Непризнати държави
от Уикипедия, свободната енциклопедия
С термина непризнати държави се обозначават територии или държавни образувания, които имат всички признаци на държавност - контрол над територията, система на управление, фактически суверенитет, но в същото време са лишени от пълно или частично международно дипломатическо признаване и като такива не могат де юре да бъдат субект на международните отношения. Понякога тези страни се наричат самопровъзгласили се държави.
[редактиране] История
Всъщност самопровъзгласили се държави са били едва ли не голямата част от страните по света, като се започне от Нидерландия, която получава международно признаване едва през 1648 г., което е 70 години след обявяването на фактическата й независимост, САЩ, държавите от Латинска Америка и така нататък. Бумът на самопровъзгласилите се държави е през периода 1917-1918 г. и е в резултат на разпадането на съществуващите до тогава империи - Руска, Австро-Унгарска и Османската империя. Някои от тези държави доброволно или принудително са ликвидирани, други успяват да получат международно признаване. По отношение на тези новопоявили се държави Антантата заема доста либерална позиция, следвайки своя принцип на правото на нациите на самоопределение.
[редактиране] Съвременни непризнати държави
Нов бум на самопровъзгласили се държави има в началото на 90-те години на 20 век след разпадането на Съветския съюз и Югославия и свързаните с тях етно-териториални конфликти - Нагорни Карабах, Приднестровска молдовска република, Южна Осетия, Абхазия, Република Сръбска Крайна, Чеченска република Ичкерия. Този път международната общност заема твърда позиция и фактически налага принципа на нерушимостта на границите над принципа на правото на самоопределение и категорично отказва да признае новите държавни образувания. В резултат на това възниква феноменът постсъветски непризнати държави, чийто статут не е определен, като нерядко международната общност се намесва в тяхното нормално функциониране. Експертите отбелязват, че много от тези държавни образувания де факто са напълно завършени държави, които имат ефективен държавен апарат и се позлват от масовата поддръжка на тяхното население. През 2001 г. постсъветските непризнати държави създават собствено ОНД-2[1].
[редактиране] Списък на непризнатите държави
[редактиране] Частично признати държави с фактически контрол над своята територия
Република Китай (Тайван), контролираща само остров Тайван и няколко малки прилежащи острова. След гражданската война в Китай през 1949 година Република Китай губи дипломатическото си признаване и мястото си в ООН в полза на Китайската народна република от 25 октомври 1971 година, с Резолюция 2758 на Генералната асамблея на ООН. Към днешно време Република Китай е призната само от 24 държави, в това число и от Ватикана. Тайван осъществява дипломатическите си отношения чрез своите т. н. икономически и културни представителства (фактически - посолства).
Севернокипърска турска република се намира в северната част на остров Кипър и е образувана след нахлуването на турски военни части в Република Кипър през 1974 година. Тя обявява независимостта си през 1983 година. През 2004 година нейната територия фактически е включена в състава на Европейския съюз като част от Република Кипър.
[редактиране] Непризнати държави с фактически контрол над своята територия
Сомалиленд (от 1991). Намира се в северозападната част на Сомалия. През май 1991 година северните племенни кланове провъзгласяват Независимата република Сомалиленд, включваща в състава си 5 от 18 административни региона на Сомалия.
Южна Осетия в Грузия.
Приднестровска молдовска република в Молдова.
[редактиране] Непризнати държави с частичен контрол над своята територия
Република Абхазия в Грузия е самопровъзгласила се и фактически независима държава. Не е призната официално от нито една държава. Разположена е между Кавказ и Черно море и юридически е част от Северозападна Грузия.
Нагорно Карабахска република - непризнато държавно образувание, провъзгласено в границите на Нагорно Карабахската автономна област и близкия Шаумяновски район на Азербайджанската ССР.
Ислямски емират Вазиристан в Пакистан.
Тамил Илам в Шри Ланка.
[редактиране] Частично признати държави, намиращи се под военна окупация
Западна Сахара, по-голямата част от която е под фактическия контрол на Мароко. Сахарска арабска демократична република, управляваща осталналата част от територията, е призната от 48 държави, членове на Африканския съюз.
Палестинската автономия призната само от няколко арабски и мюсюлмански държави. (и от НРБ през втората половина на 80-те години на 20 век).
[редактиране] Територии, намиращи се под международo управление
Косово - макар и непризната като независима, от 1999 година областта фактически се управлява от ООН, независимо от Сърбия, на основание на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН). Юридически Косово е автономна област в състава на Сърбия.
[редактиране] Частично непризнати държави
Китайска народна република не е призната от Република Китай (Тайван).
Държавата Израел не е призната от мнозинството арабски и мюсюлмански държави (към настоящия момент 24, а отношенията с 4 държави са преустановени), но е призната от Египет, Йордания, Турция и други.
Ватиканa не e призната от Китайската народна република за това, че Светия престол е признал Република Китай (Тайван).
