Вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разположение на турските вилаети на територията на Турция

Вилает (на турски Vilâyet от арабски ولاية Уилая) е най-голямата административно териториална единица (най-близка за сравнение с област или провинция) в Турция. В съвременна Турция вилаетите носят названието за ед. ч. Ил (ед. ч. на турски Ill) и за мн. ч. Или и Илове (на турски Iller), но за България е прието названието Вилает. Понастоящем вилаетите в Турция са 81 на брой. Те носят имената ( с две изключения) на съответната символична столица, която е техен главен град. Всеки вилает има номер с цифри, които са първите две цифри на знаците на превозните средства (например на вилает Истанбул е 34). Всеки вилает се дели на околии, наречени Илче (на турски Ilçe).

[редактиране] Вилаетите в исторически план

В Османската империя вилаетите са били административно-териториални единици, променящи с времето размера си. В началото е имало две големи провинции - Румелия (европейската част) и Анатолия (Мала Азия). По време на Сюлейман I (1529 - 1566) е имало 6 провинции (vilayet) или (eyalet), делящи се на различно число санджаци. Вилаетите и санджаците са имали военна администрация. По-малките административни подразделения са съдебните окръзи (kaza) и общините (nahiye). Около 1600 г. е имало около 51 вилаета, около 1670 - 43. До 1854 г. числото им намалява до 35, а по силата на Закона за вилаетите през 1867-1976 г. на 28.

[редактиране] Вилаетите в Средна Азия

Поради влиянието на Османската империя в Средна Азия и до ден днешен се използва административния термин вилает за название на административните единици в няколко средноазиатски страни: