Безработица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Социално-икономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа. Точният признак, по който се определя безработицата, зависи от законодателството на съответната държава (в България за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда; през 2000 са около 18 %). Видове безработица: текуща (фрикционна) - дължи се на смяна на работата, преквалификация или сезонна заетост; структурна - определя се от несъответствието между квалификацията на наличната работна сила и свободните работни места; циклична (кейнсианска) - появява се при спад и рецесия на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно; класическа - има свободни работни места, но работодателите не назначават поради наложените им законодателно високи работни заплати; технологична - появява се при закриване на производства и внедряване на нови технологии. Безработицата е типична за пазарното стопанство.
