Възраждане
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Възраждане.
Българското национално възраждане е период на обществено-икономически растеж и национална интеграция на българския народ в Османската империя. То започва с първата писана българска история на Паисий Хилендарски (1762) и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономически, политическия и културния живот. В областта на икономическите отношения промените се изразяват в ликвидиране на военно-ленната система на аграрен режим и на средновековните форми в градското стопанство.
В социално отношение промените през епохата на Възраждането са постепенното оформяне на структурата на слабо развитото буржоазно общество в българските земи. В основата на формиращата се буржоазия са дребните производители - селяни и занаятчии. Промените в културната и духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите на нова материална и духовна култура. Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката църковна власт за национална независимост.
Дълбоките промени в обществото, свободата за спонаска инициатива и духовен избор водят до формирането на българската нация. Тя се изгражда в етническите граници на обща територия, обхващаща земите на Мизия, Тракия и Македония, с единен книжовен и говорим език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция, с единен национален пазар.
[редактиране] Периоди на Българското възраждане
Долна граница: В миналото долната граница на българското възраждане е била тема на усилени дискусии. Според възрожденските българи то започва в 20-те години на 19 век. По-късно Марин Дринов изказва мнение, че Възраждането започва с Паисий Хилендарски и написването на История славянобългарска. Още по-късно Христо Гандев сваля долната граница до началото на 17 век. В съвремената историография се приема че началото на българското възраждане започва с първите ясни процеси на разлагане на Османската империя.
Горна граница: В по-голямата си част Възраждането завършва с Освобождението на България през 1878 г. Според други историографи процесите на Българското възраждане продължават и след това и приключват с Балканските войни, като тези историци визират преди всичко обществено-политическите процеси сред българите в Македония и Одринско.
Вътрешна периодизация: Разделя се на три периода:
- Ранно възраждане - от 18 до началото на 19 век;
- От реформите в Османската империя през 20-те-50-те години на 19 век. до Кримската война (1853-1856г.);
- От Кримската война до Освобождението на България през 1878г.
