Пазарджик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пазарджик е град в Южна България. Той е център на Община Пазарджик и на Област Пазарджик и е в близост до град Пловдив. По брой население (128 856 души) Община Пазарджик се нарежда на осмо място сред останалите общини в страната.
| Пазарджик | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Пазарджик | ||
| Население: | 81 485 | ||
| Надм. височина: | 215 м | ||
| Пощ. код: | 4400 | ||
| Тел. код: | 034 | ||
| МПС код: | РА | ||
| Кмет | |||
| Иван Евстатиев (БСП) | |||
| Адрес на общината | |||
| 4400 Пазарджик бул. "България" №2 тел.: (034)445-501, 402-210, е-поща |
|||
Съдържание |
[редактиране] География
Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 метра. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката.
На 2 километра западно от града в Марица се влива р. Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се влива Луда Яна и Чепинската река. Пазарджик е равнинен град. Красивото Пазарджишко поле е заобиколено от Стара планина - от Вежен до Ботев връх - и Родопите. Откъм югозапад се вижда най-източния връх на Рила - Белмекен (2627 м.) От всичко това се възхищава незабравимият изследвач на България Константин Иречек.
Разстоянието от София до Пазарджик е 119 км., а до Пловдив - 36 километра. Важен е пътят до Панагюрище - 43 км., за Пещера-Батак - 35км., през пролома на Чепинската река за Велинград - 41 километра.
[редактиране] История
[редактиране] Пазарджик до Освобождението
Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния или диагоналния път през Балканския полуостров - от Белград през Траянова врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на низината.
Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките - "да пазаруват". Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от аккерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481 - 1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото българско име Загорово) да пазят прохода Момина клисура.
"Пазарджик" е турско-персийска дума. Умалителното окончание "джик" показва, че градът е бил малък пазар. "Татар" отпада в 1934 година при преименуването на нашите селища.
Почти едновременно с татарите в Пазарджик се заселват и юруци турци.
Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената "Еско Джамия" (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес с запазена само "Куршум джамия", с най-високото минаре.
През втората половина на XVI в., когато в града се появява българско население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата "Св. Богородица". о тук се създава първата българска махала - "Вароша".
През XVI в. - 1574 г. - великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум-хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров - двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турския пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан - с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война в 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен.
Водоснабдяването става през 1748 г. чрез каптиране на изворите при с. Ивайло на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби за 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930.
След татарите в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и османски турци. Но от втората половина на XVII в. когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население не само че не се увеличаава, но и намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести - чума и холера. Така към средата на XIX в. османското население е едва към 7000 - една трета от всичките 24 000 - 25 000 жители.
Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само "за пазар" от средата на XVI в. постепенно започват да остават като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се създата първата българска махала "Вароша".
Пазарджик продължава да се развива в северна посока, като през втората половина на XVII в. вероятно се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Св. Архангел". След това, през XVIII и началото на XIX в., в северна посока, се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на XIX в. Пазарджик се състои от 33 махали - 18 турски, 12 български и 3 ромски. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. Затова към средата на XIX в. българското население в Пазарджик е вече два пъти по-голямо от турското.
Като търговски град, Пазарджик привлича и чуждо население - евреи, арменци и др.
С основаването на Пазарджикв 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите Саръхан с титлата бей. Но скоро той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област е назначен от Цариград Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални смейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. След това - до 1840 г. - танзимата (равенството) - Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението - чрез управители директно от Цариград.
През XIX в., когато Пазарджик достига най-високата си точка на развитите, той е вече между големите градове в България. През XVIII и XIX в. 70% от жителите му са занаятчии и търговци. Тогава се пораждат и стоково-паричните отношения - земеделците се увеличават малко след Хатихумаюна от 1856 г., когато българите добиват право на земеделска собственост.
Първите турски поселници - юруците - са преди всичко животновъдци. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и табачеството (кожарството).
Във връзка със своето голямо занаятчийство, земеделско и животновъдно производство и кръстопътното си положение, градът върти значителна търговия, макар засенчван в това отношение от съседния и по-голям търговски град Пловдив. Той не е обикновен център за размяна на стоки между полското и планинското население на своята област, а търгува с всички български земи (Мизия, Тракия и Македония), после със Сърбия - до Виена, Влашко и Цариград и Мала Азия.
Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много панаири, особено в Узунджовския панаир. Интересно е, че Пазарджик взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г.
Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на XVIII в., когато за епископ на Пазарджик е пратен българин - Дионисий Агатонийски, родом от пазарджишкото село Драгор. Наред с гръцкия, той въвежда в църквата използването и на български езин. Венец на неговата възродителна дейност е отварянето в 1823 г. на общо българско училище, в което освен гръцки се преподава и на български език. А в 1845 г. се открива и класно училище, където учебните занятия се водят само на български език.
Църковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 г., когато гърците са изгонени от църквата "Св. Богородица" и започва да се чете само на български.
В 1862 г. се основава читалище "Виделина", а в 1870 г. и женско дружество "Просвета".
Кочо Честименски е родом от пазарджишкото село Динката. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Председател на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград.
Пазарджик е освободен от руските войски начало с генерал Гурко ма 15 януари 1878 г., нов стил. Турското командване не успява да изпълни коварния си план - да запали града и унищожи българското му население благодарение на смелата постъпка на един арменец - Ованес Съваджъян. Днес негов бюст-паметник се издига в района на автогарата в близост до улицата, кръстена на негово име.
[редактиране] Пазарджик след Освобождението
Първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Съваджъян.
На 20 януари (нов стил) 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласуване за временна градска управа. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет.
На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрение. Избрани са Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик - Константин Величков.
[редактиране] Религии
В града преобладава християнското население от източноправославната група и от малката общност на арменската апостолическа църква, чийто църковен имот (църква, училище, пристройки, красив калдъръмен двор и масивна ограда с голяма порта) просъществува до 1969 г., когато тогавашния тоталитарен режим го унищожи изцяло. В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи. Има храмове и на трите религии.
По данни на НСИ към 1 март 2001 г. жителите на Община Пазарджик са се самоопределили по следния начин:
- Българи - 109 738 човека или 85.80%
- Турци - 6 142 (4.80%)
- Цигани - 10 598 (8.29%)
- Други - 638 (0.50%)
- Не се самоопределят - 516 (0.40%)
- Не показали - 268 (0.21%)
[редактиране] Образование
В града функционират 5 начални, 7 основни, 4 средни общообразователни училища, 3 профилирани гимназии, 1 междуучилищен център за професионално обучение след VI и VII клас, един обединен детски комплекс за извънкласни форми, както и висше училище (колеж).
Висши училища
- Педагогически колеж към ПУ „Паисий Хилендарски“
Средно образование
- Професионална гимназия по механо-електротехника
- Езикова гимназия „Бертолт Брехт“
- Математическа гимназия "Константин Величков"
- Гимназия "Иван С. Аксаков"
- СОУ "Георги Бенковски"
- СОУ "Д-р Петър Берон"
- Художествена гимназия „Станислав Доспевски“
- Техникум по селско стопанство
- Професионална гимназия но икономика и мениджмънт
Основно образование
- ОУ "Проф. Иван Батаклиев"
- ОУ "Стефан Захариев"
- ОУ "Христо Ботев"
- ОУ "Климент Охридски"
Начално образование
- НУ "Отец Паисий"
Функционира и Българо-германски център за професионално обучение (БГЦПО), който предлага курсове за икономическа, техническа и езикова квалификация. Работят и частни езикови училища и школи - ФАРОС, ЕВРОПА, ТИТ, ЛОГОС.
Създадени са връзки между Техникума по селско стопанство и земеделското училище “Сен Шели Д` Апшер” - Франция. Езиковата гимназия “Бертолт Брехт” поддържа активни контакти с културните институти от Германия, Франция, Великобритания и Испания, с центъра за срещи “Саксония-Анхалт” в Пловдив, с фондациите “Отворено общество”, “13 века България”, “Св. Кирил и Методий”.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Пазарджик е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
- Катедрална църква "Св. Богородица", (8:00-17:00ч), има печат
- Старата поща, пл. „Константин Величков“
- Драматично-куклен театър „Константин Величков“
- Регионален исторически музей (има печат) и Художествена галерия "Станислав Доспевски", пл. „Константин Величков“ №15, (09.00-12.00 и 14.00-17.30 ч., зимно време почивни дни - събота и неделя).
- Етнографска експозиция на "Регионален исторически музей", ул.Отец Паисий № 8, (09.00-12.00 и 13.30-16.30 ч., почивни дни - събота и неделя)
- Къща-музей “Константин Величков”, ул. Теодор Траянов №6
- Къща-музей "Станислав Доспевски", ул. „Мария Луиза” №54, (9.00–12,00 часа и 14.00-16.00 ч, почивен ден – събота и неделя), има печат;
- Парк-остров "Свобода" (известен, като „Острова“)
[редактиране] Катедрална църква „Св. Богородица“
В близост до моста на р. Марица е храма "Св. Богородица". Построена е през 1836-1837 г. Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г. Иконостасът на храма представлява уникална дърворезба под егидата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори на дебърската школа, начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб е пред олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа, а има икони дори от Станислав Доспевски. В църквата има и чудотворна икона, за която се твърди, че лекува.
[редактиране] Драматично-куклен театър „Константин Величков“
В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името Драматично-куклен театър „Константин Величков“.
[редактиране] Регионален исторически музей
Пазарджишкият музей е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решениене Управителния съвет на читалище "Виделина". През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България ХV-ХІХ в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.
[редактиране] Етнографска експозиция на "Регионален исторически музей"
Експозицията е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата.
[редактиране] Художествена галерия "Станислав Доспевски"
Художествена галерия “Станислав Доспевски” – гр.Пазарджик е основана през 1966 год. Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823 - 1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда, в която се помещава галерията, е открита през 1980 г. По-късно (1911) в нея се помещава и Регионалния исторически музей. Общата изложбена площ е 800 кв.м. Художественият фонд на галерията надхвърля 10 000 творби.
Експозицията представя българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Тя се състои от 731 творби на 204 автора и е разположена в 5 изложбени зали. Представени са всички жанрове (портрет, пейзаж и композиция), както и различните течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм и др.
Художествена галерия “Станислав Доспевски” има два филиала: къща музей “Станислав Доспевски” и къща музей “Георги Герасимов”, както и експозицията на открито на Величко Минеков.
[редактиране] Къща-музей “Константин Величков”
Родна къща на Константин Величков (1855 – 1907 г.) – виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.
[редактиране] Редовни събития
- 21 май - Ден на града - чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на Св. Св. Константин и Елена.
- Февруари - Ежегоден фестивал за класическа музика "Зимни музикални вечери" основан от проф. Иван Спасов
[редактиране] Побратимени градове
- Аспровалта (Гърция)
- Уест Бенд (САЩ), West Bend
- Ставропол (Русия)
[редактиране] Личности
- Станислав Доспевски, революционер-демократ и художник-реалист,създал една от най-хубавите и най-ценни икони в църквата "Света Богородица" в Пазарджик-иконата на свети Кирил и Методий
- Ованес Съваджъян, спасител на града, първи временен кмет и почетен гражданин на гр. Пазарджик
- Константин Величков, поет, писател и общественик
- Константин Муравиев, български политик, министър-председател на България (2 септември - 9 септември 1944)
- Теодор Траянов, поет
- Димитър Бояджиев, поет
- Ангел Ангелов, писател
- Георги Малинов, писател
- Владимир Манчев, футболист
- Екатерина Михайлова, политик
- Райко Алексиев, писател, художник
- Д-р Илия Матакиев,лекар, художник, писател, з.о.в 27 чепински полк
- Кимон Георгиев, политик
- Георги Герасимов, художник, почетен гражданин на Пазарджик
- Евгени Минчев, шоубизнес
- Лейди Би, певица
- Стоян Ганев, политик
- Любка Качакова, политик
- Виргиния Здравкова, дизайнер
- Емил Кошлуков, политик
- Георги Петков, футболист, вратар
- Иван Батаклиев, учен, географ
[редактиране] Градски транспорт
Основна статия: Градски транспорт в Пазарджик
Градската транспортна мрежа в Пазарджик е съставена от 6 автобусни и 4 тролейбусни линии, които обхващат най-важните райони на града.
[редактиране] Външни препратки
- Форум на град Пазарджик
- Сайт на Община Пазарджик
- Радио и телевизия в Пазарджик
- Информация за Пазарджик в сайт Домино
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
