Дубровник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изглед към града от морето

Дубровник (на хърватски: Dubrovnik; на латински: Ragusa) е град с древна история в най-южната част на Хърватска, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е световноизвестен туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания. Дубровник е наричан „Перлата на Адриатика“.

В миналото градът е един от важните центрове на развитие на хърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени.

[редактиране] История

Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града — Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.

Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 г. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.

От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.

Дубровнишката катедрала

Във времето от 14 век до 1808 г. Дубровник е управляван като свободна държава с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.

Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.

В републиката постепено настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 г. През 1699 градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.

Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а в последствие и Дубровнишката република през 1806. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.

През 1815, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватска срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992.

След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 по-голямата част от щетите са възстановени.

[редактиране] Друга информация

Патрон на града е св. Влас (Sv. Vlaho).

Старата част на Дубровник е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“.

Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на Съединените щати.