Западна Сахара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Западна Сахара (на арабски: الصحراء الغربية, ’al-Sahrā° ’al-Ğarbīaĥ) е една от най-рядко населените територии в света, състояща се главно от пустинни равнини. Тя се намира в северозападна Африка и е заобиколена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг и Атлантическия океан на запад. Най-големият град е Ел Аюн и в него живее преобладаващата част от населението на територията.
|
|||
Официален език | арабски | ||
Най-голям град | Ел Аюн | ||
Площ - Общо - % вода |
266 000 km² Пренебрежимо малък |
||
Население - Общо - Гъстота |
267 405 (към юли 2004) 1/km² |
||
Спорен статус |
Испания се отказва от територията на 14 ноември 1975 г. Администрирана главно от Мароко като негови Южни провинции, тя е оспорвана от Фронта Полисарио, който обявява Сахарска арабска демократична република на 27 февруари 1976 г. |
||
Валута | марокански дирхам (MAD) | ||
Часова зона | UTC 0 | ||
Телефонен код | + 212 (кодът на Мароко) | ||
ISO 3166-1 код | EH |
Западна Сахара е в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана.
Спори се дали тази територия е неразделна част от Кралство Мароко или е управлявана от Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от движението „Фронт Полисарио“. Понастоящем тя се контролира предимно от Мароко и то изявява пълни претенции към нея. САДР е призната от 48 страни (без да се смятат 22-те страни, които са отменили признаването си и 12 страни, които са със замразени отношения) и е пълноправен челн на Африканския съюз. Мароканският суверенитет над територията е изрично признат от Арабската лига [1],[2] и от 25 страни.