Австро-Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Австро-Унгария Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder und die Länder der heiligen ungarischen Stephanskrone1 A birodalmi tanácsban képviselt királyságok és országok és a magyar szent korona országai2
Знаме на Австро-Унгария Знаме на Хабсбургската династия, а след 1867 Имперско знаме военен флаг търговски флаг Гербове Тържествен герб на Австро-Унгария Среден герб на Австро-Унгария Герб на Австрийска Империя (Цислейтания) Герб на Кралство Унгария (Транслейтания)
Карти
Граници на Австро-Унгария (1913)
Статистически данни
Официални езици	В Цислейтания немски и малцинствени езици В Транслейтания унгарски и латински
Държавна религия	Католицизъм
Държавен глава	Император на Австрия, Крал на Унгария, Крал на Бохемия и т.н.
Площ	676 615 км² (1910)
Население	51 390 223 (1910)
Валута	крона
Национален химн	Volkshymne (Народен химн)
Съществувала	от 1867 до 1918
(1)Официалното име на Австро-Унгария на немски
(2) Официалното име на Австро-Унгария на унгарски

Австро-Унгария(на немски:Österreich-Ungarn, на унгарски:Osztrák-Magyar Monarchia) е дуалистична монархия състояща се от две части - Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867, когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането й през 1918. Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германска империя.

[редактиране] История

[редактиране] Образуване на дуалистичната монархия

Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век.

Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия; През 1914 влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с ( Германия, Турция и България ) влиза в Първата световна война.

[редактиране] Първа световна война

Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия. Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния. През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италинския фронт, избити си няколко стотин хиляди италианци, пътят към Милано и Рим са октрити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някой от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямата австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.

[редактиране] Последици от войната и разпадане на империята

Австро-Унгария и новите граници в Централна Европа след края на Първата световна война (1920) г.

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина затова е страха от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокасъната по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.

[редактиране] Австрия

Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината - 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 0,6 милиона в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 0,5 милиона в Полша, 0,2 милиона в Италия.

[редактиране] Унгария

Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината - 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 0,7 милиона в Чехословакия, 0,5 милиона в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Краля от династията на Хабсбургите е свален.

[редактиране] Бохемия, Моравия и Словакия

Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия - изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвсемат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн са австрийци, 2 млн. са словаци, 0,7 млн. са унгарци, 0,5 млн. русини и други по-малки етнически групи.

[редактиране] Словеннските, хърватски и босненски земи

Словенските, хърватски и босненски земи против волята си влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г.-Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя, като историческа грешка.

Краковската земя и Галиция стават част от новата държава -Полша.

[редактиране] Граници

На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток - с Румъния и Русия, на юг - с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна gора, Италия и Адриатическо море, а на запад - с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (С 1871 Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).

[редактиране] Административно деление

Карта на Австро-Унгария (от англ. уикипедия: 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Крайна, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Австрийска Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг, 16. Кралство Унгария, 17. Хърватско и Славония, 18. Босна и Херцеговина)

Империята в политическо отношение се дели на две половини - на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) - Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:

[редактиране] Владетели

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово Императорско и Кралско Величество; учрежденията се наричат Императорски и Кралски).Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.

Хабсбурги

• Франц II (1804 – 1835)
• Фердинанд (1835 – 1848)
• Франц Йосиф (1848 – 1916)
• Карл I , който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV (1916 – 1918)