Мала Преспа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Официален герб на Община Пустец

Мала Преспа (на албански Komuna e Liquenas, Комуна е Ликенас) е историкогеографска област и община в Република Албания, част от окръг Корча, административна област Корча. Областта е разположена на западния бряг на Преспанското езеро. На изток Мала Преспа се простира до продължението на планината Галичица - Сува (Суха) гора. В общината влизат осем села - Леска, Пустец, Зърновско, Шулин, Гломбочани, Долна Горица, Горна Горица и Туминец. Най-голямото селище и център на общината е Пустец, което се намира в южния край на областта.

[редактиране] Население

Мала Преспа има около 5 000 души население. След 1945 г., под натиска на тогавашна Югославия местното население е признато от албанската държава като македонско малцинство и има право на обучение на обявения за майчин македонски език в началното училище. С цел свободното пътуване и престой в Република Македония голяма част от жителите на Мала Преспа имат и македонско гражданство, което им позволява безвизово влизане и в България - евентуално до 1 януари 2007 г.

В Мала Преспа функционира и филиалът "Преспа" на дружеството на българите в Албания "Иван Вазов" с председател Сотир Митрев от Пустец.

Македонците в Мала Преспа са организирани в организацията "Преспа" чийто председател е Едмонд Темелко.

[редактиране] Култура

В Мала Преспа са запазени редица културни паметници. На остров Мал Град, в албанската част на Голямото Преспанско езеро е запазена пещерната църква "Света Богородица". Няколко пещерни църкви са запазени и край селата Пустец и Гломбочани. Край село Туминец, в северната част на Мала Преспа се намира манастирът "Света Марена" (възобновен през 1888 година) и едноименна пещерна църква.

В Мала Преспа се издава вестник на македонски език „Преспа“. Има и частна радиостанция на македонски език, активно подпомагана от Република Македония. Радио програми на езиковата норма в Република Македония се предават и от близкия град Корча, по Радио „Корча“. В Република Албания е разрешено обучението и радио програми на македонски език. а също и ползване националните символи на Р. Македония. Българският език и национални символи нямат все още тези права в Република Албания.

Гербът на община Пустец, одобрен през 2004 година, представлява Звездата от Вергина с надпис Општина Пустец, което е официално признание на употребата на македонския език в Република Албания.

[редактиране] Личности

Илия Дигалов - революционер
Никола Беровски - учител
Илинден Спасе - писател
Стерьо Спасе - писател

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Идентитетот на античките корени докажан со шеснаесеткракото сонце, статия за община Пустец от в. "Македонско сонце"
Албания дава повече права на македонското малцинство, за да си осигури членство в Европейския съюз

[редактиране] Литература

Бобев, Боби. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война, сп. Векове, 1985, № 4, с. 40- 45
Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913-1939, С. 2000
Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276-297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298-319)
Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба, София 2002
Поппетров, Сребрен. Истината по правата на българското малцинство в Албания, сп. Отец Пайсий, 1932, № 3, с. 37-39
Поппетров, Сребрен. Български села в Албания, сп. Отец Пайсий, 1933, № 2-3, с.72-75
Трайчев, Георги. Преспа, София 1923
Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Пайсий, 1929, № 13-14, с. 212-213
Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Пайсий, 1931, № 9-10, с. 129-135
Чавкаловски, Илиjа, Преспа, Скопjе, 2001

	Населени места в Община Пустец
Пустец \| Глъмбочани \| Горна Горица \| Долна Горица \| Зърновско \| Леска \| Туминец \| Шулин