Български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Български език
Говори се в:	Република България и в някои части на Гърция, Молдова, Сърбия, Румъния, Република Македония и Турция, както и в емигрантските общности по света.
Район:	Балкански полуостров и други райони с български общности.
Общ брой говорещи:	10 милиона, влючително 1,5-2 милиона, за които българският е втори език.
Ранглиста: (Списък на езиците по общ брой говорещи)	88
Класификация	Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български език
Официално положение
Официален език на:	България
Контролиран от:	Института за български език, БАН
Кодове на езика
ISO 639-1	bg
ISO 639-2	bul
ISO/DIS 639-3	bul
SIL	bul (BLG до 2005 г.)

Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България.

Съдържание

1 История
2 Азбука
3 Характерни особености
4 Вижте също
- 4.1 Уикикниги
  - 4.1.1 Наредби в Уикикниги
5 Външни препратки

[редактиране] История

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода:

дописмен (праславянски) (до 9 век)- обхваща периода между славянското нашествие на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя св.св. Кирил и Методий в Моравия през 60те години на 9 век.
старобългарски (църковнославянски) (9–11 век) - обхваща периода между приемането на църковнославянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои лингвисти началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ(св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
среднобългарски (12–14 век) - приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османска власт. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната - Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а така също и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.

Съвременната българска азбука има 30 букви:

А а	Б б	В в	Г г	Д д	Е е	Ж ж	З з	И и	Й й
К к	Л л	М м	Н н	О о	П п	Р р	С с	Т т	У у
Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Ш ш	Щ щ	Ъ ъ	Ь ь	Ю ю	Я я

Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.

[редактиране] Характерни особености

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.

[редактиране] Вижте също

Транскрибиране на български език

[редактиране] Уикикниги

[редактиране] Наредби в Уикикниги

Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

[редактиране] Външни препратки

Славянски езици
Източнославянски	Староруски † \| Древноновгородски † \| Руски \| Старобелоруски † \| Белоруски \| Украински \| Русински \| Западнорусински език
Западнославянски	Чешки \| Кашубски \| Кнаански † \| Долнолужишки \| Полабски † \| Полски \| Поморянски † \| Словашки \| Словински † \| Горнолужишки
Южнославянски	Банатски български \| Босненски \| Български \| Хърватски \| Македонски \| Молиски Хърватски \| Черногорски \| Старобългарски † \| Сръбски \| Сърбохърватски \| Словенски \| Славяносръбски език †
Други	Праславянски † \| Църковнославянски \| Русенорски † \| Словио
	^† Отмрели езици