Габрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.

Габрово

42° 52' N, 25° 20' E

(карта - карта - сат. снимка)

Данни

Област: Габрово

Население: 68 425

Надм. височина: 576 м

Пощ. код: 5300

Тел. код: 066

МПС код: ЕВ

Кмет

Богомил Белчев (независим)

Адрес на общината

пл. „Възраждане“ 1
тел.: 066/24939, факс: 066/29371

Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Намира се в в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци (виж Габровски шеги). Той е единственият град, който има паметник в реката,космос на замята кораб в гората и дърво на пътя. Дори и Земята да бъде унищожена, габровци ще има къде да живеят, защото имат своя собствена планета.

[редактиране] География

Намира се в сърцето на Стара планина. Близо до града е туристическата местност „Узана“, където се намира географският център на България. Габрово още е познат като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър той се разпростира по поречието на река Янтра. До Габрово може да се стигне лесно с кола/автобус понеже лежи на един от основните трансбалкански пътища близо до прохода Шипка, също така е и последна спирка на влак с връзка само от Царева ливада.

През Габрово минава европейски транспортен коридор 9. [1]

[редактиране] История

Рачо Ковача пременен

Паметника на Рачо Ковача в Янтра

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Една от тях е тази за заселника Иван (виж Цончев, д-р П., Из общественото и културно минало на Габрово, Габрово 1996 (1934), с. 240).

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква (Ibid., с. 245). На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години.

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

[редактиране] Религии

Източно-православни-98%, Мюсюлмани-1%, други-1%

[редактиране] Политика

2003 — Богомил Белчев (БСП, ПК „Екогласност“, ЗПБ) печели на втори тур с 53% срещу Мирослав Семов (СДС).
1999 — Богомил Белчев (БСП, ПК „Екогласност“, БКП „Георги Димитров“) печели на втори тур с 59% срещу Захари Дошков (ОДС плюс).
1995 — Николай Дачев (СДС, ФЦБ) печели на втори тур с 50% срещу Богомил Белчев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).

[редактиране] Икономика

В миналото Габрово е бил известен като българския Манчестър заради добре развитата си индустрия. В първите години на XIX в. от трансилванския град Брашов в Габрово е донесен първия гайтанджийски чарк. Направата на чаркове е в основата на последвалия стопански подем на града. Производството е било основно в текстилната, текстилопреработвателната и стоманената промишленост.

Импулс АД — Изработка на управляващи модули, времезакъснителни и броячни механизми, средства за автоматизация, медицинска апаратура
Капитан дядо Никола АД — Изработка и ремонт на технологично оборудване от пластмаси
Картал АД — Производство на трикотажни платове, спортни облекла, изкуствен кожух
Мак АД — Производство на трикотажни платове
Буря ЕАД — Производство на трикотаж
Рачо Ковача АД — Производство на уреди за металообработващата промишленост
Рекорд АД — Производство на обувки
Станчо Колев — Производство на шоколадови изделия
Дарго - Производител на пластмасови изделия
Пластформ АД - Производител на пластмасови изделия
Ceratizit АД- Производител на инстроменти

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Габрово е сред Стоте национални туристически обекта:

Музей на образованието
Етнографски музей "Етъра"

Други културни забележителности:

Дом на хумора и сатирата — културен институт, център, музей и галерия за популяризиране на световното хумористично изкуство.
Народна астрономическа обсерватория и планетариум

[редактиране] Театри

Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Куклен театър

[редактиране] Музеи

Архитектурно-етнографски комплекс Етъра (Преди ЕМО Етър)
Архитектурно-исторически резерват Боженци
Къща-музей на Митко Палаузов
Къща-музей Дечковата къща

[редактиране] Кина

Кино „Алеко Константинов“

[редактиране] Спорт

Най-големият спортен клуб в града е ФК Янтра, основан 1919 г.
На около 25 км от града в средна Стара Планина е разположен популярният ски курорт Узана.

[редактиране] Чудеса

Седемте чудеса на Габрово е полушеговит списък от „забележителности“:

Паметник в реката – паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра.
Космос на земята – заведение на 20-ия етаж на най-високата сграда - кафе „Космос“
Кораб в гората – постройката на болница за белодробни заболявания има формата на кораб. Намира се на брега на р. Янтра в гориста местност. Габровци я наричат „Парахода“.
Дърво на пътя – столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача.
Планета Габрово (Астероид 2206-Габрова)
3 мадами под водата - композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел „Янтра“.

[редактиране] Редовни събития

1 април — ден на хумора и рожден ден на Планета Габрово
Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) — третата събота на май, всяка нечетна година
Национална среща-наддумване „Благолаж“ — третата неделя на май, всяка нечетна година
Диксиленд парад — май, всяка година
Международен фестивал на комедийния спектакъл — май, всяка нечетна година
Детски мини Карнавал — третата събота на май, всяка година
Международен панаир на народните занаяти — началото на септември, всяка година

[редактиране] Личности

Родени в Габрово
- Борис Беров (р.1959), енигматик и издател
- Васил Априлов (1789-1847), просветен деец и книжовник
- Васил Рашеев (?-1907), общественик
- Дамаскин Габровски (?-1771), Св. свещеномъченик
- Димитър Тодоров - Димитрото (1855-?), революционер
- Емануил Манолов, композитор
- Иван Вуцов, футболист, футболен треньор и футболен деятел
- Иван Гюзелев (1844-1916), учител
- Иван Златин (1843-1927), общественик
- Иван Метев, първият текстилен инженер
- Иван п.Христов (1843-1868), революционер
- Илия Видинлиев (през 90-те год. на XVIIIв.-1876), чорбаджия
- Илия Христович (началото на 30-те год. на XIXв.-1882), учител
- Йосиф Соколски, (през 80-те год. на XVIIIв.-1895), архиепископ
- Капитан дядо Никола
- Коста Евтимов (1834-1868), революционер
- Лазар Български (1774-1802), Св. мъченик
- Лазар Паяков (1860–1910), икономист, политик
- Лалю Метев (1885–1957), индустриалец
- Любомир Андрейчин (1910–1975), езиковед
- Митко Палаузов
- Никола Войновски (?-1876), революционер
- Никола Саранов (1854-1915), учител
- Николай Палаузов (1819-1899), общественик
- Онуфрий Габровски (1786–1818), Св. Преподобно-мъченик
- Поп Харитон (?-1876), революционер
- Продан Тишков — Чардафон (1860-1906), революционер
- Райчо Каролев (1846-1928), учител
- Райчо п.Христов (Попович) (1838-1884), революционер
- Ран Босилек (1886-1958), писател
- Иеросхимонах Спиридон (р. първата половина на XVIIIв.)
- Станимир Станимиров (1858-1943), църковен историк, учител на цар Борис III
- Тодор Бурмов (1834-1906), учител и политик
- Д-р Тота Венкова, (към края на 50-те год. на XIXв.-1921), благодетел
- Тотю х.Досев (1849-1876), революционер
- Христо Метев, фабрикант
- Христо Цокев живописеца (през 40-те год. на XIXв.-1883), учител
- Цанко Дюстабанов (1844-1876), революционер
- Цветко Самарджиев (1816-1892), учител
- Никола Станимиров (1876-1962), генерал-майор. Началник на Лейбгвардейския конен полк.

Починали в Габрово
- Тодор Каблешков (1851-1876), революционер

Почетни граждани на Габрово
- Николай Столетов (1834-1912), руски генерал

Други личности, свързани с Габрово
- Неофит Рилски (ок.1790-1881), просветен деец, учител в града

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Виж още

[редактиране] Външни препратки

Градове в България с над 20 000 жители
Айтос \| Асеновград \| Благоевград \| Ботевград \| Бургас \| Варна \| Велико Търново \| Велинград \| Видин \| Враца \| Габрово \| Горна Оряховица \| Гоце Делчев \| Димитровград \| Добрич \| Дупница \| Казанлък \| Карлово \| Карнобат \| Кърджали \| Кюстендил \| Ловеч \| Лом \| Монтана \| Нова Загора \| Пазарджик \| Панагюрище \| Перник \| Петрич \| Пещера \| Плевен \| Пловдив \| Попово \| Разград \| Русе \| Самоков \| Сандански \| Свищов \| Севлиево \| Силистра \| Сливен \| Смолян \| София \| Стара Загора \| Троян \| Търговище \| Харманли \| Хасково \| Шумен \| Ямбол

Градове в България с над 20 000 жители