Босна и Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Bosna i Hercegovina
Босна и Херцеговина


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език сръбски, босненски език и хърватски език

Столица

Сараево

Най-голям град Сараево

Председателсващ Харис Силайджич¹

министър-председател Аднан Терзич

Площ
- Общо на 124-то място
51 129 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 121-во място
4 025 476
78 д/км²

БВП
- Общо (2005)
- на човек на 106-то място
$ 21 402 млрд
$?

Валута Конвертабилна марка (BAM)

Часова зона UTC +1

Независимост
-от СФРЮ 5 април 1992

Национален химн Intermezzo

Internet TLD ba

Телефонен код ++387

(1):Председателсващ тричленното Председателството на Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата й е Сараево. Граничи на север, запад и юг със Хърватско, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора.

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бивша Югославия. Републиката извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

[редактиране] История

През VI - VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
През XII век е образувано Босненското княжество (от 14 век е кралство), което включва и областта Херцеговина.
През 1463 година територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 година е анексирана.
От 1918 година е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 година в Кралство Югославия
През 1941 година Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Независима хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941-1945 година е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 година е включена в състава на Югославия като федерална република.
През есента на 1992 година Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ. през май 1992 е приета за членка на ООН
В средата на 1992 след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
През ноември 1995 година в Дейтън САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 в Париж.

[редактиране] Държавно устройство

Държаното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две адмиснитративни единици и един дистрикт със столица Сараево.

Председателството на Босна и Херцеговина има три члена (един бошняк, един сърбин и един хърватин), които се сменят на ротационен принцип на всеки 4 години. Те се избират от народа (Федерация Босна и Херцеговина избира бошняка и хърватина, а Република Сръбска избира сърбина). Премиерът на страната се предлага от Председателството и се одобрява от Парламентарната Скупщина, като номинираният за министър-председател предлага министрите от кабинета.

Парламентарната Скупщина е законодателният орган на Босна и Херцеговина. Състои се от две палати: Палата на народа и Палата на представителите. Палатата на народа има 15 делагати, от които две трети са от Федерацията (5 хървати и 5 бошняка) и една трета от Република Сръбска (5 сърбина). Палатата на представителите се състои от 42 депутати, от които две трети се избират от Федерацията и една трета от Република Сръбска.

Конституционният съд на Босна и Херцеговина е най-висшата и крайна съдебна инстанция. Състои се от 9 члена, 4 от които се избират от Парламента на Федерацията, 2 се избират от Народната Скупщина на Република Сръбска и 3 члена избира председателя на Европейския съд за правата на човека, след консултация с Председателството.

[редактиране] Административно деление

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерациа Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 гдина след огромни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо чистене на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Дистрикта Бръчко и децентрализация на локалните органи на властта са пътя към бъдещето на Босна и Херцеговина. Третото ниво на административно деление след двата ентитета и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 137 общини, от които 74 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация. Освен двете общностни единици и Дистрикт Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, служебни градове. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Босна и Херцеговина

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Босна и Херцеговина

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Босна и Херцеговина

Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991г.

Етническа карта Босна и Херцеговина от 2005г.

След преброяването от 1991г. в Босна и Херцеговина сa живели 44% бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% сърби и 17% хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците са мюсюлмани, a 99% от сърбите православни.

Данните за населението от тогава са се променили значително. Във кървавата гражданска война са умрели около 100 000 хил. души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 млн. души, от тях 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други.