Мексико

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Мексико.

Estados Unidos Mexicanos


(знаме)	(герб)

Национален девиз: ---

Най-голям град Мексико

президент Висенте Фокс

Площ
- Общо на 14-то място
1 972 550 км²

Население
- Общо (2005)
- Гъстота на 11-то място
103 088 021
54 д/км²

БВП
- Общо (2006)
- на човек на 13-то място
1 122 млрд $
10 474 $

Валута мексиканско песо (MXN)

Часова зона UTC -8 до -6

Независимост
• Обявена
• Призната от Испания
16 септември 1810
27 септември 1821

Национален химн

Internet TLD mx

Телефонен код +52

Мексико е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.

Съдържание

1 История
2 География
3 Държавно устройство
4 Административно деление
- 4.1 Градове
- 4.2 Щати
5 Икономика
6 Население
7 Култура
8 Пътища и транспорт
9 Външна политика
10 Въоръжени сили
11 Външни препратки

[редактиране] История

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи (киче, мам, понтал, чол и хуастеки), като центърът ѝ се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация - Бонампак, Чицен Итца, Тикал, Копан, Ушмал, Майапан, Паленке. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация била унищожена от войнствените племена науа, сред които били и ацтеките, които основали град Теночтитлан (сега град Мексико), а в 15 век подчинили на властта си Централно Мексико. Връх в развитието си достигат занаятите, строителството, изобразителното изкуство. Ацтеките са имали и писменост.

През 1521 г. изпратеният от испанците отряд на Ернан Кортес сломил съпротивата на царя на ацтеките Куатемоком, завладял Теночтитлан и включил завладените територии в състава на създаденото през 1535 г. вицекралство Нова Испания.

Протичащият по време на колонизацията процес на смесване на различните етноси и икономическото развитие довеждат в края на 19 век до формирането на мексиканската нация. На 16 септември 1810 г. католическият свещеник Михел Хидалго Костиля обявява независимостта на Мексико в малкото градче Долорес. Декларацията е официално насочена срещу Франция, която управлява Испания чрез брата на Наполеон, и официалната цел е независимост от Франция, оставайки испанска колония. Конфликтът обаче ескалира и скоро мексиканският народ се бори за пълна независимост и от Испания. Освободителната война продължава до 1821 г. Тогава страната официално получава независимостта си - обявява се за независима от Испания и променя името на държавата на Мексико. През 1829 г. е отменено робството.

Следват години на политическа нестабилност и сепаратизъм, най-вече в южната провинция Юкатан и на север в Тексас. Жителите на Тексас, предимно англоезични, обявяват независимост от Мексико през 1836 г. През 1846 г. Тексас е доброволно анексиран към САЩ, което по-късно предизвиква война между Мексико и САЩ. Мексико губи войната и според подписания мирен договор трябва да отстъпи на САЩ територията на днешните щати Калифорния, Невада, Юта, както и по-голямата част от Аризона, Ню Мексико и Колорадо.

През 60-те години на 19-и век Мексико попада за кратко под френска окупация, която обаче е окончателно отхвърлена през 1872 г. Следва период на просперитет и индустриализация. Започва разработване на петролните залежи, както и строеж на железопътна мрежа. Замогват се обаче главно средната и висшата класа, докато голяма част от населението, най-вече индианци, живеят в глад и мизерни условия. По това време управлява проевропейски настроеният Порфирио Диас. След 4 мандата на недемократично управление, неспазване на свободата на словото и печата и растящата разлика между бедни и богати, напрежението расте. Повратният момент е опитът на Диас да спечели 5-и мандат по нечестен начин чрез изборите през 1910 г. Избухва революция, в която федералната армия е победена, но следват дълги години на конфликти между революционните сили, обединени преди това в борбата срещу правителството. Всичко това приключва през 1929, когато всички герои на революцията се обединяват и създават „Национална революционна партия“, по-късно преименувана на „Институционална революционна партия“.

Бурният период от началото на 20-и век е последван от 40 години ускорен икономически растеж, въпреки няколкото сериозни срива в резултат на лошо управление, последният от които през 1995 г. Сериозен удар по доверието на чуждестранните инвеститори нанася национализацията на петролната индустрия, под шапката на държавната фирма „Пемекс“.

Институционалната революционна партия за първи път губи мнозинство в парламента в средата на 90-те години. През 2000 г., за първи път след 70 години, партията губи президентски избори. Избран е Висенте Фокс, член на „Нациолна партия на действието“.

[редактиране] География

Столица: Мексико Сити

Координати: 19°03′ N 99°22′ W

Територия: 1 964 375 kм²

Мексико има площ 1 964 375 кв.км. и е разположена в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка. Общата дължина на бреговата й линия е 9 330 км. Най-голямата река е Рио Браво дел Норте по границата със САЩ. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м., най-високата точка е вулканичният връх Пико де Оризаба - 5700 м. Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона - дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.

[редактиране] Държавно устройство

[редактиране] Административно деление

Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг.

[редактиране] Градове

[редактиране] Щати

Баха Калифорния
Баха Калифорния Сур
Веракрус
Гуанахуато
Гуереро
Дуранго
Закатекас
Коауила
Колима
Керетаро
Мексико
Морелос
Нуево Леон
Оахака
Пуебла
Сонора
Тамаулипас
Табаско
Чиапас
Чиуауа
Юкатан

Малките градове и старите центрове на по-големите градове носят характерните черти на испанския колониален стил - правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия.

В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която причудливо се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Д. Ривера, Д. Сикейрос, Ороско).

Куророртни центрове са Акапулко на Тихоокеонското крайбрежие, Канкун на Мексиканския залив и др. На север от Акапулко са вертикалните скали в местността Лас Брауас - скалата на скачача, известна със скоковете от върха на скалата, висока над 20 м. Наблизо по реката са снимани част от филмите с Рамбо. Още по на север са курортите Икстапа и Зихуатанейро с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свърхмодерен, луксозен курорт, а Зихуатанейро съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище. Малкият курорт Лас Харас (Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали - скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнят мавритански стил.

Пуерто Валярде комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на Сиера Мадре. Най-добрият сезон тук е от декември до април. Исевна Нуево Вайарт е курортно селище на Тихия океан изградено в стил, напомнящ този на маите.

[редактиране] Икономика

Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят. През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.

[редактиране] Население

По данни от 2005 г. в Мексико живеят 106 202 903 души.

Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87,6%, индианци (56 етноса) - 11,7% (от тях испаноезични - 57,2%, ацтеки - 11,7%, маи - 6,5%, сапотеки - 3,6%, отоми - 2,9%, миштеки - 2,5%, други -15,6%), други - 0,7%. Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.

Конфесионалният състав е предимно християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други - 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.м. Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените - 76 г.