Южна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Южна Осетия
Республикæ Хуссар Ирыстон


(информация)	(информация)

Южна Осетия на съвременната административна карта на Грузия

Държавен език

осетински

Официалните езики

руски, грузински

Столица

Цхинвал/и

Президент

Едуард Кокойти

Министър-председател

Юри Морозов

Председател на Пърламент

Знаур Гассев

Площ
– Общо
– % вода

3 900 km²
n/a

Население
– Общо
– Гъстота

(2004)
70 000 (около)
18/km²

Независимост
– обявена
– призната

от Грузия
– ноември 28, 1991
– от никого

Валута

рубла, лари

Часова зона

UTC +3

Република Южная Осетия (осетински:Республикæ Хуссар Ирыстон) — самопровъзгласила се република, формално влизаща в състава на Грузия. Независимостта й и отделянето й от Грузия не признато от нито една държава.

Грузия отказва да признае автономията на този район и да използва в официалните документи названието "Южна Осетия". Грузинските власти обикновено ползват названието "Самачабло" (по фамилията на княз Мачабели, управлявал тези земи през средновековието), въведено в употреба от Звияд Гамсахурдия. В последно време грузинските власти наричат Южна Осетия "Цхинвалски регион" (по името на столицата Цхинвали). В административно отношение почти цяла Южная Осетия формално влиза в състава на грузинската област Шида Картли.

[редактиране] История на конфликта

На 10 ноември 1989г. съвета на народните депутати на Юго-Осетинската автономна област на Грузинската ССР приема решение за преобразуването й в автономна република.

Върховният Съвет на Грузинската ССР признава, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжават Цхинвали в кръгова блокада, която продължава четири месеца. До въоръжени сблъсъци не се стига.

На 20 септември 1990г. парламента на Южна Осетия провъзгласява Република Южная Осетия.

На 10 декември 1990г. Върховният Съвет на Грузинската ССР приема решение за прекратяване на осетинската автономия.

На 11 декември 1990г. в Цхинвали в междуетнически сблъсъци загиват трима души. Грузия въвежда в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.

През нощта на 5 срещу 6 януари 1991г. в Цхинвали са въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. Сблъскалисе със съпротивлението на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, след три седмици те са принудени да оставят града.

През цялата 1991г. продолжават периодически въоръжени сблъсъци. Започва поток от беженци към Северна Осетия на руска територия. В Цхинвали започват да се бият доброволци от Северна Осетия и казаци.

Грузинските сили контролират стратегическите височини около Цхинвали и осъществяват обстрел на града, причинили множество разрушенияи жертви. Това така и не помага на грузинците да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които изпитват остър недостиг на оръжия и боеприпаси, действат в малки диверсионни групи.

След разпада на СССР Грузия получава на свое разпореждане военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което й дава военно преимущество над осетинските бунтовници.

Бойните действия са прекратени след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия. на 14 юли 1992г в зоната на конфликта са въведени миротворческии сили в състоящи се от три батальона (руски, грузински и осетински).

Дагомиските съглашения предвиждат прекратяване на огня и създаване на орган за урегулиране на конфликта — Смесена контролна комисия (СКК), в която влизат грузинската и южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.

Общо за периода декември 1990 до юли 1992 в резултат на конфликта в Южна Осетия са убити от 2 до 4 хил. души.

На 12 ноември 2006 се провежда референдум за независимост от Грузия паралелно с избори за президент. На референдума за независимост гласуват 99% от 55 хилядите избиратели, а за президента Едуард Кокоити 95%. Референдума става широко популярен в Южна Осетия, но международните наблюдатели са обезпокоени. На 13 ноември, Тери Дайвис, Генералният секретар на Съвета на Европа определя референдума, като "излишен, безполезен и неправилен", защото "на етническите грузинци не е било дадено правото да гласуват". ^[1]