Никола Обретенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Обретенов български революционер
Роден:	28 май 1849 Русе, днес България
Починал:	11 октомври 1939 Русе, България

Никола Тихов Обретенов е български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България.

[редактиране] Биография

Роден е в град Русчук, административен център на Дунавския вилает, на 28 май 1849 г. в семейството на Тихо Обретенов, заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал "народните български дела" с Георги Сава Раковски, и на прочутата баба Тонка.

През януари 1863 г. като ученик в местното училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий.

През 1864 г. завършва Главното българско училище в Русчук. През есента на същата година отива при баща си в гр.Сакча, днес в Румъния, където основават първото българско училище в Сакча, просъществувало до м. март 1866 г.

От месец ноември 1867 г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството, на русенското читалище "Зора", основано през 1866 от Драган Цанков и по-интелигентни русенски граждани, превърнало се в една от тайните квартири на Българския Централен Революционен Комитет(Б.Ц.Р.К.)

На 7 юни 1871 г., Никола Обретенов е поканен от Христо Иванов Книговезеца, да се включи в революционната борба, като куриер между България и Б.Ц.Р.К. в Букурещ.

На 29 юни 1871 г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на Б.Ц.Р.К. Любен Каравелов.

След като е утвърден от Любен Каравелов, Никола Обретенов и Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между Букурещ-Гюргево и Русе.

Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, основават Русенския частен революционен комитет. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в дома на Никола Обретенов (къщата на баба Тонка). По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари Стоянов, Никола Табаков и много други.

От 29 април до 4 май 1872 г., Никола Обретенов е делегат на събранието в Букурещ(участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко), което приема новият устав на Ц.Б.Р.К., преизбира Л.Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощява Васил Левски да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре.

Към края на м. юни 1872 г. Никола Обретенов, по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и Наталия Каравелова пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски.

През 1873 г. Никола Обретенов се запознава със Стефан Стамболов, който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.

Между 20-21 август 1874 г. Никола Обретенов участва в заседанието на Б.Ц.Р.К. в Букурещ, което преизбира Л.Каравелов за председател на комитета, избира Христо Ботев за секретар и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България, заместник на Васил Левски. През м.август 1875 Никола Обретенов участва в заседанията на Б.Ц.Р.К., вече под председателството на Христо Ботев, на които е решено около средата на м. септември 1875 г., България да въстане. Решено е страната да бъде разделена на следните революционни окръзи: Русенскo-Шуменски, включващ Варна и Разград с апостол, Никола Обретенов; Старозагорски с апостол Стефан Стамболов; Търновски с апостол Михаил Сарафов; Сливенски с апостол Таню Стоянов и Ловешко-Троянски с апостол Стоян Драгнев. На Стоян Заимов е поставена задача да подпали Цариград(Истамбул), на Христо Ботев да доведе Филип Тотю от Одеса, и на Панайот Хитов да води преговори с Белград. До избухването на Старозагорското въстание на 16 септември 1875 г., Никола Обретенов участва дейно в подготовката на Червеноводската чета, и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др. След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души. На 27 септември 1875 г. Никола Обретенов се укрива в дома на Карамихайлов, драгоман в Руското консулство, който организира бягството му в Румъния.

През м.септември 1875 г. Никола Обретенов и Стоян Заимов, са настанени от Димитър Горов, в една квартира в Гюргево, която наричат "Казармата". През октомври към тях се присъединяват Панайот Волов, завърналите се от Цариград, Георги Бенковски и Иваница Данчов, и Христо Караминков. Към края на месец октомври от Букурещ идват Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов.

Към средата на м.ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са:Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, Георги Апостолов, Никола Славков, Георги Бенковски, Георги Икономов, Георги Обретенов и Георги Измирлиев.

Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на 4, според Никола Обретенов на 5 революционни окръга: І-ви Търновски, с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов Големия и др.; ІІ-ри Сливенски с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода; ІІІ-ти Пловдивски с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.;ІV-ти Софийски с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков и V-ти Врачански с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов(революционните окръзи са дадени по Никола Обретенов).

В началото на 1876 г. "апостолите" се отправят към определените им революционни окръзи.

На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават Дунав при Оряхово и се отправят към гр.Враца.

Във Враца Заимов и Никола Обретенов, отчитайки обстановката, решават той и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат във Враца, с чета. Никола Обретенов и Георги Апостолов, с помощта на Крайовския Революционен комитет, закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата. На 17 май, понеделник, 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйският бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.

Никола Обретенов участва във всички битки на четата. Бил е с Христо Ботев при смъртта му на 20 май 1876 г.На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия, Никола Обретенов установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.

След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 т. планина, на 17 юни Никола Обретенов, заедно с другарите си Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени от братята Пенчо и Петър и заловени в Балювият хан близо до с.Шипково, Троянско от турската потеря.

Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната, и осъдените са изпратени в Русе да бъдат съдени от извънреден съд.

Извънредният съд в Русе, отново ги осъжда на смърт чрез обесване.

Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целият град(Русе) с присъдата окачена на шията им.

По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.

На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан Д'Акр, Никола Обретенов се среща с брат си Ангел заточен 8 години преди това, като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Освободен по силата на капитулациите, към Санстефанският мирен договор, през 1878 г. Никола Обретенов се завръща в освободеното си отечество.

Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, по-късно народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. Бил е окръжен управител в Тутракан, в Силистра, където дейно участва в потушаването на бунтовете на офицерите русофили, и в Русе.

През 1907 г. Никола Обретенов е избран за народен представител и кмет на Русе.

Навършил 90 годишна възраст, на 11 октомври 1939 г., в гр. Русе Никола Обретенов умира, няколко дни преди официалното честване от русенското гражданство на юбилея му. Така си отива от този свят последният представител на поколението отдало своята младост на борбата за националната независимост на България. Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов, може би се съдържа в Прощалното писмо, което пише до майка си, при заминаването му с Ботевата чета:"А ти, мамо, недей престава никога от да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого...За слава никога не гледайте, а за чест и правда - то е най-светото нещо на този свят."

Никола Обретенов е автор на много статии в периодичния печат и на книгата "Спомени за българските възстания", излязла след смъртта му под редакцията на академик Михаил Арнаудов.

[редактиране] Източници

• Обретенов Никола, "Спомени за българските въстания", София, 1983
• Ташев Тодор, "Животът на Летописеца, Част І Джендо", София 1984