НАТО
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организацията на Северноатлантическия договор или съкратено НАТО (от английски NATO — North Atlantic Treaty Organisation) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Другото официално наименование на организацията, освен английското, е френският му еквивалент — Organisation du traité de l'Atlantique Nord (OTAN).
Основополагащ е член 5 от договора, който гласи:
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовава на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
[редактиране] Страни-членки
- Белгия
- България (2004)
- Германия (1955)
- Гърция (1952)
- Дания
- Естония (2004)
- Испания (1982)
- Исландия
- Италия
- Канада
- Латвия (2004)
- Литва (2004)
- Люксембург
Гърция и Турция се присъединяват към организацията през февруари 1952 г. Западна Германия се присъединява през 1955 г. и след обединението на Германия през 1990 г. членство получава и бившата Източна Германия. Испания се присъединява на 30 май 1982 г., а бившите членки на Варшавския пакт Полша, Чехия и Унгария се присъединяват на 12 март 1999. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения се присъединяват към пакта на 29 март 2004 г.
Франция е страна-учредителка, но се отказва от пакта през 1966 г., а през 1992 г. се присъединява отново. Исландия е единственият член на НАТО, който няма своя собствена армия и тези функции са изпълнявани от постоянния американски контингент в страната. Исландия се присъединява към пакта с условието, че няма да се налага да основава своя армия. Прибалтийските републики /Литва, Латвия и Естония/ нямат свои военно-въздушни сили. На ротационен принцип останалите страни членки охраняват въздушното пространство над тях. В последните месеци се чуха слухове, че Япония и Австралия ще се присъединят към пакта но за момента официално потвърждение няма. Някой учени смятат, че дори Русия може да стане членка на НАТО до 20 години.
