Москва
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За реката със същото име вижте Москва (река).
Москва | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Население: | 10 472 629 | ||
Надм. височина: | 150-200 м | ||
Геогр. положение: | 55°45' сев. ш. 37°37' изт. д. |
||
UTC: | +3 | ||
Кмет | |||
Юрий Лужков | |||
Уеб адрес на града | |||
http://www.mos.ru/ |
Москва (на руски: Москва, произношение: Масквá ) е столицата на Русия, намира се на едноименната река Москва и е с площ 1097,12 km2 (0,01% от Русия, 88-мо място в Руската федерация). Има следните географски координати: 55о 45` с.ш. и 37о 56` и.д. Градът е най-населеният в Европа с 10 472 629 жители преброени през 2006 (7,13% от цялото население на Русия, 1-во място в Руската Федерация).
Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), но и сама има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Съветския съюз, на Руската империя и на Московското княжество. Там се намира Кремъл - средновековна крепост, която служи за седалище на руското федерално правителство.
Катедралата Свети Василий Блажени край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Патриархът на Москва е едновременно и глава на Руската православна църква.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в центъра на европейската част на Русия между реките Ока и Волга. Общата площ (към 2005 г.) е 1081 км2 при средна надморска височина 180 м.
Разположен е на двата бряга на река Москва Освен нея през града протичат няколко десетки нейни притоци. Най-големият приток е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
[редактиране] История
Първото споменаване на Москва датира от 1147, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Дългоръки и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 великият княз Юрий Дългоръки построява около града дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и се превръща в столица на независимо княжество.
През 1300 година Москва е била управлявана от Даниил Александрович, син на Александър Невски и член на Династията Рюрикови.
Изгодното положение на водите на река Волга допринася за устойчивото разширение. Москва е стабилна и благополучна много години и e привлекателна за голям брой заселници от цяла Русия. През 1304 Юрий Московски спори с Михаил Тверски за трона на Владимирско-Суздалското княжество. Иван Калита накрая разбива войските на Твер и се превръща в глава на Владимирското княжество и единствен събирач на данъци за монголските владетели. Заради високата събираемост на данъците Иван печели важни отстъпки от монголския хан. За разлика от другите владения Москва не е била разделена между неговите синове, а е преминала непокътната в ръцете на най-големия му син.
Макар че ханът на Златната орда първоначално опитва да ограничи влиянието на Москва, растежът на Великото литовско княжество започва да заплашва цяла Русия. Затова ханът подкрепя княжеството, за да уравновеси Литва, позволявайки ѝ на Москва да се превърне в най-силния град в Русия. През 1480 г. Иван III отхвърля продължителната зависимост от монголите (вижте Стоене на Угра) и Москва се превръща в столица на империя, която накрая обхваща цяла Русия заедно със Сибир.
Тиранията на по-късните руски царе, като Иван Грозни, води до западане на държавността, въпреки разширението на империята. През 1571 татарите от Кримското ханство превземат и изпепеляват Москва. От 1610 до 1612 г войски на Жечпосполита окупират Москва и крал Сигизмунд III прави опит да узурпира руския трон. През 1612 г. Нижни Новгород и други руски градове се вдигат на бунт срещу полските завоеватели, войските им обсаждат Кремъл и го превземат. През 1613 имперското събрание избира Михаил Романов за цар, който основава династията Романови.
Москва престава да бъде столица, когато през 1703 г Петър Велики построява за столица град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне.
През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва. След успеха на Октомврийската революция през 1917 нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж План Барбароса) През ноември 1941 г. немската Армейска група "Център" достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.
През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.
[редактиране] Население през историята
Демографско развитие на Москва между 1400 и 1856 | |||||||||||
1400 | 1638 | 1710 | 1725 | 1738 | 1775 | 1785 | 1811 | 1813 | 1825 | 1840 | 1856 |
40 000 | 200 000 | 160 000 | 145 000 | 138 400 | 161 000 | 188 700 | 270 200 | 215 000 | 241 500 | 349 100 | 368 800 |
Демографско развитие на Москва между 1868 и 2002 | |||||||||||
1868 | 1871 | 1888 | 1897 | 1912 | 1920 | 1926 | 1939 | 1959 | 1979 | 1989 | 2002 |
416 400 | 601 969 | 753 459 | 1 038 600 | 1 617 157 | 1 027 300 | 2 101 200 | 4 609 200 | 6 133 100 | 8 142 200 | 8 972 300 | 10 383 000 |
[редактиране] Виж още
- Московити
- История на Русия
[редактиране] Административно деление
Градът, като административно-териториална единица, е разделен на 10 административни окръга, включвайки гр. Зеленоград.
В момента кмет е Юрий Лужков.
[редактиране] Култура
Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава.
Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини.
Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм "Ирония на съдбата" осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.
[редактиране] Вижте още