Черна гора (държава)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения вижте Черна гора.

Република Црна Гора


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Официален език сръбски ⁽¹⁾

Столица Подгорица
42°47' сев. ширина 19°28' изт. дължина

Най-голям град Подгорица

Президент Филип Вуянович

министър-председател Желко Щуранович

Площ
- Общо на 157-мо място
13 812 км²

Население
- Общо (2003)
- Гъстота на 164-то място
620 145
48,7 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 167-мо място
$ 1,91 млрд ⁽²⁾
$ 3 100

Валута Евро ⁽³⁾ (EUR)

Часова зона UTC +1

Независимост
-обявена oт Сърбия и Черна гора
3 юни 2006

Национален химн

Ой, светла майска зоро

Internet TLD yu

Телефонен код +381 ⁽⁴⁾

(1): В Черна гора официален език е сръбски от ийекавския диалект.
(2):Приблизителна оценка.
(3):Черна гора не е част от Еврозоната.
(4):Споделя се със Сърбия. Скоро ще бъде използван нов код - 382 или 383.

Черна гора е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватска и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Административна столица е Подгорица (130 хил. ж.) а историческата столица на страната е Цетине.

Съдържание

1 История
2 Държавно устройство
- 2.1 Парламент
- 2.2 Президент
3 Административно деление
4 Природа
5 Стопанство
6 Население
- 6.1 Език
7 Култура
8 Други
9 Външни препратки

[редактиране] История

През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие на т.нар. Източна криза (1875 - 1878 г.). На 28 август 1910, черногорският княз Петър Петрович Негош се прогласява за крал. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци .Между 1945 и 2003 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия и Съюзна република Югославия, респективно, а от 2003 до 2006 г., съставен дял от Сърбия и Черна гора.

На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната.

На 10 септември 2006 се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите /ДПС/ на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия /СДП/ на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

[редактиране] Държавно устройство

Според сегашната Конституция, Черна гора е обявена за "демократична, социална и екологично чиста държава".

Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вице-премиер и министри.

[редактиране] Парламент

Парламентът на Черна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.

[редактиране] Президент

Президентът на Черна гора се избира за 5 годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са:

да представлява страната в чужбина;
да обнародва закони чрез укази;
да свиква избори за парламент;
да предлага за одобрение на парламента кандидата за министър-председател и назначаването на председателя и съдиите в Конституционния съд;
да предлага на парламента свикването на референдум.
да дава амнистия;
да удостоява с държавни ордени и награди;
да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната.

Президентът на Черна гора е и члена на Върховния съвет за сигурност.

[редактиране] Административно деление

Административна картана Черна гора

Черна гора е разделена в административно отношение на 21 общини:

Андриевица
Бар
Беране
Биело поле
Будва
Даниловград
Жабляк
Колашин
Котор
Мойковац
Никшич
Плав
Плужине
Плевля
Подгорица
Рожайе
Тиват
Улцин
Херцег Нови
Цетине
Шавник

[редактиране] Природа

Черна гора е малка страна, която е разположена в западната част на Балканския полуостров, и има уникална природа. На територията на страната има 40 езера, 293 км морска ивица, от която 52 км са пясъчни плажове. В Черна гора се намира и най-южният фиорд в света - това е заливът Бока которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м.), дефилета и проломи, реки и езера и красиво адриатическо крайбрежие.

[редактиране] Стопанство

[редактиране] Население

Етническа карта на Черна гора след преброяването през 1991 г.

Етническа карта на Черна гора след преброяването през 2003 г.

След преброяването на населениевто в Черна гора през 2003 година в страната живеят общо 620 145 души. Според националната си принадлежност населението има следния състав:

черногорци: 267,669 (43.16%)
сърби: 198,414 (31.99%)
бошняци: 48,184 (7.77%)
албанци: 31,163 (5.03%)
мюсюлмани по националност: 24,625 (3.97%)
хървати: 6,811 (1.1%)
цигани: 2,826 (0.46%)

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту налаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи.

Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия има черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонима "черногорец" има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

В конституцията на Черна гора, приета през 1992 г., като официален език е заменен сърбохърватския език с йекавския стандарт на сръбския език. През 2003 г. , 63.5% населението посочва като майчин език сръбския, почти 22% посочват черногорския за свой мачин език. Въобще диалектите, на които говорят сърбите, черногорците, хърватите и бошняците са много близки и до преди разпадането на Титова Югославия всички говореха на сърбохърватски език. След кървавото й разпадане обаче, поради политически причини, се обособиха отделни езици като хърватски, босненски, а сега на път е и черногорския.

Над 74% от черногорците са православни християни, последователи на Сръбската православна църква, въпреки че има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17.74% населението на страната. Тези мюсюлмани разпределени в три етнически групи: албанци, бошняци, говорещи на босненски и мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език. Албанците са отделна група, говорят на албански (5.26%) и населяват югоизточната част на страната, главно в община Улцин, в която те представляват мнозонството от населението. Бошняите и самоопределилите се като мюсюлмани по националност живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора живеят и малка група хървати и католици, които живеят по крайбрежието, най-вече в Бока Которска.

[редактиране] Език

Официалният език в Черна гора е сръбския език от йекавския диалект. така е записано и в конституцията на страната. След обявяването на независимостта на Черна гора, а и след разпадането на Титова Югославия, в страната все по-рядко се чуват прзиви за отделянето на черногорския йекав дилаект в отделен език. Това не е прецедент за страните от Бивша Югославия - така се роди босненски език в Босна и Херцеговина, македонски език в Република Македония. Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова, където по поръка на Сталин румънския език се наричаше "молдовски". Въобще проблемът за "черногорския език" можем да го обвържем генерално със идентификацията на самите черногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Чера гора от 1991 и 2003 година. При сравняването им се личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 година, когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим процента на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процента на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики отностно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани със следния факт. На половината от официалните вебстраници на правителствените институции като официален език е обявен сръбски, а на другато половина от сайтовете като официален език е посочен "черногорски".

Изпозлваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския, като между тях има и несъществени разлики... и сега съществува много силна тенденция и конституционно да бъде определен като отделен "черногорски език". Наред с близостта съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот и др. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност, и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство).