Трансилвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (на румънски Transilvania или Ardeal, на унгарски Erdély, на немски Siebenbürgen) е историческа област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния. Наименованието на областта съществува от римско време и идва от лат. trans silva или ultra silvas (зад горите). Областта е населена с румънци, немци, унгарци и други етнически групи. Дълго време е принадлежала към Австро-унгарската империя.

Съдържание 1 Произход на наименованието 2 История 3 Административно деление 4 Население 5 Градове 6 Източници

[редактиране] Произход на наименованието

Името Трансилвания навлиза в латинската (древноримската) география през І-ІІІ в. от н.е., като наименование на една от областите – Transilvania, влизаща в състава на римската провинция Дакия. При Великото преселение на народите тук се настаняват славяните от българската група. Първата група прабългарите участва в състава на аварското ханство. Втората идва по-късно с Аспарух. Първобългарите са от трите колена на българския народ: булгари, есегел и барсили, т.е. същите, които са организирали държавния живот във Волжка България. По имената на тези български племенни колена се създават големите средища като Бълград (днес Алба Юлия), Брашов и Секуй (днес област, в която влизат два окръга – Харгита и Ковасна). По имената на други български племена са областите и селищата Банат, Сибин (днес Сибиу), Булгар, Шкеи, Чангъи и др. Трансилвания става част от т. нар. Отвъддунавска България, която просъществува до падането на България под османска власт (в този период новосъздадените Влашко и Молдовско княжество са васални на българската държава).

[редактиране] История

Към българска Трансилвания през 8 век (Франкско-аварската война) се присъединяват и въстаналите аварски прабългари. Те разделят римската провинция Transilvania на две области в основаната от тях Славяно-българска държава (680-681 г.). Западната част на тази земя наричат Банат; с присъединяването на аварските българи към Банат се включва и западната равнинна земя до р. Тиса, която днес съставя областта Войводина в Сърбия (името е калка на прабългарското Банат). Българите не се интересуват от римското латинско наименование Трансилвания и наименоват северната част Седмиградско, по имената на първобългарските крепости Сибин, Барсил (днес Брашов), Ръжнов (днес Ръшнов), Бълград (днес Алба Юлия), като имената на останалите днес не могат да се уточнят със сигурност (вероятно Дева,. Клуж, Меркуря Чук).

В края на 10 век българският Ардял след кръвопролитни войни е завзет от унгарците. В средата на 13 век унгарците успяват да отнемат от българите и северната част на Банат, който от Български Банат се превръща в "Унгарски Банат". Унгарците адаптират името Ардял към своята фонетика и днес то звучи в унгарския език като Erdély. Името с междуезикови варианти Ардял : Ердей е точна калка (превод) на латинското Трансилвания в значение 'зад планината' (от гледна точка на България, областта наистина се намира зад Карпатите, но не и от унгарска гледна точка). Само че на унгарски Erdély не значи нищо!

В началото на 13 век. в унгарската провинция Трансилвания : Ердели прииждат множество немци, наричани тук саси и шваби, В този период местните българи все още не са поунгарчени, а румънците все още не са се появили сред отвъддунавските части на българския етнос. Придошлите саси заемат от българите името Седмиградско, което превеждат с германското Siebenbürgen 'Седем града'.

През Средновековието Трансилвания е полу-независимо княжество под върховната власт на Османската империя. През 1600г. трите румънски княжества - Влашко, Молдова и Трансилвания се обединяват от Михай Храбри, но това обединение трае едва една година.

Унгарската и австрийската история на областта Трансилвания, която включва и източната част на Банат, продължава до 1919 г. През този период в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района банатски българи и седмиградски българи. Географията на Седмиградско (име, което включва само част от съдържанието на Трансилвания) се ограничава от Карпатската дъга на юг и на запад и от планината Пояна Руска на север и изток. Общата площ на областта, обхваната в това изследване, е 61 500 км², докато същинска Трансилвания заедно с Банат обхваща 102 000 км². Това е територията, която Кралство Румъния получава като победителка в Първата световна война. През 1940. година северната част на Трансилвания се присъединява към Унгария, но след края на войната отново е отстъпена на Румъния (1947г).

Румънската историография, която извежда корените на румънската държавност от времето на тракиеца (дака) Децебел, не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската. За нея тази страна е част от вековечната румънска земя, която 800 години е била окупирана от унгарците (за много кратко време - през 1599 г. Трансилвания е присъединена от Михаил Витязул към Влашко и Молдова). Така българската история на тази част от Отвъддунавска България е иззета от румънската наука, българският героизъм за защита на народа от нападенията на унгарците е представен за "румънски", българските комитати пък - за румънски воеводати в Трансилвания по време, когато румънският народ все още не се е появил на историческата сцена в Отвъддунавска България и Унгария. По темата са написани множество изкривявания, водещи сред които безспорно са тези на съвременния румънски академик Щефан Пашку.

Румънските мистификации за българщината в Трансилвания обаче са развенчани от сериозните научни трудове на български историци като Петър Коледаров и Тодор Балкански. Сериозна подкрепа на историческата българщина в Трансилвания има и в унгарски академични издания (например Gabor Barta, Gabor Vекoni, Kurze Geschichte Siebenbürgens, Budapest 1990), където се признава, че унгарците са завоювали Трансилвания от българите, че в тази земя завареният народ е българският.

Съобщения за трансилванските българи се появяват в немската и унгарската книжнина още през XVIII в. Макар и частично, преди Освобождението внимание им обръща Марин Дринов, а първото пътешествие при чергедските и брашовските българи прави Л. Милетич. Впоследствие при алвинцките българи се озовава изследователят Карол Телбизов, а при брашовските - историкът Георги Нешев. Българските колонии в Трансилвания са проучени и от Тодор Балкански.

[редактиране] Административно деление

Днес Трансилвания няма специален политико-административен статут в състава на Румъния. Територията на областта е разделена на няколко окръга:

• Сату-Маре
• Марамуреш
• Бихор
• Арад
• Тимиш
• Караш-Северин
• Хунедоара
• Алба
• Сибиу
• Брашов
• Муреш
• Харгита
• Ковасна
• Салай
• Клуж
• Бистрица-Насауд

[редактиране] Население

Преобладаващото население на Трансилвания е румънци, но в окръзите Харгита (85%), Ковасна (74%) и Муреш има значителен брой секеи - унгарска етническа група, която в миналото е определяна като отделна народност. Предполага се, че секеите произлизат от аварите или от хуните.

През периода 1952-1968 г. унгарците в Източна Трансилвания имат автономия - Унгарска автономна област, в която са 77% от населението. Главен град на автономната област е Търгу-Муреш, с предимно унгарско население, а днес с предимно румънско население.

[редактиране] Градове

Най-големият град на Трансилвания е Клуж-Напока (318 027). Осталите по-големи градове са: Тимишоара (317 651), Брашов (283 901), Орадя (206 527), Арад (172 824), Сибиу (155 045), Търгу-Муреш (149 577), Бая Маре (137 976) и Сату-Маре (115 630).

[редактиране] Източници

• Тодор Балкански, Трансилванските (Семиградските) българи, Знак `94
• П. Коледаров, Политическа география на Средновековната българска държава. Т. 1, II, С, 1979, 1989