Джамия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джамията e храмът, в който мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български (и на гръцки, македонски, сръбски, хърватски) думата за мюсюлманския храм е заемка, през турски, от персийското cami.
След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с вътрешен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Стената, обърната към Мека, се отбелязва с празна ниша, михрабом. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. Често има водоеми за измиване. В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
