Абхазия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аҧсны
აფხაზეთი
Абхазия

Официални езици

абхазки, руски (съгласно конституцията на Грузия, абхазки и грузински)

Столица

Сухуми (Сухум)

Координати

43°1′0″N 41° 2′0″E

Президент¹

Сергей Багапш

Министър-председател¹

Александър Анкваб

¹ Ръководство на самопровъзгласилата се република Абхазия

Председател на
Върховния Съвет²

Темур Мжавия

Глава на кабинета на министрите²

Ираклий Аласания

² Ръководители на държавните грузински органи в изгнание

Независимост
- Провъзгласена
- Призната

от Грузия
23 юли 1992
от никого

Площ
- Общо
- % водн. пов.

8600 км²
незначителна

Население
- Общо 2000г.
- Гъстота

250 000
29/kм²

Валута

рубла

Часова зона

UTC +3

Абхазия (абхазки: Аҧсны/Aпсни, грузински:Aпхазети) е бивша автономна република (Абхазска АССР) в състава на Грузинската ССР. Днес формално е част от Грузия. Фактически територията на Абхазия не се контролира от грузинските централни власти. Независимостта на Абхазия не е призната от нито една държава в света. Във връзка с това не се признават за легитимни никакви органи на властта и държани постове в областта. Голяма част от населението има руско гражданство. Столица на Абхазия е Сухуми.

[редактиране] География

Абхазия заема площ от около 8600 km². Разположена е в северозападната част на Грузия. Има излаз на Черно море. На северозапад граничи с Краснодарския край, а Кавказките планини служат за граница между Абхазия и Карачаево-Черкесия. На изток областта граничи със Сванетия, а на югоизток — със Самегрело.

Релефът на Абхазия е предимно хълмисто-планински (75%). По-голямата част от населението живее по или в близост до крайбрежието и в долини с големи водни запаси. По северната граница на областта се издигат хребетите на Голям Кавказ. Гаграските, Бзибските и Кодорските хребети се отделят от главната кавказка верига. Най-високите върхове са разположени в североизточната и източната части на Абхазия, като надморската височина на няколко от тях надхвърля 4000 m. Климатът е мек и по съветско време Абхазия е наричана „грузинската ривиера“. Кавказките планини служат за преграда пред студените северни ветрове. Климатът по крайбрежието е субтропичен, а средната годишна температура в Абхазия е около 15°C. Средните януарски температури са 4-6°C, а средните юлски варират между 22 и 23°C. Силният мраз е рядко срещан през зимата по Черноморието.

Районите с надм.в. над 1000 m имат планински климат, при който зимите са относително студени, а летата са дълги и топли. С увеличаването на надморската височина (над 2000 m) зимата става по-студена, а лятото — по-кратко.

Валежите в Абхазия са обилни, като по крайбрежието годишните валежи са средно 1100-1500 mm, а във високопланинските части те са годишно около 1700-3500 mm. В останалите части от територията на Абхазия средногодишното количество на валежи е 1000-1800 mm. Влажността е ниска поради преходния характер на климата. Въпреки че по крайбрежната зона снеговалежите са сведени до минимум, в планинските райони са измерени значителни количества сняг. Снежните лавини в североизточните части представляват опасност за населените райони. Снежната покривка достига 5 m в някои високопланински участъци.

Значителна част от територията е заета от гори. Растителността е височинно зонирана, като широколистните гори (дъб, габър, бук, чимшир) преобладават до 600 m надм.в. Над тях, от 600 до 1800 m надм.в., са разпространение смесените гори (бук, смърч, ела). Някои дървесни екземпляри, особено край езерото Рица, достигат на височина 70 m. Следва пояса с диапазон 1800-2900 m, който е представен от субалпийска растителност и алпийски ливади. Земите с надморска височина над 2900 m са покрити почти изцяло със снежна и ледникова покривка.

[редактиране] История

[редактиране] Античност и Средновековие

През първото хилядолетие пр.н.е. (9-6 век пр.н.е.) територията на днешна Абхазия е част от Колхидското царство, което през 63 г. пр.н.е. е завладяно от егриското царство. Гръцки търговци основават пристанища по черноморското крайбрежие. Днешната столица Сухуми води началото си от едно от тях — Диоскурия.

Римската империя присъединява към територията си егриското царство през 1 век и то е нейно владение до 4 век. След това то получава известна независимост, но попада под сферата на влияние на Византия. Въпреки че точната дата на християнизацията на абхазкото население не е известна, знае се, че на първия вселенски събор в Никея през 325 г. участва епископ Стратофил от Питиус (дн. Пицунда). Абхазия става автономно княжество в състава на Византийската империя през 7 век и това положение се запазва до 9 век, когато Абхазия се обединява с провинция Имерети под името Абхазко царство. През 9-10 век абхазките царе се опитват да обединят всички грузински провинции и през 1001 г. цар Баграт III Багратиони става първия владетел на обединеното грузинско царство. Тъй като абхазкото царство води обединителното движение, новото грузинско царство често било наричано във Византия „абхазко царство“. През 13 век областта става обект на монголо-тюркски набези.

През 16 век, когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладяни от Османската империя и част от абхазците приемат исляма. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията Шервашидзе.

[редактиране] Абхазия и Русия

Експанзията на Русия в Кавказ води до малки, но редовни конфликти между руските колонизатори и местните кавказки народи. Няколко грузински княжества били анексирани от империята в периода 1801-1864 г. Руснаците лесно стават владетели на Абхазия за времето от 1829 до 1842 г., но тяхната власт укрепва едва през 1864 г., когато унищожават местното княжество. Мнозина мюсюлмански абхазци, които според някои тогавашни източници били 60% от цялото население на Абхазия, мигрират в Османската империя между 1864 и 1878 г.

Повечето съвременни абхазки историци твърдят, че големи части от района се обезлюдили, и много арменци, грузинци и руснаци мигрират в Абхазия, като се заселват в опустелите земи. Тази версия се оспорва от повечето грузински историци (вж. М. Лорткипанидзе, „Абхазците и Абхазия“, Тбилиси, 1990), според които грузинските народи мингрели и свани населяват Абхазия от времето на Колхидското царство. Според грузинските учени абхазците са потомци на северокавказките народи (адигейци, апсуа), които мигрират в Абхазия от север и се смесват със завареното грузинско население. Независимо от това, коя от двете версии е по-точна, в началото на 20 век абхазците са малцинство в района. Изданието на енциклопедия „Британика“ от 1911 г. твърди, че в Сухуми (нас. 43 000 души по това време) 2/3 от населението са мингрели и 1/3 са абхазци.

След руската октомврийска революция от 1917 г. и превземането на властта от болшевиките Абхазия получава известна културна и политическа автономия. През 1931 г. Йозеф Сталин я провъзгласява за автономна република в състава на Грузинската ССР. Въпреки формалната автономност, Абхазия е подложена на силната централна власт на Тбилиси и срещу нея се води асимилационна политика — грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. Лаврентий Берия насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през 50-те и 60-те години, Вазген I и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.

Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „разделяй и владей“, като местният елит получават власт в замяна на оказване на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминарани.

[редактиране] Абхазката война

Когато Съветският съюз започва да се разпада в края на 80-те години, етническото напрежение между абхазците и грузинците се увеличава покрай стъпките на Грузия към извоюване на независимост. Много абхазци се противопоставят на това, страхувайки се, че независимостта на Грузия би означавала „грузинизиране“, и се опитват да прокарат идеята за създаването на Абхазия като независима република. Връх в споровете взима насилието и на 16 юли 1989 в Сухуми 16 грузинци са убити, а 137 са ранени, когато се опитват да се запишат в грузински университет, а не в абхазки. След няколко дни насилие съветски войници възстановяват реда в града, а националистически настроените паравоенни са обвинени за провокирането на конфронтациите.

Грузия обявява своята независимост на 9 април 1991 г. и за неин пръв президент е избран бившият дисидент Звиад Гамсахурдия. Управлението на Гамсахурдия не се радва на подкрепата на народа и през декември грузинската гвардия под командата на Тенгиз Китовани обсажда сградата на правителството на Гамсахурдия в Тбилиси. След няколко безуспешни месеца последният се принуждава да си подаде оставката през януари 1992 г. Неговото място е заето от Едуард Шеварднадзе, бивш съветски външен министър и архитект на разпадането на СССР. Шеверднадзе наследява правителство, което е пълно с крайни грузински националисти, и въпреки че той сам не е етнически националист, за него се създава представа като за човек, подкрепящ правителствените дейци и властните водачи на преврата.

На 21 февруари 1992 г. Военният съвет, който управлява Грузия, обявява, че отменя съветската конституция и възвръща конституцията на Демократична република Грузия от 1921 г. Много абхазци тълкуват това като отмяна на техния автономен статут. Отговорът на абхазкото правителство не закъснява и на 23 юли 1992 г. е обявена независимостта на Абхазия, макар нито една държава да не признава този акт. Грузинското правителство обвинява привържениците на Гамсахурдия в отвличането на вътрешния министър на Грузия и задържането му в плен в Абхазия. Грузинското правителство изпраща 3000 войници в областта, за да възстановят реда. Тежките сражения между грузинските сили и абхазките полицейски части се водят в и край Сухуми. Абхазките власти отхвърлят твърденията на правителството и според тях това е само претекст за инвазията. След около едноседмични боеве и с цената на много жертви и от двете страни грузинските сили успяват да поемат контрола над по-голямата част от Абхазия и закриват местния парламент.

Военният неуспех на абхазците е посрещнат зле от самопровъзгласилата се Конфедерация на планинските народи в Кавказ — група, обединяваща антируски настроени чеченци, казаци, осетинци и др. Стотици доброволци паравоенни от Русия (вкл. тогава неизвестният Шамил Басаев) обединяват силите си с абхазките сепаратисти, за да влязат в бой с грузинските сили. През септември абхазките и руските паравоенни предприемат голяма офанзива след нарушаването на временното спиране на огъня и изтласкват грузинците от републиката. Правителството на Шеварднадзе обвинява Русия в оказването на тайна военна подкрепа на бунтовниците с цел „отделяне от Грузия своята родна територия и грузинско-руската погранична зона“. До края на 1992 г. бунтовниците са поели в ръцете си по-голямата част от Абхазия западно от Сухуми. Значителни части от двата народа са подложени на етнически прочиствания, като около 3000 души са убити в първата фаза от войната.

Конфликтът е в застой до юли 1993, когато абхазката милиция организира нападение над държания от грузинците град Сухуми. Столицата е обкръжена и обстрелвана, като Шеварднадзе е в града по това време. Въпреки че в края на юли е подписано примирие, то се нарушава с ново абхазко нападение от средата на септември. След 10 дни тежки сражения Сухуми пада на 27 септември 1993 г. Новоизбраният президент на Грузия Шеварднадзе едва избягва смъртта след като се заклева да остане в града независимо от всичко, но в крайна сметка е принуден да избяга когато сепаратистки снайперист стреля по хотела, в който живее. Шеварднадзе използва услугите на руския флот, за да избяга от Сухуми.

Сепаратистките сили бързо обхождат останалата част от Абхазия след като грузинското правителство е изправено пред втора опасност — въстание на привържениците на сваления Гамсахурдия в Мингрелия (Самегрело). Почти цялото неабхазко население бяга от областта по море или през планините. Хиляди умират — вероятно около 10 000 души, а 250 000-300 000 души отиват в изгнание.

[редактиране] Най-нова история

Грузинско-абхазкият конфликт все още не е разрешен, но е подписан договор за примирие на 15 май 1994. Военни сили за поддържане на мира на ООН са натоварени получават задачата да съблюдават за стриктното изпълнение на договора. Военни сили от ОНД пък получават мироподдържаща мисия.

На 4 ноември 1994 г. е приета нова конституция, която обявява суверенитета на Абхазия. На 23 ноември 1996 г. са проведени избори, но те не са признати нито от грузинското правителство, нито от световната общност, тъй като в областта неотдавна е била проведена етническа чистка. ОНД налага икономически санкции през януари 1996 г. и областта е формално блокирана от Грузия и Русия.

На 3 октомври 2004 г. са проведени президентски избори в Абхазия. Русия явно подкрепя тогавашния министър-председател Раул Хаджимба, поддържан и от болния сепаратистки настроен президент Владислав Ардзинба. Плакати на руския президент Владимир Путин заедно с Хаджимба са залепени навсякъде в Сухуми (Хаджимба и Путин са работили в КГБ преди време). Народни представители от руския парламент, както и руски певци, идват да покрепят кампанията на Хаджимба.

На 12 октомври обаче Върховният съд постановява, че новият президент трябва да бъде бизнесменът Сергей Багапш, обвиняван от своите политически врагове в прогрузинска ориентация. Бившият президент Ардзинба обявява решението за незаконно и взето под натиска на привържениците на Багапш. Решението е отменено от Върховния съд през тази нощ. Когато поддръжниците на Раул Хаджимба превземат сградата на Върховния съд и унищожават протоколите от местните избирателни райони са насрочени нови избори.

Скоро Върховният съд отменя това решение и отново обявява Багапш за новия президент. Неговите поддръжници превземат местна телевизионна станция, а тези на Хаджимба — сградата на парламента. Президентът Ардзинба назначава за министър-председател Нодар Хашба, който преди това е работил в Министерството за извънредни ситуации в Русия.

На 12 ноември поддръжниците на Багапш, който планира да встъпи в длъжност на 7 декември, превземат сградата на администрацията на Абхазия и принуждават Хашба да напусне своята собствена стая. Пленяването на главните правителствени кабинети в Сухуми води до смъртта на възрастната езиковедка Тамара Шакрил (привържениците на Багапш твърдят, че тя е била убита от човек от охраната на Ардзинба). Русия прави ясни знаци, че ще се намеси директно в Абхазия в случай, че нейните интереси в непризнатата република са застрашени, и обвинява Багапш за безредиците.

В отговор на това външното министерство на Грузия излиза със заявлението, че „то се обръща към групата на приятелите на главния секретар на ООН и към международната общност, за да реагира адекватно на руските декларации, за да затвърдят подкрепата си за пълния суверенитет и териториалната цялост на Грузия, и за да предупредят Русия да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Грузия.“

В отговор на грузинските обвинения, че Русия е изпратила войници с мироподдържаща мисия в Сухуми, руския подполковник Евгени Моренко, глава на общите мироподдържащи сили в областта, казва на журналисти на 12 ноември, че само два въоръжени самолета с войници са изпратени в столицата на Абхазия „за по-добро опазване на мироподдържащия център“.

На 14 ноември на министър-председателя Нодар Хашба, държан под отговрност от близките на Т. Шакрил за нейната смърт, му се налага да прекара нощта в руския мироподдържащ център в Сухуми. Напрежението се покачва с идването на деня на церемонията по случай встъпването му в длъжност. В началото на декември 2004 г. обаче, Багапш и Хаджимба се договарят, че ще направят нови избори с бюлетина за национално единство, в която Багапш да е кандидат за президент, а Хаджимба — вицепрезидент. Те печелят 90% от гласовете на електората и на 12 февруари 2005 г. новият кабинет влиза в правителството.

[редактиране] Икономика

Платежно средство в областта е руската рубла. В Абхазия се произвеждат чай, тютюн, вино и плодове.

[редактиране] Демографско състояние

Населението на Абхазия претърпява значителни промени от началото на 90-те години на 20 век. Според данните от последното съветско преброяване през 1989 г., населението на Абхазия се състои от около 525 061 души. От тях 44% са грузинци и само 17% са абхазци. 16% се определят като руснаци, 15% са арменци. Останалата част от населението е представена от украинци и други етноси.

Грузинско-абхазкият конфликт от 1992-1993 г., последван от отцепването на Абхазия от Грузия, води до изселването на около 250 000 грузинци от източните части на Абхазия, за които се смята, че са били обект на етническо прочистване. В резултат, днес преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (ок. 45%), а останалата част е заета от руснаци, арменци, грузинци, гърци и евреи.