Лудвиг ван Бетховен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: сегашно историческо време, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Лудвиг ван Бетховен немски композитор

Роден:	16 декември 1770 Бон, дн. Германия
Починал:	26 март 1827 Виена, дн. Австрия

Лудвиг ван Бетховен (немски: Ludwig van Beethoven) е немски класически композитор, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколенията след него.

[редактиране] Кратка биография

В повечето източници се посочва за негова рожденна дата 16 декември 1770г., като се има предвид, че съществуват документи за това, че е бил кръстен на 17 декември 1770г. в град Бон. Семейството на Бетховен е от фламандски произход. Неговият дядо Лудвиг е бил придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна, тиха, с добро сърце жена. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия си приятел“. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите преживели момчета.

Необикновеният музикален талант Бетховен се проявява още от ранно детство и неговият баща (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по един насилнически и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн, Лудвиг, тогава осем годишен, изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи за новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори, когато значително по-късно той получава кръщелното си свидетелство, той го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.

Освен баща си, младият музикант е имал в Бон и други учители, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е бил К. Г. Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух и многостранна образованост. Чрез него Бетховен се приобщава с творчество на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе, Бетховен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия “Magazin”.

През юни 1784 г., след препоръките на Нефе, Лудвиг е назначен за органист в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и т.н., с които остава приятел за цял живот.

У дома малко по-малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като деградирането на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, което често довежда до сериозни конфликти.

Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през 1787 г. във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование.Амадеус отказва на Бетховен частни уроци, под предлог на заетост. Неговият престой там продължава не повече от две седмици, защото почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило, и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година бащата Йохан се алкохолизира напълно и през 1789г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.

През 1792г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Все още не е известен толкова като композитор. Във Виена той концертира като пианист до загубването на слуха си. Бетховен изменя до висока степен характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската Буржоазна Революция, като потиснатата, бореща се и накрая побеждаваща личност на глaвния художествен образ в тях. Лудвиг Ван Бетховен е предшествениик на романтичното направление в музиката.

[редактиране] Творчество

В творчеството му могат да се определят 3 периода - ранен, среден и късен период.

В ранния си период той подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови насоки в работата си. Някои от най-важните ми пиеси през този период са Първа и Втора симфония, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните Лунна соната и Pathétique.

Средният период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с работи, изразяващи героизъм и борба. В този период са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва 6 симфонии (Nos. 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартети (Nos. 7 – 11), много сонати за пиано (включително der Waldstein, и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен -"Фиделио".

Късният период на Бетховен започва около 1816г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826г. Последните му работи са виско ценени за тяхната интелектуална дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват Деветата симфония, Missa Solemnis, последните шест струнни квартети и последните пет сонати.

Бетховен написва общо 9 симфонии (последната с хор по текст на Шилер ), 5 концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и др ; Операта "Фиделио", увертюри "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса"; клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др. Бетховен е представител е на Виенската Класическа Школа.

Умира във Виена на 26 март 1827 г.

[редактиране] Разширена Биография

Лудвиг ван Бетховен е кръстен на 17 декември 1770 г. Баща му Йохан бил придворен оперен певец, но имал слабост към пиенето. Майката на Лудвиг винаги е била описвана от него като много добър човек със щедро сърце. Бетховен я олицетворява като своя най-добър приятел. В семейството на Бетховен се родили седем деца, но едва трима от тях оцелели, като Лудвиг бил най-възрастния. В ранните си години малкият Лудвиг бил заинтересуван от музиката и неговият баща му преподавал ден и нощ, с изключение на дните, които е прекарвал в гостилницата. Бащата бил сериозно решен да направи втори Моцарт от сина си с цел да припечелва пари. На 26 март 1778 г., на 8-годишна възраст, малкият Бетховен за първи път изнесъл малък концерт, на който за да впечатли зрителите бащата на Лудвиг казвал, че синът му е на 6 години. Именно поради тази причина Бетховен до края на живота си е казвал, че е 2 години по-млад. Дори след години, когато получил копие от кръщелното си, той казал, че това е кръщелното на неговия брат Лудвиг Мария ван Бетховен, който се родил 2 години, който умрял няколко дни след раждането си. Но музикалните способности на Йохан да обучава сина си се изчерпали. Скоро Лудвиг се учел да свири на орган и да композира при известният дотогава придворен органист Готлъб Нефе. Нефе открил огромният талант на Бетховен.

През 1782 г. Лудвиг бил на 12 години и публикувал първите си творби: 9 вариации в C минор, за пиано, от Ернст Крищоф Дреслер (WoO 63). И през следващата година — 1783, Нефе написал в музикален вестник следните думи за младия Бетховен: „Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“ През юни 1784 по предложение на Нефе Лудвиг е назначен за главен органист, когато момчето било на 14 години. Така той имал възможност да общува с нови хора, различни от приятелите на майка му и баща му. Той се запознал с хора, които му останали приятели до края на живота му: Семейство Риес, семейство фон Бройнинг, доктора Франц Герхард Вегелер, и други негови приятели. В дома на семейство ван Бетховен малкият Лудвиг малко по малко измествал баща си. Момчето помагало на семейството най-вече финансово, защото под влиание на алкохола Йохан не ходел на работа, а и вече не бил предпочитан певец, защото гласът му станал дрезгав поради пиенето. Лудвиг станал отговорен за своите двама по-малки братя и се грижел за тях, въпреки че в бъдеще и двамата му причинявали само беди и нещастие.

Принц Максимилиан Франц бил впечатлен от дарбата на Лудвиг и го пратил при Волфганг Амадеус Моцарт през 1787 г., за да подобри музикалните си възможности. Съществува ръкопис, който гласи, че когато Моцарт показал малкия Бетховен на приятелите си, им казал: „Не забравяйте това име — в бъдеще ще го чувате много по-често!“ Тъй като по това време Моцарт бил зает с операта си „Дон Жуан”, не обърнал голямо внимание на музикалният талант на момчето. Бетховен взел само два урока от Моцарт. Пет години по-късно, през 1792 г., Бетховен се върнал във Виена — градът на музиката, където взимал уроци от Йозеф Хайдн. Един от приятелите на Бетховен му казал: „Ще получиш дарбата на Моцарт от ръцете на Хайдн...“. Освен от Хайдн, Бетховен взимал уроци и от Албрехтсбергер и Салиери. През 1794 г. Бетховен композирал своят опус 1, за трио пиано. През следващата година изнесъл концерти в Прага, Дрезден, Лайпциг и Берлин.

Бетховен станал известен във Виена. Почти всеки аристократ и музикант знаел името му. През 1804 г. Бетховен организирал нов концерт във Виена, съдържащ премиерата на неговата Първа симфония.

През 1801 г. Бетховен споделя със своите приятели, че усеща, че започва да оглушава. В Хайлигенщат през 1802 г. той написва паметен документ-завещание, в което споделя колко тежък и мъчителен би бил животът за него без слуха му. Според него сетивото, което трябвало да бъде най-силно у музикантите, го напускало. Но глухотата не му попречила. Той знаел, че има още много музикални теми и вдъхновения, които трябвало да изчерпи. И написал едни от най-известните си творби: Соната за пиано (наречена „Буря“, опус 31), Втора и Трета симфония — „Ероика” и много други.

Бетховен посветил своята Трета симфония на Наполеон Бонапарт. Композиторът се възхищавал от идеите на Френската революция, която била като врата към надеждата. По това време Наполеон бил само консул, но след като се провъзгласил за император, Бетховен побеснял и изтрил името на Бонапарт от посвещението на симфонията.

Лудвиг ван Бетховен: портрет от 1804 от В.Малер

На 7 aприл 1805 г. се състояла премиерата на симфония „Ероика“.

Междувременно Бетховен завършил първата си и единствена опера, наречена от него „Леонора“. Той създал 4 различни увертюри за операта. Ето защо името на операта се променило от Леонора на „Фиделио“ въпеки нежеланието на Бетховен. На 20 ноември 1805 г. по заповед на Наполеон френските офицери нападат Виена за първи път. Това се повтаря и през 1809 г.

Последвалата година е известна като годината, в която музикалната производителност на Бетховен била най-висока. Той композирал симфонии, сред които е и Шеста — „Пасторална“, увертюра „Кориолан“, прочутото послание до Елиза. Той имал много ученички, в които често се е влюбвал и им посвещавал свои произведения.

През 1809 г. Бетховен искал да живее във Виена по покана на Жером Бонапарт. Той имал вярна приятелка — графиня Анна Мария Ердьоди, която го поканила да живее в нейната резиденция във Виена. Принц Лобкович и принц Кински му дали 4000 флорина, с които да подобри живота си във Виена.

През 1812 г. Бетховен отишъл в Теплиц, където написал своите прочути писма до „Безсмъртната любима“. В края на юли 1812 г. Бетховен се срещнал с Гьоте благодарение на Бетина Бретано. Тези двама велики мъже разговаряли, но така и не споделили едни и същи идеи. Композиторът намерил поета за „роб на общественото мнение“, а поетът намерил Бетховен за твърде странен, необуздан и „абсолютно объркан“. Много от произведенията на Бетховен са базирани върху философските мисли на Гьоте.

Тогава един от спонсорите на композитора, принц Лобкович, изпаднал във финансово затруднение, а принц Кински умрял, като паднал от коня си. На 15 ноември 1815 г. Каспер Карл, братът на Бетховен, умрял от туберколоза. Той оставил сама своята съпруга, която Бетховен наричал „Кралица на нощта“ и сина си Карл, който вече бил на 9-годишна възраст. В този момент животът на Бетховен щял да се промени драстично и драматично. Неговият брат написал в завещанието си, че иска синът му Карл да бъде под опеката на майка си и чичо си Лудвиг. Композиторът взел това желание много насериозно. 45-годишният композитор започнал да води съдебни дела за това той да стане законен попечител на Карл, тъй като според композитора майка му била твърде недостойна и порочна жена.

През 1816 г., Карл Черни (бивш ученик на Бетховен) станал учител на малкия Карл, но не открил никакъв музикален талант в момчето, за което Бетховен много съжалявал.

Композитор на име Росини пристигнал във Виена през 1822 г. и се срещнал с Бетховен. Росини композирал опера и с времето изместил славата на Бетховен. Бетховен вече не бил предпочитан композитор.

Девета симфония е завършена през 1823 г. Същата година, в която е завършена и месата „Миса Солемнис“ — едно от най-успешните произведения на Бетховен. 7 май 1824 г. е датата на премиерата на Девета симфония. Въпреки, че зрителите били впечателни от Девета симфония, средствата, спечелени от премиерата, били нищожни. Тогава Бетховен започнал да пише своите последни квартети, както и Десета симфония, която остава недовършена поради смъртта на композитора.

През 1826 г. Бетховен отива на гости на своя брат Йохан, известен като голям скъперник. Докато е на гости Бетховен, плаща храната и дървата на брат си. Известен е случай, в който на младини Лудвиг е подпомагал брат си финансово и Йохан имал собствена аптека. След години Бетховен помолил брат си за пари и получил писмо с отрицателен отговор, подписано по следния начин: „Йохан ван Бетховен — собственик на имение“. Лудвиг се разгневил и отговорил с писмо на брат си, като се подписал с думите: „Лудвиг ван Бетховен — собственик на разум“. Когато композиторът пожелал да се върне във Виена, брат му отказал да плати каляска за композитора. Бетховен се завърнал в дома си с млекарска каруца без покрив. Навън било студена зима и композиторът се разболява от пневмония. Той оздравява, но оздравяването бива последвано от редица други болести.

Дни преди смъртта си Бетховен вече е прекарал месеци на легло. Един ден той казва на приятелите си: „Аплодирайте, приятели, комедията свърши.“ Ден по-късно получава подарък — отлежало вино от неизвестен граф. Бетховен се радва на подаръка, посяга към чашата и казва: „Жалко, жалко. Твърде късно е.“, след което изпаднал в кома за няколко дни. На 26 март се развила силна пролетна буря. Бетховен се събудил, протегнал високо ръка, стискайки здраво юмрук, след което издъхнал.

На погребението на Бетховен, което се състояло на 29 март 1827 г., присъствали между 10 000 и 30 000 души. Няколко години по-късно умрял и Франц Шуберт, като последното му желание било да бъде погребан до гроба на Бетховен. Шуберт бил неотлъчно до смъртното легло на Бетховен в последните дни на композитора.