Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Република Србиjа


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език сръбски¹

Столица

Белград

Най-голям град Белград

Президент

Борис Тадич

министър-председател Воислав Кощуница

Площ
- Общо на 112-то място
88 361 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 84-то място
9 400 000
106,34 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 77-то място
$ 47,77 млрд
$ 5 713

Валута Динар² (CSD)

Часова зона UTC +1

Независимост
- от Османската империя
от Сърбия и Черна гора 13 юли, 1878
5 юни 2006

Национален химн

Божа правда

Internet TLD yu

Телефонен код +381

(1): Във Войводина като официални езици се използват още румънски, русински, унгарски, словашки и хърватски, в Косово и албански,
(2): В Косово платежна единица е и еврото

Република Сърбия (на сръбски Србија или Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония, Черна гора и Албания, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватска. Столицата й е Белград.

Съдържание

1 История
2 Държавно устройство
3 Административно деление
4 География и природа
5 Стопанство
- 5.1 Транспорт
- 5.2 Градове
6 Население
- 6.1 Националност
- 6.2 Вероизповедание
7 Култура
8 Език
9 Други
- 9.1 Държавни символи
- 9.2 Празници
10 Външни връзки

[редактиране] История

Първите данни за сръбска државност са от 7 век и династията на Властомирович. Основател на средновековната сръбска държава е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, който е живял през 12 век. През 1220 година, под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 година прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периодът 1459 до 1804 година е под властта на Османската империя.

През 1804 година сръбският народ както и останалите народи в Европа през това време, започва да съгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги или Караджордже, започва борба за независимост. От 1813 до 1903 година начело на сръбската държава е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Караджордже.

Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 година. През 1918 година Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 година, след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 година Сърбия заедно с Черна гора образуват Съюзна република Югославия. През 2003 - 2006 година Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 година Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република.

[редактиране] Държавно устройство

На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. конституция. Сърбия има еднокамерен парламент - Скупщина с 250 места и депутати, които се избират за 4 годишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за 5 годишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.

[редактиране] Административно деление

Карта на Сърбия

Основна статия: Окръзи в Сърбия

В състава на Република Сърбия влизат 2 автономни области:

Войводина (главен град: Нови Сад)
Косово и Метохия (главен град: Прищина)

Забележка: територията на Република Сърбия, която се намира извън територията на автономните области се нарича Централна Сърбия. Тя не представлява отделна административна единица и директно се намира под управлението на централните органи на властта.

Територия на Сърбия е поделена на 29 окръга и Столична община Белград, от тях ма територията на Войводина се намират 7 окръга, в автономната област Косово и Метохия 5, и на територията на Централна Сърбия 17 окръга и Столична община Белград. Всеки окръг се състои от няколко общини.

[редактиране] География и природа

Основната част - 80 на сто от територията на Сърбия се намира Балканския полуостров, а 20 на сто се намират в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 км. Северната част на страната заема Панонската низина, южната част е хълмисто-планинска. В страната има над 15 върха с височина над 2000 метра, като най-високият връх е Джеравица (на планината Проклетие), с височина 2656 метра. Преобладаващият в страната климат е континентален умерен.

Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 км), Сава (206 км), Тиса (168 км) и отчасти Велика Морава (чието общо течение е с дължина km). Други големи реки са Западна Морава (308 км), Южна Морава (295 км), Ибър (272 км), Дрина (220 км) и Тимок (202 км). Най-голямото езеро в Сърбия е езерото Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 км².

Сърбия има 5 национални парка - Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора.

[редактиране] Стопанство

Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деведесетте години на XX век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълноу нормализирана търговията със САЩ. Основни дяла в икономиката са земеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. В Косово е най-голямото находище на лигнитни въглища в Европа. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ.

Безрабoтицата в Сърбия е 18%, а инфлационния ръст 13,7%.

Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

[редактиране] Транспорт

През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор който пресича Централна Европа до Черно море. След Дунав, плавателни реки са още: Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград-Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.

[редактиране] Градове

Най-големите градове във Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (295 600), Прищина (200 000), Ниш (173 400), Крагуевац (146 000), Призрен (121 000) и Суботица (99 500).

[редактиране] Население

Етнически състав на Република Сърбия 1981 година.

Етнически състав на Войводина 2002 година.

По данни на преброяването от 2002 година, което не включва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 498 001 души население.

[редактиране] Националност

сърби 82,86%,
унгарци 3,91%,
бошняци 1,82%,
цигани 1,44%,
югославяни 1,08%,
хървати 0,94%,
черногорци 0,92 %,
албанци 0,82%,
други словаци, власи, румънци, македонци, мюсюлмани, българи, буневци, русини, украинци, словенци, горанци, немци, чехи.

[редактиране] Вероизповедание

Най-разпространена религия в Сърбия е православна, следва мюсюлмани (сунити), римо-католици, протестанти и атеисти.

[редактиране] Култура

Сръбска академия на науката и културата
Матица сръбска

[редактиране] Език

Официален език е сръбският език. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински. В Косово и Метохия официални езици са албански, сръбски и английски.

[редактиране] Други

[редактиране] Държавни символи

Химнът на Република Сърбия е същия като стария химн на Кралство Сърбия "Боже справедливи", с малки промени в текста .

Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 година и съдържа бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.

Република Сърбия има Национално знаме, което е има три водоравни ленти : червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и Държавно знаме, което е също като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.