Лудвиг Витгенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лудвиг Витгенщайн австрийски философ

Роден:	26 април 1889 Виена, Австрия
Починал:	29 април 1951 Кембридж, Великобритания

Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн (Ludwig Josef Johann Wittgenstein) е австрийски философ с ключово значение за съвременната филисофия, най-вече за основите на логиката и философията на езика.

Макар че след смъртта на Витгенщайн са публикувани множество негови бележки, записки и лекции, през целия си живот той издава само една философска книга, Tractatus Logico-Philosophicus (Логико-философски трактат). Първоначално той смята, че Трактатът разрешава всички проблеми на философията, поради което за няколко години изоставя философската дейност. През това време той е начален учител, градинар в манастир и накрая архитект на къщата на сестра си във Виена. Днес в тази сграда се намира културната служба на посолството на България в Австрия (виж Дом Витгенщайн). След 1929 Витгенщайн се връща към философията и доразвива идеите си в посмъртно издадените Философски изследвания.

След публикуването на Трактата, той има силно влияние върху Виенския кръг на позитивизма. Въпреки това самият Витгенщайн не се счита за част от това течение и твърди, че логическият позитивизъм се базира на силно неразбиране на Трактата. И ранните, и късните му изследвания оказват значително влияние върху развитието на аналитичната философия, особено на философията на езика, философията на разума и теорията на действието.

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн е роден във Виена. Родителите на баща му преминават от юдаизма към протестантството, след което се преселват от Саксония в столицата на Австро-Унгария. Там бащата на Лудвиг, Карл Витгенщайн, печели богатство и положение в обществото като водещ индустриалец в сектора на черната металургия. Майката на Лудвиг, Леополдин, е католичка, но нейният баща също е от еврейски произход. Лудвиг е кръстен в католическа църква и е погребан от своите приятели по католически обичай, въпреки че не е практикуващ католик.

Лудвиг израства като най-малкото от осем деца. И двамата му родители са много музикални и всички техни деца са артистично и интелектуално надарени. Карл Витгенщайн е известен меценат и домът на семейството се посещава от много известни културни дейци, най-вече музиканти. Семейството често е посещавано от композитори като Йоханес Брамс и Густав Малер. Братът на Лудвиг, Паул Витгенщайн, става световно известен пианист, въпреки че по време на Първата световна война губи дясната си ръка. Самият Лудвиг няма изявен музикален талант, но музиката остава важна за него през целия му живот - дори в своите философски произведения той често използва музикални примери и метафори. Друга семейна черта е склонността към силна самокритичност, достигаща до депресия и самоубийствени тенденции. Трима от неговите четирима братя се самоубиват.

До 1903 Лудвиг се обучава вкъщи, след което учи три години в Realschule в Линц, училище, наблягащо на техническите дисциплини. По същото време там учи и Адолф Хитлер, който е на същата възраст, и двамата могат да бъдат видяни на обща снимка на учениците. Въпросът дали Хитлер и Витгенщайн са се познавали и дали по-късно са имали някакъв спомен един за друг е предмет на спорове.

През 1906 Лудвиг Витгенщайн заминава да учи машинно инженерство в Берлин, а през 1908 се премества в Манчестър, за да подготвя своя докторат. За тази цел се записва като студент в инженерна лаборатория, където изследва поведението на аеростати в горните слоеве на атмосферата. След това той проектира самолетно витло с малки реактивни двигатели в краищата на перките, като успешно изпитва негов прототип.

По време на своите изследвания Витгенщайн проявява интерес към основите на математиката, най-вече след прочитането на Принципи на математиката на Бъртранд Ръсел. В Германия той учи за кратко при Готлоб Фреге, който в предходните десетилетия е поставил основите на съвременната математическа логика. Фреге го подтиква да прочете труда на Ръсел, който намира някои важни противоречия в теориите на самия Фреге.

През 1912 Витгенщайн отива в Кембриджския университет, където учи при Ръсел в Тринити колидж. Той прави силно впечатление на Ръсел и Джордж Едуард Мур и започва да работи върху основите на логиката и математическата логика. През този период основните му интереси са философията, музиката и пътешествията. През 1913 бащата на Витгенщайн умира и той наследява значително състояние. Той дарява част от него, първоначално анонимно, на австрийски художници и писатели, включително Райнер Мария Рилке и Георг Тракл.

С времето Витгенщайн решава, че не може да стигне до корена на най-фундаменталните въпроси в академичната среда. През 1913 той се оттегля в отдалечена планинска хижа в Скьолден, Норвегия, до която можа да се стигне само на кон. Откъснатостта му помага да се посвети изцяло на работата си и по-късно той разглежда този период като един от най-продуктивните в живота си. Там той пише основен труд за основите на логиката под заглавие Logik, непосредствен предшественик и източник на голяма част от Логико-философския трактат.

[редактиране] Първата световна война

Избухването на Първата световна война през следващата година напълно изненадва Витгенщайн, тъй като той живее съвсем изолирано. Той се включва като доброволец в армията на Австро-Унгария, като първоначално служи на кораб, а след това в артилерийска работилница. През 1916 е изпратен в артилерийски полк на руския фронт, където получава няколко медала за храброст. Дневниците му от това време отразяват презрението му към примитивността на другите войници.

През цялото време на войната Витгенщайн съхранява тетрадки, в които често записва философски и религиозни размишления, както и лични бележки. В началото на службата си той прочита коментара на Евангелията на Лев Толстой и става убеден, макар и измъчван от съмнения, християнин. Работата му върху Logik започва да придобива етично и религиозно значение. С това ново внимание към етиката, комбинирано с предишния му интерес към логическия анализ и с впечатленията му от войната, работата на Витгенщайн от Кембридж и Норвегия се трансформира в материала, който по-късно се превръща в Трактата.

През 1918, към края на войната, Витгенщайн е повишен в лейтенант и е изпратен в артилерийски полк в Северна Италия. Там той е пленен от италианците, които намират у него немски ръкопис, озаглавен Logische-Philosophische Abhandlung. Този ръкопис по-късно се превръща в Трактата. След намесата на кембриджските му приятели Витгенщайн получава достъп до книги, подготвя ръкописа и го изпраща в Англия. Ръсел го оценява като труд с висока философска стойност и, след освобождаването на Витгенщайн през 1919, двамата се заемат с подготовката на издаването му. С участието на автора е направен превод на английски, първоначално от Франк Рамзи, а след това от Огдън. След спорове как най-добре да бъде преведено заглавието, Джордж Едуард Мур предлага Tractatus Logico-Philosophicus, алюзия за Tractatus Theologico-Politicus на Барух Спиноза. Ръсел, като един от водещите англоезични философи, пише предговор, който трябва да придаде тежест на книгата.

Въпреки това трудностите остават. Витгенщайн развива лична неприязън към Ръсел и не харесва неговия предговор, който, според него, показва фундаментално неразбиране на Трактата. Разочарованието му нараства, тъй като се оказва трудно да бъдат намерени заинтересовани издатели. За да направят нещата още по-неприятни, издателите, които проявяват интерес, го правят най-вече, заради предговора на Ръсел. Най-накрая през 1921 списание Annalen der Naturphilosophie публикува немския текст. През 1922 е направено двуезично издание с предговора на Ръсел и превода на Рамзи и Огдън.

[редактиране] След Трактата

По това време Витгенщайн претърпява дълбока промяна. Той става страстен християнин, което го подтиква към нов аскетичен живот. Една от най-драматичните прояви на тези промени е решението му да раздаде остатъците от своето наследство. Сред основните облагодетелствани са някои представители на немското и австрийското авангардно изкуство, сред тях отново Райнер Мария Рилке. Той дарява значителни суми и на своите братя и сестри, смятайки, че даването на пари на бедните само ги развращава, докато за богатите няма вреда.

Тъй като Витгенщайн е убеден, че Трактата е разрешил всички проблеми на философията, той се завръща в Австрия и става начален учител в селата Тратенбах, Пухберг ам Шнеберг и Отерхал. Той е привърженик на методите на Австрийското движение за училищна реформа, което се застъпва за стимулиране на естественото любопитство на децата и за развитието на независимото им мислене, вместо простото запаметяване на факти. По това време той съставя правописен и правоговорен речник, който е единствената книга, наред с Трактата, която публикува, докато е жив.

Преподавателските методи на Витгенщайн са строги и взискателни и учениците му получават образование, рядко срещано в бедните селски училища. Въпреки това Витгенщайн съвсем не е търпелив с по-бавните си ученици, а строгите му дисциплинарни методи, често включващи телесни наказания, както и общото мнение сред селяните, че той е малко луд, довеждат до остри спорове с родителите на някои ученици. През този период той получава пристъпи на депресия и през април 1926 се завръща във Виена, решил, че се е провалил като учител.

През следващите месеци той работи като помощник градинар в един манастир край Виена, като обмисля възможността да стане монах и дори проучва изискванията за присъединяване към ордена. По време на разговора, обаче, го убеждават, че няма да намери в манастирския живот това, което търси.

Две събития помагат на Витгенщайн да излезе от това депресирано състояние. Първото е поканата от сестра му Маргарет Стоунбъро да работи по проектирането и строителството на нейната нова къща. Заедно с архитекта Паул Енгелман, с когото се сприятелява по време на войната, той проектира модернистична сграда в стила на Адолф Лоос. Витгенщайн е погълнат от процеса на проектиране и достига до най-малките детайли, като дръжки на врати и точното разположение на радиаторите. Като произведение на модернистичната архитектура къщата предизвиква високи оценки.

Второто събитие, към края на работата по къщата, е срещата на Витгенщайн с Мориц Шлик, една от водещите фигури в новосформирания Виенски кръг. Трактатът оказва голямо влияние върху развитието на виенския позитивизъм и, макар че Шлик никога не успява да въвлече Витгенщайн в дискусиите на самия Виенски кръг, той и някои негови колеги, най-вече Фридрих Вайсман, се срещат с Витгенщайн, за да обсъждат философски въпроси. Той често е раздразнен от тези срещи, тъй като смята, че Шлик и колегите му разбират напълно погрешно Трактата, и понякога дори отказва изобщо да разговаря с тях.

Въпреки това, контактът с Виенския кръг възражда интереса на Витгенщайн към философията. Той се запознава и с Франк Рамзи, млад философ на математиката, който пътува неколкократно от Кембридж до Австрия, за да се среща с Витганщайн и Виенския кръг. В хода на тези разговори Витгенщайн започва да мисли, че може би в Трактата има някои „груби грешки“, което поставя началото на втория етап от философската му дейност, заела остатъка от неговия живот.

[редактиране] Завръщане в Кембридж

През 1929 Витгенщайн решава, подтикнат от Рамзи и други, да се завърне в Кембридж. Той е посрещнат на гарата от тълпа английски интелектуалци, откривайки по-скоро с ужас, че е един от най-известните философи в света. В едно свое писмо Кейнс пише: „Ами, Господ пристигна. Посрещнах го във влака от пет и четвърт.“

Въпреки своята слава, Витгенщайн не може да започне работа в Кембридж, тъй като няма диплома, поради което кандидатства като напреднал студент. Ръсел отбелязва, че предишният му престой е достатъчен за докторска степен, и го подтиква да представи Трактата като докторска дисертация, което той прави същата година. Изпитът е проведен от Ръсел и Мур и към края на защитата Витгенщайн ги потупал по раменете и казал: „Не се притеснявайте, знам, че никога няма да го разберете“. Витгенщайн е назначен за преподавател в Тринити колидж.

Политическите симпатии на Лудвиг Витгенщайн клонят към левицата и, макар че се противопоставя на марксистката теория, той се описва като „комунист по душа“ и идеализира живота на работниците. През 1934, привлечен от описанието на Кейнс на съветската действителност в Short View of Russia, той обмисля идеята да емигрира в Съветския съюз със своя близък приятел (или любовник) Френсис Скинър. Те посещават уроци по руски и през 1935 Витгенщайн пътува до Ленинград и Москва, опитвайки се да си намери работа. Предлагат му преподавателски места, но той предпочита ръчна работа и се завръща след триседмичен престой.

От 1936 до 1937 Витгенщайн отново живее в Норвегия и работи върху Философски изследвания. След оттеглянето на Мур през 1939 той оглавява катедрата по философия в Кембридж, а малко по-късно получава британско гражданство.

По това време възгледите на Витгенщайн за основите на математиката са се променили чувствително. По-рано той смята, че логиката може да бъде солидна основа и дори обмисля да адаптира Principia Mathematica на Ръсел и Уайтхед. Сега той отхвърля наличието на математическите факти и отрича истинността на математическите твърдения в някакъв реален смисъл — те просто изразяват установени конвенции за определени символи. Той също отрича, че противоречието трябва да се смята за фатален недостатък в дадена математическа система. Той провежда поредица лекции, посетени и от Алън Тюринг, по време на които двамата спорят разгорещено по тези въпроси.

За известно време през Втората световна война Витгенщайн напуска Кембридж, за да работи в болници в Лондон и Нюкасъл. Той преподава в Кембридж до 1947, когато се оттегля, за да се занимава с писане. Витгенщайн никога не се включва в обществения живот на университета и дори убеждава някои от своите студенти на се откажат от академична кариера.

[редактиране] Последни години

Гробът на Витгенщайн в Кембридж

По-голямата част от късните произведения на Витгенщайн са писани на западното крайбрежие на Ирландия в предпочитаното от него провинциално уединение. През 1949, когато се установява, че е болен от рак на простатата, той е написал по-голямата част от посмъртно публикуваните Philosophische Untersuchungen (Философски изследвания), които според някои са най-важният му труд. Той прекарва последните две години от живота си във Виена, Съединените щати, Оксфорд и Кембридж. Витгенщайн не спира да работи върху нови текстове, вдъхновени от разговорите му с неговия бивш студент Норман Малкълм. Тези бележки са събрани и публикувани посмъртно под заглавието On Certainty.

Витгенщайн умира в Кембридж през 1951. Последните му думи са: „Кажете им, че живях щастливо“.