Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения вижте Албания (пояснение).

Republika e Shqipërisë


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Най-голям град Тирана

Президент Алфред Моисиу

министър-председател Сали Бериша

Площ
- Общо на 139-то място
28 748 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 128-мо място
3 563 112
109 д/км²

БВП
- Общо (2004)
- на човек на 113-то място
$ 17 402 млрд
$ 5 000⁽¹⁾

Валута Лек (ALL)

Часова зона UTC +1

Независимост
от Османската империя 28 ноември 1912

Национален химн

Hymni i Flamurit

Internet TLD al

Телефонен код +355

(1): по приблизаителна оценка

Република Албания (на албански: Shqipëria (Шкипърия), което означава Земята на орлите) е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Сърбия на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад.

[редактиране] История

Основна статия: История на Албания

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. След като попада под властта на няколко различни държави, тя става част от Османската империя през 1478 г.

След Балканската война, Албания обявява своята независимост от Османската империя през 1912 г., но в страната продължават да бушуват размирици. След като е окупирана от Италия по време на Втората световна война, съпротивата, която е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа, завзема властта, когато италианците си тръгват.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Албания

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 36 общини, или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Албания

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх е висок 2753 м. Страната има най-вече континентален климат, със студена зима и горещо лято.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Албания

Албания е една от най-бедните страни в Европа, като половината от трудоспособното население на страната все още се занимава със земеделие, а се говори, че една пета работи в чужбина. Страната има проблем с високата безработица; корупцията, която достига високоправителствени нива; и организираната престъпност.

Албания получава финансова помощ от чужбина, най-вече от Гърция и Италия.

Страната почти не изнася нищо, но внася много от Гърция и Италия. Парите за внос идват от финансовата помощ и от парите, които емигрантите, работещи в чужбина, донасят в Албания.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Албания

Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и сърби, черногорци, цигани и българи.

За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна Гора и Гърция.

[редактиране] Религия

След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (70%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (20%) и римокатолицизъм (10%).