Приднестровие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Приднестровская Молдавская Республика
Придністровська Молдавська Республіка
Република Молдовеняскэ Нистрянэ


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Местоположение на Приднестровска молдовска република

Официален език руски, украински и молдовски

Столица

Тираспол

Най-голям град Тираспол

президент Игор Смирнов

Площ
- Общо на няма място
4 163 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на няма място
555 000
? д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на няма място
$ ? млрд
$ ?

Валута Приднестровска рубла (TR)

Часова зона UTC +2

Независимост
-обявена
-призната от Молдова
2 септември 1990
от никого

Национален химн Мы славу поем Приднестровью

Internet TLD -няма⁽¹⁾

Телефонен код +373 5 и +373 2

(1):Изпозлва се .ru, а понякога и .md

Приднестровието е част от територията на Молдова на левия бряг на река Днестър, населена основно с руснаци и украинци. Под контрола е на самопровъзгласилата се Приднестровска Молдовска република (ПМР), провъзгласена на 2 септември 1990 г. Административно се дели на районите Григориопол, Слободзия, Дубосари, Рибница, Каменка и град Бендери на десния бряг на река Днестър.

На румънски този район се нарича Транснистрия, Transnistria. В официалните молдовски източници се нарича Stânga Nistrului, което означава "Левият бряг на Днестър".

Съдържание

1 История
- 1.1 1920 - 1940-та
- 1.2 Втора световна война
2 Съвременен статут
3 Референдум
4 Градове
5 Връзки

[редактиране] История

През ранното Средновековие Приднестровието е населено от славянски племена уличи и тиверци, а също и от тюрки - печенеги и кумани. За кратко тази територия е част от Киевската Рус, а през 15 век - от Великото Литовско княжество. Северното Приднестровие влиза в историческия регион Подолие, а южното през 1504 г. попада под властта на Османската империя. През 1792 г. районът влиза в състава на Руската империя. Тогава Приднестровието е слабо населен район, чието население е смесено - главно румънци/молдовци, украинци, а също и ногайци.

В края на 18 век Руската империя осъществява колонизация на този район с цел защита на своята югозападна граница. Руските власти поощряват миграцията в територията на днешното Приднестровие на украинци, руснаци и немци.

През 19 век цялото Приднестровие с големите градове Бендери и Тираспол влиза в състава на Русия (Подолска и Одеска губерния). От време на време претенции към тази територия предявява Румъния, но тя никога - дори след Първата световна война - не е принадлежала на Румъния. Единствено изключение представлява град Бендери, който от 1918 до 1940 г. влиза в състава на провинция Молдавия. Останалата част от Приднестровието през 1917 г. влиза в състава на Украйна, а през 1922 г. заедно с Украйна става част от СССР.

[редактиране] 1920 - 1940-та

През 1924 г. в Приднестровието е създадена Молдовска Автономна Съветска Социалистическа Република (МАССР) в състава на Украинска ССР. По замисъл на Сталин, тя е трябвало да бъде плацдарм за завръщане на Молдова, тъй като СССР никога не признава загубата й . За официални езици са обявени руски, украински и молдовски език (според лингвисти молдовския език е изкуствено създаден по идея на Сталин, който обявява, че този език не е румънски, а отделен и използва кирилица вместо латиница). Столицата на МАССР става град Балта (украински град, включен в състава на МАССР заедно със съседните му райони за увеличение територията й, и с цел намаляване процентното превъзходство на румънското население), но през 1929 г. столицата е пренесена в "идеологически по-подходящия" Тираспол, който изпълнява тези функции до 1940 г.

Според съветско-германския Пакт Молотов-Рибентроп източната част на Румъния е включена в сферата на влияние на СССР. Ключовият фактор, възпиращ Сталин от незабавна окупация на Бесарабия, са споразуменията за приятелство и взаимопомощ между Франция и Румъния. Такива гаранции са предоставени и на Полша от страна на Великобритания, в резултат на което Англия обявява война на Германия след нападението й над Полша. След поражението на Полша във войната с Германия, съветските войски окупират териториите на Западна Украйна и Западен Беларус през септември 1939 г. След капитулацията на Франция през юни 1940 г. СССР в ултимативна форма иска от Румъния да му предаде територията на Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца. Лишилата се от поддръжката на Франция и сблъскала се с териториалните претенции на Унгария, Румъния е принудена да приеме отправеният от Сталин ултиматум. Анексираната от СССР територия на Бесарабия (с изключение на Южна Бесарабия, която е включена в Одеска област на Украинската ССР) е обединена с МАССР в Молдавска Съветска Социалистическа Република със столица Кишинев. Балта и прилежащите й райони са върнати в състава на УССР. Cеверна Буковина и областта Херца образуват Черновска област и са включени в границите на УССР.

[редактиране] Втора световна война

Новата геополитическа ситуация не се запазва дълго. Още през 1941 г. Германия и нейните съюзници нападат СССР, и Румъния получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР. В границите на Велика Румъния (Romania Mare) влизат не само териториите, изгубени през 1940 г., но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително град Балта, Виница и Одеса), които наричали Транснистрия (Заднестровиe).

През 1944 г., с напредване на Червената армия на Балканите, границите са върнати от времето преди войната (според някои сведения, Сталин планирал да присъедини към СССР цяла Румъния, но тези планове така или иначе не са осъществени).

[редактиране] Съвременен статут

На 27 август 1991 г. Молдaвската ССР обявява независимост. С това се изострят отношенията между централната власт и местното предимно рускоезично население, което се опасява от засилващият се молдовски национализъм и опасността от обединение на Молдова с Румъния. Започват арести на руски и украински националисти, което води до преминаване на тлеещия конфликт в силовата си фаза. На задържанията на политическите активисти и ръководители, самопровъзгласилата се ПМР отговаря с формиране на собствени въоръжени формирования (Републиканска гвардия) и взима под свой контрол местните органи на милицията.

Към момента съществува фактически граница между ПМР и Молдова, с три гранични пункта - от молдовска и приднестровска страна и силите на ОССЕ между тях.

Статутът на Приднестровието не е урегулиран. Така наречената Приднестровската Молдовска република (ПМР) не е призната от международната общност (включително и от България), и затова използването на някои политически категории като "президент", "министър-председател", "избори", "правителство", "парламент", "знаме", "герб", "столица" могат да бъдат оспорени. Въпреки това в самопровъзгласилата се република има демократично избрани органи на властта, признати от някои членове на световната общност като законни представители на населението на Приднестровието, разполагащи с пълномощия за водене на преговори от тяхно име.

Столица на ПМР - град Тираспол.

Президент на ПМР - Игор Смирнов.

Химн на ПМР - "Мы славим тебя, Приднестровье".

До 2000 година на официалното знаме на ПМР отсъстваше съветската символика, но в последно време на него отново се появиха сърп и чук, както от времето на Молдавската ССР.

На 22 юли 2005 г. парламентът на Молдова одобри законопроект за статута на Приднестровието, според който руските военни части трябва да напуснат областта до 31 декември 2006 г. Приднестровието се лишава от статута на суверенна държава и влиза с голяма автономия в състава на Молдова. Статутът на Приднестровието е определен като "административно-териториално образование във форма на република в състава на Република Молдова". Областта трябва да влезе в единното икономическо, митническо и валутно пространство на Молдова, но получава собствена конституция и правителство, сформирано от Върховния съвет на Приднестровието - законодателен орган, който ще се избира след всенародно гласуване. Този закон е сдържано-негативно оценен от посредниците в урегулирането на конфликта (Русия, Украйна и ОССЕ). Към днешна дата преговорите за окончателния статут продължават.

[редактиране] Референдум

На 17 септември 2006 е насрочен референдум за определяне на статута на Приднестровието. Гражданите трябва да отговарят на два въпроса в референдума - Поддържате ли курса към независимост на Приднестровската Молдовска република и последвалото й свободно присъединяване към Русия? и Смятате ли за възможно отказването от независимостта на Приднестровската Молдовска република и влизането й в състава на Молдова?.

За следене за спазване на изборните правила за демократично провеждане на референдума и отразяване на самото събитие са акредитирани над 170 журналисти.