Елиас Канети

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елиас Канети еврейски писател

Роден:	25 юли 1905 Русе, България
Починал:	13 август 1994 Цюрих, Швейцария

Елиас Канети (на немски и италиански Elias Canetti) е австрийски писател от еврейски произход, получил Нобелова награда за литература през 1981 година.

Елиас Канети е роден на 25 юли 1905 г. в Русе в сефарадско семейство. Родът му може да се проследи назад във времето до 15 век, когато предшествениците му бягат от Испания. Майчиният език на Канети е ладино. Почива на 13 август 1994 г. в Цюрих.

През 1911 г. семейството се преселва в Манчестър, Англия. През 1912 г. баща му умира. Както казва в спомените си пистелят, това става след като научава вестта за избухналата Балканска война. През 1913 г. майка му го отвежда заедно с неговите двама братя във Виена.

Ученическите си години прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. се завръща в Австрия, където започва да изучава химия. Завършва доктората си през 1929 г. През 1934 г. се жени за Веза Калдерон.

През 1935 г. Канети публикува „Заслепението“. Три години по-късно е принуден да избяга в Англия, поради присъединяването на Австрия към нацистка Германия. В резултат на преживявванията си по време на Втората световна война, той започва да работи над труд за масите и властта, който завършва през 1960-а.

През 1963 г. умира жена му Веза Калдерон. Следващите му по-значими произведения са: „Провинцията на човека“ (1973), „Съзнанието за думите“ (1975), „Освободеният език“ (1979), който му носи Нобелова награда през 1981 г., „Факел в ухото“ (1980), „Игра на очи“ (1985), „Тайното сърце на часовника“ (1989).

Характерът на Канети е сложен и тежък. Още в Русе семейството му изпитва презрение към немските евреи. През 20-те години Карл Краус се превръща в негов идол, но по-късно Елиас открито се обявява срещу творчеството му. Влияние над него имат Франц Кафка, Бюхнер, психоаналитичната школа. Основни теми в творчеството му са смъртта и агресията.

През 1981 г. получава Нобеловата награда за литература за своята книга, в която описва спомени от ранните си години. Известни са думите му: „Всичко, кето преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво е войната и точно фактът, че всеки знае, е нашата единствена надежда.“ Според Шведската академия на науките главният враг, който Канети описва в произведенията си е самата смърт.

Философската позиция на писателя е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването на инстинкт за смърт у човека, т. нар. танатос: „Не само смятам въвеждането на нагона за смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува.“ Друг проблем е този са масите и властта — опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масите, Канети показва различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради този благодатен миг, когато никой не е повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маси“.

Можем да завършим с думите на Канети от есето „Професия писател“: „Защото в действителност никой не е писател, ако не се съмнява сериозно в правото си да бъде такъв.“