Велинград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велинград е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик . Градът е административен център на община Велинград.
| Велинград | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Пазарджик | ||
| Население: | 27 066 | ||
| Надм. височина: | 777 м | ||
| Пощ. код: | 4600 | ||
| Тел. код: | 0359 | ||
| МПС код: | РА | ||
| Кмет | |||
| Стоян Дулев (1) | |||
| Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи. Отстои на 48 km път от Пазарджик, на 80 от Пловдив и на 134 от София.
Климат. Велинград има планински климат. Намира се в европеиско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела. Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото й намаляване се наблюдава в началото на есента. Велинград е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средно годишната температура на въздуха във Велинград е 9°С. Относителната влажност е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб.
Водни ресурси. Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинска река. По-важните й протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите около района на Велинград разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза. Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища.
[редактиране] История
Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водачът на въстаналите роби в древния Рим.
Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през VІ - V в.пр.Хр. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид: „Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките.“
От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато (сега дъно на езеро) и 2 могили в местността „Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере” и „Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.
В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите ѝ цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността „Стража” – на 2,5 km източно от града в местността „Градот” – на 2 km северно от Велинград. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.
От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да наляга исляма засилено или насилствено още в началото на 16 век.
Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мохамедански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато седем домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах. Тези седем домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.
По времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито. По-късно това насилие отново ще се възроди в лицето на Ахмед ага Барутинлията, един от извършилите на геноцида в Батак. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езикът и благият си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българите мохамедани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мохамедански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите. Турската власт се установява в селото и именно от там тръгва
Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.
През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище-град. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград.От 1977 г. става общински център.
[редактиране] Административно устройство
Велинград се състои от три квартала, носещи имената на бившите села: Лъджене, Каменица и Чепино.
[редактиране] Чепино
Чепино е най-южният от трите квартала на Велинград. Името на селото е Баня Чепинска до 1934 година, когато е преименувано на Чепино на името на Чепинската котловина.
Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи, след потурчването на района (около 1666).
Първоначалното име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“ е променено в Чепино.
Предимно християни има в града, в околните села населението е предимно съставено от българо-мохамедани.Курсивен текст
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Клептуза
Клептуза е естествен карстов извор, който се намира в квартал Чепино. Неговият среден дебит варира между 580-1180 l/s. Името му вероятно произлиза от гр. „клепто“ - крада. Клептуза е един от най-големите карстови извори в България.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
Традиционен празничен календар
[редактиране] Значими личности
- Николай Гяуров (1929–2004), оперен певец.
- Лидия Шулева (р. 1956), политик.
- Димо Тонев, бивш волейболен национал.
- Васил Божков (р. 1959), бизнесмен, собственик на ЦСКА
- Вела Пеева (1922-1944), партизанка
- поп Топорчо, възрожденски деятел, съратник на Левски.
- Владо Черноземски (1897-1934), български революционер.
- Иван Лебанов (р. 1957), носител на първия зимен олимпийски медал за България. (Лейк Плесид 1980г. - бронзов медал в дисциплината 30 км. ски-бягане).
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Забележки
(1): Временно изпълняващ длъжността
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
