Черногорци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Черногорци | |
|---|---|
 |
|
| Общ брой: | 400 000-500 000* |
| Значителен брой в: | Сърбия и Черна гора: 350 000 Черна гора: * Много от черногорците смятат себе си за част от сръбския етнос. |
| Език: | сръбски |
| Религия: | Православие. |
| Сродни етнически групи: | Индо-европейци |
Черногорците са южнославянски народ, които населяват Черна гора, където наброяват 41% от населението. Етническите черногорци са православни и говорят на сръбски език от йекавския говор. Според Конституцията на Черна гора, член 9 гласи: "В Черно гора в официална употреба се използва сръбският език от ийекавския говор". Черногорците наброяват общо около 500 000, от които в Черна гора живеят около 273 000, а в Сърбия около 69 000 (Според преброяването от 2002 година 69 049 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). Според правителствената статистка на Сърбия от 2005 година, в страната има около 264 000 черногорски граждани, от които по-голямата част не са етнически черногорци. В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.
[редактиране] История
До към края на Втората световна война черногорците смятат себе си за част от сръбския етнос и народ. Едва след края на войната започва да се оформя схващането, че черногорците са отделен етнос и имат свой етнически идентитет.
Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.
Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната. По-късно черногорските комунисти продължават тази теория.
След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.
През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 41% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 30%. Черногорците и сърбите общо съставляват 71% от населението на Черна гора.
Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.
Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:
- А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.
- Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.
