинта Приста като кастел и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепоста по-късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (ІХ-ХІ век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.
По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през XIX век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.
Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входна врата на Европа към България. Неслучайно в този период, Русе е пионер в редица нововъведения:
- Създава се първата аптека.
- През 1867 е построена първата ЖП линия в България.
- През 1881 е построен първият метален кораб.
- През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“.
- През 1881 е създадено първото застрахователно дружество „България“.
- През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна.
- През 1883 е построена първата метеорологична станция.
- Учредена е първата търговска камара.
- През 1897 се е състояла 1-вата кинопрожекция.
В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществува само едно консулство — на Русия). Връщането на Южна Добруджа на България през сепрември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод — „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. За щастие, през 1989 г. румънският завод спира обгазяванията.
През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
Днес Русе е един голям български град с население над 170 000 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България. Градът очаква с надежда влизането на България в Европейския съюз, което би отворило нови възможности за развитие.
Религии
В Русе се намират следните храмове:
- Църквата „Света Троица“
- Църквата „Света Богородица“
- Църквата „Свети Георги“
- Църквата „Свети Архангел Михаил“
- Църквата „Свето Възнесение“
- Църквата „Света Петка“
- Руската църква „Свети Николай Чудотворец“
- Католическата катедрала „Свети Павел от кръста“
- Арменската църква „Сурп Аствадзадзин“
- Евангелска баптистка църква
- Джамията „Сеид паша“
През 1978 г. е била разрушена църквата „Вси Светии“ и на нейно място е построен Пантеон на Възрожденците.
 джамията Саид паша |
 Катедралата „Св. Павел“ |
 Църквата "Св.Георги" |
 синагога |
 евангелска църква |
 баптистка църква |
 Църквата Света Петка |
 Арменска църква |
Политика
Кмет на община Русе от ноември 2005 г. е Божидар Йотов.
Следните групи участват в структурата на общинския съвет:[1]
- Българска социалистическа партия, 11 души
- Център, 10 души
- Професионалисти за просперитет на Русе, 9 души
- Демократи за силна България, 8 души
- Съюз на демократичните сили, 5 души
- Национално движение Симеон Втори, 4 души
- Независими, 4 души
Икономика
Градът е голям български индустриален център. В Русе се намира една от 6-те безмитни зони в страната.
Русе е важен транспортен център с 2 пътнически, 2 разпределителни и 2 товарни жп гари, 2 автогари, пристанище. Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори ([2]):
- Tранспортен коридор 7: Майн — Рейн — Дунав.
- Tранспортен коридор 9: Хелзинки — Киев/Москва — Одеса/Кишинев — Букурещ — Русе — Стара Загора — Дедеагач на Бяло море.
Тук е и единственият към юли 2006 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево.
В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост — шивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи, експортно ориентирано дружество с над 70% от продукцията, от Прециз Интер Холдинг, за произвосдство на алуминиеви изделия и др. В града се намира и седалището на Булмаркет.
Към началото на 2005 г. в Русе са направени инвестиции по различни проекти, като например по закупуването на БРП и в предприятието на Оргахим. Винпром Русе произвежда алкохолни напитки с високо качество и през 2003 г. беше закупен от руски бизнесмени.
Туризмът е добре застъпен и в Русе има 22 хотела. През 2005 година градът е посетен от 41 221 чужди туристи [3]. В покрайнините се намират западен парк „Приста“, на брега на Дунав, както и лесопарк Липник, който е едно от любимите места за отмора на русенци. В лесопарка Липник е преустроен голям бизнес-конферентен център.
В Русе има 6 хипермаркета — Метро Кеш енд Кери, Технополис, Техномаркет Европа, Кауфланд, Билла и строителен хипермаркет Жираф. В момента се изграждат Мосю Бриколаж и втори хипермаркет Кауфланд.
Според информация на Министерството на икономиката френската компания „Монтюпе“ ще изгради край Русе завод за производство на алуминиеви авточасти. Съгласно инвестиционния план инвестицията ще бъде в размер на около 70 милиона лева и ще открие 867 работни места. На 24 май 2005 г. Българската агенция за инвестиции сертифицира компанията като Първи клас инвеститор, и на 30 юни 2005 г. българското правителство взима официално решение да предостави 6,733 млн. лева държавна помощ. Планира се заводът да започне работа през 2007 г. [4]
Към Октомври 2006 г. нивото на безработицата на територията на Община Русе е 4,26%, спрямо над 15% за 2001 г. [5]
Градът е измежду логистични центрове с интермодални терминали, които министерството на транспорта предвижда да изгради. [6]
Обществени институции
Образование
- Русенски университет „Ангел Кънчев“
- Медицински колеж към МУ, Плевен
- Вижте и Училища в Русе
Културни и природни забележителности
Градът е известен с многото запазени сгради от края на ХІХ и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Голяма част от тях са паметници на културата. Сред забележителностите на града се открояват: Църквата „Св. Троица“, 1764 г.; Паметникът на Свободата, 1908/1911 г., скулптор Арнолдо Цоки; Паметника на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г., 1902 г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов; Флотската кула, 1885 г., арх. Фридрих Грюнангер; Доходното здание с крилатия Меркурий на покрива, в което са настанени градският театър и други културни институции, 1902 год. арх. Раул-Паул-Бранк, Георг Ланг и Франк Щолц; телевизионната кула (210 м), която е най-високата в България (кулата Копитото в София е висока 108м), а според други е на първо място и на Балканите ([7]). Русенската кула е построена през 1976 г.; Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г.; Пантеонът на Възрожденците, където почиват костите на видните дейци на българското национално-освободително движение Любен Каравелов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Панайот Волов, Баба Тонка, Никола Обретенов и др.; Първата железопътна гара в България, изградена през 1866 г.
Театри
В града се намира Драматичен театър „Сава Огнянов“. Държавен куклен театър,държавно оперно филхармонично дружество.
Музеи
- Къща-музей „Градския бит на Русе“
- Къща-музей „Захари Стоянов“
- Експозиция на открито Римска крепост "Сексагинта Приста"
- Къща-музей "Тома Кърджиев"
- Музей на транспорта
- Регионален исторически музей
- Пантеон на възрожденците
- Експозиция на открито "Ивановски скални църкви"
- Експозиця на открито "Средновековен град Червен"
Библиотеки и читалища
Окръжна Библиотека "Любен Каравелов" Читалище "Ангел Кънчев"
Редовни събития
- Мартенски музикални дни — музикален фестивал от национален мащаб, провеждан всяка година с участието на известни музиканти и композитори от цял свят.
- 6 май, Гергьовден, е празникът на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица.
- Дунавският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскенбал.
- Лятна сцена „Сексагинта Приста“ е градски фестивал. Събитията в него се случват всеки четвъртък от май до октомври на римската крепост.
- В края на октомври се провеждат БГ МедиаМаркет и медийният фестивал Българската Европа.
Личности
- Основна статия: Личности (Русе)
Сред личностите, родени в града, са:
- Елиас Канети, писател, нобелов лауреат (1905-1994)
- Веселин Топалов, шахматист, световен шампион (р. 1975)
- Нешка Робева, треньор по художествена гимнастика (р. 1946)
- Мими Балканска, оперна и оперетна певица (1902-1984)
- Йосиф Цанков, музикант, композитор (1911-1971)
- Баба Тонка (Тонка Обретенова), български революционер (1812-1893)
- Никола Обретенов, български революционер (1849-1839)
Литература
В Русе има две ежедневни издания на местния печат — вестник „Бряг“ и вестник „Утро“. Преди 10 ноември 1989 г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска Правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ пък излиза през пролетта на 1998 г.
- Русе - биографията на един град - Васил Дойков
- Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на ХХ век - М. Бърчева, С. Йорданов
- Русе. Пространство и история (края на 14-ти - 70-те години на 19 век) - Т. Бакърджиева, С. Йорданов
- Русе - портрет на века - Николай Ненов
Побратимени градове
Братислава, Словакия
Волгоград, Русия
Гюргево, Румъния
Перистери, Гърция
Сент Уан, Франция
Хуайнан, Китай
Галерия
 Паметник на Ангел Кънчев |
 Паметник на Баба Тонка |
 Паметна плоча върху фасадата на СОУ Христо Ботев |
 Паметник на Стефан Караджа |
 Метеорологична станция |
 Паметник на моряка |
Външни препратки
- Официален сайт на община Русе
- Pyce Инфо — Прозорецът на Русе
- Карта на града
- Виртуална разходка из Русе
- Международно дружество „Елиас Канети“
- Русе в снимки — Как изглежда Русе сега и как е изглеждал преди 100 години
Сайт на Русенската Корабостроителница)- Транспортен коридор 7
- Транспортен коридор 9
- Диаграма на Русенската кула
- Сайт на Регионална библиотека Любен Каравелов
- Уеб-камери в Русе
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
