Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Repubblica Italiana


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език Италиански⁽¹⁾

Столица

Рим

Най-голям град Рим

президент Джорджо Наполитано

министър-председател Романо Проди

Площ
- Общо на 69-то място
301 230 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 23-то място
58 103 033
186,9 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 8-о място
1 620 454 млрд $
27 700 $

Валута Евро (EUR)

Часова зона UTC +1

Независимост
-Обединение на Италия 1861

Национален химн

Fratelli d'Italia

Internet TLD it

Телефонен код +39

(1):като официални езици се ползват още немски, словенски, фриулски, сардински и френски език

Италия (oфициално название: на италиански Repubblica Italiana - Италианска република) е държава в Западна Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва два големи острова в Средиземно море, Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море.

Италия е членка на Европейския съюз и на еврозоната и е част от шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

[редактиране] География

Основна статия: Природа на Италия

Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301,3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи).

[редактиране] Планини

Алпи
Апенини
Плато: Карсо

Вулкани: Етна, Везувий

[редактиране] Морета и острови

Средиземно море
Тиренско море
- Тоскански архипелаг
- Месински пролив
Йонийско море
Адриатическо море
Канал на Сицилия

Острови: Сицилия, Сардиния, Елба

[редактиране] Реки и езера

Реки: По, Адидже, Арно, Тибър

Езера: Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда

[редактиране] История

Основна статия: История на Италия

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната: Лациум и Тоскана, Умбрия и Базиликата. След Магна Греция етруската цивилизация и особено Римската империя доминират в тази част на света в продължение на много векове. Средновековният хуманизъм и Ренесансът помогнали да се оформи европейската философия и изкуство. В град Рим се намират някои от най-значимите произведения от епохата на Барока.

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Фашистката диктатура на Бенито Мусолини, която поема властта през 1922 г., довежда до съюз с Германия и Япония през Втората световна война и в крайна сметка Италия е сред победените. На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.

Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 1999 г.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Италия

Италия е парламентарна република, като президентът е държавен глава на страната. Той се избира посредством тайно гласуване от страна на парламента и на представители на областите.

Законодателният орган в Италия представлява двукамерен парламент, а изпълнителният орган носи името Съвет на министрите и се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия:Административно деление на Италия

Италия е разделена на 20 региона, 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти - регионални съвети и правителства - джунти, които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 102 провинции.

[редактиране] Стопанство

Високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голяма значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5,5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).