Брутен вътрешен продукт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.
Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, се има предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП на България. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, в който влизат и приходите от инвестиции в чужбина.
[редактиране] Видове и съставни части
Има два вида БВП, номинален и реален. И при двата вида, най-общо казано, се използва формулата БВП=[b]P[/b]*[b]Q[/b], където [b]P[/b] е векторът на цените, а [b]Q[/b] е векторът на произведените количества. При номиналния БВП [b]P[/b] се променя всяка година заедно с инфлацията, докато за реалната стойност се избира само едно [b]P[/b], да кажем цените от 2004г. При наличието на инфлацията номиналната стойност обикновено ни кара да вярваме, че растежът на икономиката е по-висок от реалния.
Обикновено БВП се изразява чрез следното уравнение: БВП = C + I + G + NX където:
- C (consumption, от англ. консумация) са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е че тези неща са крайни услуги.
- I (investment, от англ. инвестиция) са инвестициите на компаниите за инфраструктура, маркетинг, обучение на персонала и други, както и покупката на недвижима собственост от страна на консуматорите. В случая думата „инвестиция“ се отнася за закупуването на нефинансови продукти. В макроикономиката закупуването на финансови продукти се класифицира като спестяване.
- G (government purchases, от англ. правителствени поръчки) са правителствените разходи. Тук се включват заплатите в бюджетната сфера, покупки на оръжие за армията и всеки инвестиционен разход на правителството. Според Кейнс тази цифра е ключова за крайния резултат на БВП.
- NX (net export, от англ. нетен износ) е равно на нетния износ (брутния износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния ѝ продукт.
Има няколко модела, които използват горното уравнение, за да обяснят промените в БВП. В най-общия случай G не се взима под внимание, защото то зависи от политичеки, а не икономически, фактори. Консумацията пък зависи само от приходите на гражданите: това е определена част от самия БВП. NX е разликата от износа и вноса. Тук вносът също се дава просто като пропорционална част от БВП, докато износът зависи от лихвените проценти у дома и в чужбина. Обикновено като причина за промяна в БВП се търсят движения в I. I от своя страна е по-високо, когато лихвените проценти са ниски.
[редактиране] Критика
БВП е често критикуван в ролята си на мерило на обществените блага. Той, например, не отчита факта, че голяма част от населението има достъп до малка част от тези блага. Той също така не включва производство, за което не е официално съобщено. Това създава особено сериозен проблем в България, където сивата икономика на моменти достига 1/3 от цялото производство на стоки и услуги. БВП също така не включва блага, които не се измерват в пари или не се разменят на пазара: примерно услугите вътре в семейството или факта, че по-малкото производство води до повече време за почивка и съответно блага за работещите по-малко. БВП е критикуван и заради нещата, които включва, но които са в ущърб за всеки в обществото. Тук примерът е разлив на нефт в морето. Подобна дейност води до сериозни вреди, но и до разходи за почистване, които увеличават БВП.